Фестивалът в Тополовград има лечебен и патриотичен ефект

Сакар нюз
От Сакар нюз юни 3, 2018 18:33

Фестивалът в  Тополовград има лечебен  и патриотичен ефект

Борислав Чакринов и Юри Ангелов

Председателят и член на журито на XXIII Международен театрален фестивал на любителските комедийни театри „Велко Кънев” – 14-20 майq 2018 г. в Тополовград

Господин Чакринов, за пети пореден път сте председател на журито на фестивала. През всичките тези години, как градираха Вашите впечатления от фестивала и всичко това, което се прави в областта на културата в града?
Най-важното от всичко е, че не изчезва в мен удивлението от енергията, с която първо градът посреща събитието и интереса, с който го очакват местните хора и енергията на трупите, които участват в него.
Някои трупи вече познавам и ми е интересно как и накъде се развиват, други ме изненадват, но не се е променило, даже се и засилва удивлението ми от енергията, любовта и себеотрицанието, с които тези хора се занимават с нашето не толкова леко театрално изкуство. Защото всички си имат професии, правят го в свободното си време, вечер в студени зали, с подръчни средства, без техника и с много любов, което е и основното в дейността на тези трупи. Затова ги и наричаме любители актьори, а не самодейци.
Как според Вас повлия промяната във формата на фестивала, това че всички постановки се играят на български език, което, както се вижда, повлия и на присъствието и реакцията на зрителите?
Интересна ми е смяната на гледната точка на тазгодишния фестивал – да се промени леко фокусът, от балкански фестивал с нашите съседи, да стане фестивал на българите по света.
Аз от години, преди това да се случи, съветвах организаторите спектаклите от другите държави да започнат да се превеждат – предлагах машина за титри и други техники, за да стане постановката по-разбираема за зрителите. Затова ми е интересно тази година, когато всички спектакли са на български език, как и интересът на зрителите е значително по-голям към всички постановки. Хората обичат да гледат постановки на собствения си език. Освен това впечатляващ е ентусиазмът на новопривлечените от чужбина трупи. Тази от Канада още не е играла /разговорът бе проведен преди трупата да играе – бел. ред./, но впечатляващ е начинът, по-който те присъстваха на откриването. Тези хора са дали хиляди долари, за да прелетят от Канада до България и каква бе радостта им от това, че са тук.
Смятам, че този формат, тази формула на фестивала, е успешен и че ще продължи дълги години, защото има още на много места българи, които биха дошли с удоволствие тук, от Лондон и от още много други места по света, но поради краткото време тази година не може да се създаде организация, да могат да дойдат. Смятам, че това занапред ще става.
Българите по света лекуват носталгията си по родината с театър и смятам още, че Тополовград и фестивалът тук ще станат притегателен център за тях и така към нашите сънародници от Молдова, Сърбия и други по-близки страни, които ежегодно присъстват, ще се присъединят и други от по-далечни краища на света.
Има жажда, интерес и потребност в това отношение. Един пример ще ви преведа, ние в Бургаския театър започнахме от няколко години да изнасяме летни представления на острова, а публиката в мнозинството си е от наши сънародници от чужбина, които през лятото за кратко си идват и с удоволствие гледат нашите постановки. Още веднъж ще кажа, че този формат на фестивала е успешен и съм убеден, че ще просъществува дълги години и че даже и ще се разширява.

А не Ви ли омръзва всяка година да идвате на фестивала в Тополовград?
Човек през живота си свиква с много неща, с понятията си за дом, родина, семейство. Те не се подлагат на съмнение. Не може да ти омръзне любовта към майка ти, към родното място, към родния град. Така и аз вече се чувствам като част от цялото това въодушевление на организаторите и на града и затова даже не се замислям, когато си правя програмата за годината имам ли време тази година да отида до Тополовград, или не. Сега в момента репетирам във Военния театър, но им казах , че тази седмица ме няма, защото аз съм в Тополовград, така че ще ме изчакате. Изобщо не подлагам на съмнение желанието си да участвам всяка година, ако продължавам да съм полезен по някакъв начин, ще продължа да помагам доколкото мога.

