Ген. Златан Стойков: „СОСЗР трябва да намери своето достойно място в българското общество”

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юли 10, 2019 06:15

Ген. Златан Стойков: „СОСЗР трябва да намери  своето достойно място  в българското общество”

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, #25/154, 5-11 юни 2019 г.

Свързани публикации

Ген. Златан Стойков е председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР)

Господин генерал за пръв път ли сте в Тополовград, или сте идвали по друг повод?
В Тополовград съм бил много пъти, особено когато бях в Сухопътни войски. Посещавал съм района на учения на щабни занятия, но в това си качество, като председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва съм за първи път.

Какви са ви впечатленията от тази първа среща с тополовградското войнство – членовете на общинското дружество на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР).
Виждам едни достойни наши колеги и много се радвам, че идвам тук сред равни, хора с една и съща воинска съдба. Не идвам тук като началник на Генералния щаб, или на някаква друга висша длъжност, а както пенсионер, или както казва полковник Динеков от Кърджали, идвам като пръв сред равни.
Много съм доволен, че в рамките на два – три месеца, тук е създадена хубава и стройна организация на хора, идващи с желание и най-важното е, че офицерите и сержантите сме вече едно. Не се чувствам като генерал, а като един от всички, които присъстват тук.

Какво е състоянието на СОСЗР към настоящия момент?
Мисля, че съюзът е добре. Имаме много опозиция и искам тук да споделя нещо за първи път. На едно такова изнесено заседание, на което присъстваха ръководството, областни председатели и други членове и активисти, а не само членовете на централното ръководство, се намери един, който ни изкара, че искаме да правим преврат.
Не, генерал Стойков живее в XXI век, аз преврати не мога да правя. Превратите бяха в началото на миналия век. Смятам, че сме приели една правилна линия и тя е, че съюзът трябва да излезе от боклука, от статуквото и от дъното в което потъваме.
Съюзът трябва да намери своето обществено признание и да принудим държавата да се обърне с четири очи към тези господа и дами, отдали най-хубавите си, млади години в служба на родината. Не може сега ние да стоим в задния двор. Не, държавата трябва да каже: „благодаря ви хора, благодаря ви достойни българи за службата в името на България.“
Сега в съюза имаме около 20 хиляди членове, сред които големи професионалисти и специалисти и държавата е длъжна да използва този ресурс. Държавата трябва да промени законите и да използва тези професионалисти да правят военно – патриотично възпитание и обучават в Гражданска защита подрастващите, учениците и младите.
Но тези хора заслужават и подходящо възнаграждение за труда си и заслугите към страната. Затова се борим. Постигнахме нещо, но то е малко и затова сега правим нова подписка и ще правим демократични протести. Няма да искаме ничии оставки, а ще искаме да се подобри жизненото равнище, но вече забележете, на всички пенсионери в България.

А кога ще направите обединение на всички съюзи, които съществуват и се наричат военно – патриотични. Защото, като че ли и тук има много такива организации и разнобой между тях?
Наистина съюза не е единен. Когато през 2011 г. отидох в столичната организация в София по това време съществуваха 17 военно – патриотични обединения, само там. Сега, осем години, по-късно се смята, че те са станали около петдесет. Това говори, че когато ген. Стойков и стотици и хиляди като него се пенсионират, държавата не знае какво да прави с тях и къде да ги прати и затова както аз, така и много други отиваме в съюза. Аз отказах на времето на тогавашния президент Георги Първанов да отида в президентството, а се върнах в СОСЗР, за да накарам държавата да помисли за всички български синове и дъщери, които са служили в армията, МВР, министерствата. Затова и от мен излезе израза:
“запасно войнство“, за да намерим признание в тази държава и тя да ни погледне. Мисля, че сме поставили една основа, останалото е много работа.
Трудно ще стане обединението на военно – патриотичните организации (ВПО) и причините са няколко. Първата е субективна, втората е политическа, а ние всъщност сме една непартийна, неполитическа организация. Така пише и в нашия Устав.
Като действащ военен и сега многократно съм казвал, че трябва да се интересуваме от това, което става в държавата. Защото войната е продължение на политиката с други средства. Всеки от нас може да има своите политически пристрастия. Аз съм човек с леви убеждения, бил съм член на БКП 20 години, но сега нито съм, нито ще стана партиен член. Така е и с много други от нас – всеки със своите политически и партийни пристрастия, които не бива да пречат на общото ни дело. Самият факт, че има толкова много ВПО, обаче показва, че сме далеч от това дело.
Най-голямата грешка е че на 23 януари 1990 г., когато бе възстановен съюза не са се вземали адекватни и точни решение, какво да бъде, а досега той само се използва от политическите структури. Това впрочем е било и от момента на неговото създаване през 1907 г. Но тогава е имало представители от войнството в местната власт, а сега политиците ни ухажват докато минат изборите. След това ни забравят и трябва да се молим навсякъде за най-дребните неща дори.
Остават ми още две години да края на мандата и ще се боря властта да се обърне с лице към нас. Защото ако България не се обърне към тези български синове и дъщери, а тези в парламента, които вече дори не са били войници мислят, че ние сме предатели и „червени боклуци“ жалко за нашата родина. Аз никога няма да се откажа от своите думи, че демокрацията не отговори на въпроса защо сме били петстотин години под турско робство. Защото сме били същите, каквито сме сега.

А сега, в наши дни, изобщо има ли или няма българска армия?
Българската армия я има и ще я има. Преди няколко дни бях в Ново село и там видях, че я има и ние трябва да подкрепяме нашите колеги, сегашните военни.
Предстои конференция през месец септември, на която ще се направи стратегически преглед на всички структури, свързани с националната сигурност. Там смятам да кажа, да поставя въпроса, че е крайно време България да приеме един дългосрочен план, подкрепен от всички, управляващи и опозиция за състоянието и развитието на армията.
Този план никой не трябва да го променя и армията иска подкрепата на държавните институции за неговата реализация и те трябва да я дадат.

Изгуби ли своето достойнство българският офицер?
Не, не го е изгубил, но в момента той е унижен. Ако се продължава така и това ще стане, а изгуби ли достойнството си офицера и военния, това не е добре за държавата. Ние не искаме да сменяме никой, не това е нашата цел. Но всички наши държавни институции трябва да са единни по отношение на армията. Без армия няма държава.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юли 10, 2019 06:15
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.