Гръцкият геноцид над жителите на село Бадома

Сакар нюз
От Сакар нюз май 20, 2018 11:37

Гръцкият геноцид над  жителите на село Бадома

Янко Гочевъ

Бадoма е старо българско село и гара в Беломорска Тракия, разположени на стратегическата жп линия Солун – Одрин – Цариград, първата след Дедеагач в посока Солун, при пъpвия тунел в планината Овчарица, преди Кърка и Гюмюрджина.
Бадома е било на около 8 км северно от град Дедеагач. Това е било голямо чисто българско село. Към 1912 г. в навечерието на Балканската война селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи. То е едно от малкото селища, където българите отглеждат камили. Над селото е била пещерната обител параклисът “Св. Тодор“, а в селото – храмът “Св. Димитър“, осветен още през 1804 г.
Районът е обхванат организационно от ВМОРО. Тук действа тракийският войвода на Таньо Николов.
През 1903 г. като районен войвода той планира атентат на жп линия в Индере, в тунела при Бадома, който обаче не е осъществен, защото е преценено, че в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската власт. Със складирания динамит на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) 1904 г. Таньо Николов заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село Манастир, Гюмюрджинско и Митрю Карабелята от Дервент, Дедеагачко, атакуват турската жп инфраструктура, като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.
По време на Балканската война през ноември 1912 г. при отстъплението си подгонен от българските войски корпусът на Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телеграфа, за да проучи колко български войски има в града, но става жертва на военна хитрост на един арменец и градът е спасен. Явер паша е пленен с корпуса си на 15 ноември 1912 г. при село Мерхамлъ, след което окончателно Беломорието става българско.
То остава българско по Букурещкия мирен договор от 28.07/10.08.1913г.
При бомбардировката на Дедеагач на френско-английския флот на 8 октомври 1915 г. в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа жп линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН през 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.
Краят на българското село Бадома настъпва през 20-те години. Унищожението му е част от геноцида над българите в Тракия, извършен от гърците.
През 1923 г. във вагоните на гарата са затворени отвлечените от гръцката войска 30 първенци от недалечното българско село Чобанкьой и е инсценирано нападение със стрелба и гранати от „българска“ чета, след което селото е разграбено, а жителите му са интернирани с кораби в казармите на остров Крит. Много от бадомци измират по пътя в морето, а оцелелите от този тежък преход имат същата съдба на острова, където масово измират от ужасните условия, в които гърците са ги поставили, и от техните жестокости.
След 1923 г. българското село Бадома е обезлюдено от интерниранията на жителите му и от бежанските вълни към България. Днес то вече не съществува.

Сакар нюз
От Сакар нюз май 20, 2018 11:37
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.