Фишера

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 8, 2017 13:23

Фишера

ТОПОЛОВГРАД | Веселин Кълвачев | almanive@abv.bg

Непознато, диво и красиво: Едно кратко но екзотично пътуване из югоизточната част на Сакар планина.
Тук природата е пълновлатен господар, тъй като човекът отсъства. Тук можете да се насладите на красиви гледки, дивна чиста природа, интересен южен растителен и животински свят. Да, това е един забравен, но изпълнен с красота кът на България.

А именно това са долините на реките Фишера и Мангъра.
Река Фишера извира северно от връх Дервиш могила – 690 м. В началото се нарича Талашманска река, южно от с.Студена в нея се влива Дулап дере образувано от сливането на двете малки рекички Габъра и Лещака. Река Фишера е издълбала красив малък пролом в последните ридове на Сакар планина и лъкатуши сред големи гранодиоритни канари надвесили се от двете й страни близо до с. Варник реката приема р. Карабашка, която извира от южното подножие на вр. Дервиш могила от извора Пейчева чешма и протича по източното подножие на рида Карабаш. Накрая Фишера преминава покрай варовиковото плато Курткая и след това пресича държавната граница на България с Република Турция, поема през равна Тракия към р. Тунджа.
Река Мангъра извира южно от с. Радовец, първоначално се движи на североизток, при с. Филипово, прави завой и поема в югоизточна посока. Южно от с.Присадец образува малък красив пролом в последните сакарски ридове. Накрая преминава североизточно от Балдуиновата кула /Вукелон/ и с. Маточина и се влива в р. Тунджа точно там, където тя напуска и пределите на България.

По поречието на р. Фишера се намира една интересна местност „Сечен камък”, едно красиво и почти непознато място, което има голям магнетизъм, защото съчетава в себе си величието на първичната природа, тихия ромон ва водата, провираща се покрай скалните колоси, мириса на билки и горски цветя, горещината на южното слънце, шума на вятъра сред дъбака и писъка на орела кръжащ във висините наоколо.
Геоложкият феномен „Сечен камък” се намира на 175 м надморска височина по южния склон на Сакар планина в долината на р. Фишера, на 5 км. югозападно от с. Радовец, и на 4 км. Западно от с. Филипово, община Тополовград. Достъпът към него се осъществява лесно и по черен път, отклоняващ се вляво от асфалтовото шосе с. Студена – с. Сладун, малко преди с. Сладун. (41.88912, 26.47307).
Наименуван е на разсечен от тясно ждрело скален масив, представляващо байпас през един от меандрите на реката.
Сечения камък е оформен сред метаморфозирани гранодиорити с предполагаема палеозойска или докамбрийска възраст, известни като „Лесовски гнайс-гранити”. Вследствие на съвременната ерозионна дейност на реката старото речно корито е изолирано при проникването на водите през един от завоите на реката. При врязването на новото русло в коренните скали е образуван красив водопад, а старият меандър на реката се оводнява само при пролетните валежи.
Геоложкият строеж на района е доста еднообразен. Районът е изграден изцяло от метаморфозирани гранити и гранодиорити с предполагаема палеозойска или докамбрийска възраст. Освен Лесовските гнайс-гранити, наблизо е разположен Сакарски батолит, който е включен във формацията на Южнобългарските гранитоиди. Разкриването на Лесовските гнайс – гранити е по-ниско от това на Сакарския батолит, който изгражда високите части на Сакар пканина.

Лесовските гнайс-гранити са запазени като „шапки“ от гнайси

в района на Присадец и на върха Бей тепе между селата Радовец и Студена.
При Сечения камък, освен внушителните скални пирамиди, има добре изразено старо речно корито („старица”), оформено сред гранитоидите. Обикновено подобни геоморфоложки феномени се образуват в равнините, където течението на реките е забавено и те образуват широки меандри. Долината на р. Фишера не може да бъде отнесена към този тип. Тя е V-образна и е със средна дълбочина приблизително 70-80 m. Оформена е сред нископланински релеф, за който не е характерно образуването на подобен тип меандри.
Вследствие на съвременната ерозионна дейност на реката около 1 км от старото речно корито то е изолирано при проникването на водите през един от завоите на реката. Поради голямата денивелация между двете точки на байпаса се е образувало врязване на новото русло в коренните скали и осушаване на стария меандър на реката.

Той се залива само по време на пролетните валежи, а през лятото се запазват само отделни вирчета в по-дълбоките участъци на руслото. Най-тясната част на ждрелото е широка 2-3 m и достига 7-10 m. дълбочина. По принцип геоложкият феномен „Сечен камък” спада към категорията на феномените с научна стойност. Това геоложко образувание е от класа на геоморфоложките феномени и, макар да не е необикновено явление, се отличава с изразителни черти и може да се счита като добър пример в своя клас. Красотата на природата тук превръща това място в удобна дестинация за отдих. Неговата отдалеченост от съседните населени места осигурява спокойствие и уединение сред природните дадености на една от най-екзотичните планини в България – Сакар планина.

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 8, 2017 13:23
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.