Господин Ангелов, през 2009-та, 2015-та и сега – 2018 година, сте член на журито на фестивала. Отделно от това, много пъти идвате до Тополовград. Интересно ли Ви е тук? /Бел. Големия български актьор Юри Ангелов замени като член на журито колегата си Павел Попандов, заради негови професионални ангажименти през този период/.
Кога минават тия години, вече не ги броя, но като че ли всичко е било вчера. Тополовград много отдавна ме привлича. Аз знаех всичко за камилите, за това че тук ги е имало до края на петдесетте години на миналия век, че наскоро е починал последният камилар, но това е в основата и едната страна на въпроса. Дори по едно време исках да имам камила и да идвам тук. След като Велко Кънев ме покани, аз бях толкова екзалтиран от преживяното, че жадувах силно да дойда пак и слава Богу, че това се случи.
Така че аз имам в сърцето си Тополовград, по някакъв странен начин, нещо като частност от цялата ми любов към южния край и южната кръв.

Като участник в пре-дишни фестивали, намирате ли разлика с тазгодишния, във връзка с новия му формат на провеждането? По посещаемостта, по реакциите на публиката. Има ли разлика от предходни години?
Определено има разлика. Забелязах това разбира се, то е осезаемо. Аз гледам от балкона състоянието и настроението на публиката, за мен това е важно не само като член на журито, но и като актьор. Аз чувствам дори и през стените отношението на публиката, когато то рефлектира в актьора. А виждам и като член на журито увеличеното присъствие и повишеното настроение на публиката, което е много важно за актьорската игра. Това безспорно се дължи и на разширения и нов формат на фестивала. Слава на Бога той има и лечебен ефект.
На предния фестивал в журито аз плаках един път. А на този плаках седем пъти до сега, дори си помислих, че не съм добре с нервите. Но не, затова и казах на нашите сънародници от чужбина, които играят тук, че не могат да си представят какъв лечебен ефект идва от тях към майката Родина. А тя, майката Родина, е обедняла, тя не може да помогне, но въпреки всичко, това което се случва в Тополовград е феномен, лечебен феномен. В нашия вече някак си принизен патриотизъм те ни го връщат и става нещо голямо, ние като че ли се вдигаме на крака.
Лично аз изправих глава и завладян досега от някакъв песимизъм, сякаш ме завладя оптимизъм на патриотична тема, въпреки това, че плаках. А това, че плаках, ме засегна дълбоко, засегна ми центъра и аз даже им казах, че генът ми, кръвта ми проговори и това е лечебно за цяла България. Слава Богу, че се случва в това отдалечено място, точно в Тополовград.

Какво е мястото на Велко Кънев, чието име носи фестивалът? Играли сте заедно, живели сте близо един до друг. Изглежда, че Велко се явява обединителна фигура за много хора, когато става дума за театър, култура и човечност?
Днес, преди да влезем в залата, си говорихме за Велко всички и Борето /Борислав Чакринов/, който на времето го покани в Бургас и му подаде ръка през този период, когато вече беше болен и не го дооцениха много в Народния театър в София, той направи върховната си роля – Даскал, което за целия театър и за града Бургас беше голямо преживяване. След това той някак си ни извика тука и някак си днес, когато физически го няма, той е пак с нас. Живяхме заедно като студенти, заедно бяхме и в първите си професионални години в Сливен и в още много периоди от живота ни. Така че сме дълбоко свързани с Велко, и двамата. И аз като Борето искам винаги да идвам в Тополовград, което за нас е истинско удоволствие и чудесно преживяване. И аз също си правя планове за тук. Особено много ми харесва манастирът ”Света Троица”, който Велко също много е харесвал и идвайки в Тополовград е заобикалял от там. Това място наистина е сакрално и има невероятно излъчване. Но така е и в Тополовград, затова е голямо удоволствие и преживяване да сме тук. Благодарим и на САБ за предоставената прекрасна изложба за Велко.

Отдавна сте напуснали София. Привлякла Ви е Странджа планина. Какво стана с Фазаново, Кондолово? Къде сте сега?
Странджа, която беше моята голяма любов, не знам дали всички знаят, но тя се нарича и Звездната планина, вече доста обезлюдя. Така направиха, че вече няма и никакви животни. Освободихме територията, за която се е проливала българска кръв и това е голям срам.
В момента Странджа е обезлюдена, без живот, без животни, изнася се дървесината поголовно ден и нощ. Сега протестират някакви еколози за пет – десет бора в Пирин, а в Странджа се сече поголовно и никой не надига глас. Тъжно ми е вече във Странджа, тъжно ми е вече и във Фазаново и Кондолово – двете малки села, в които живях през последните години. Стискам просто зъби и се прибирам в Бургас, за да си почина, а беше обратното.
Радвам се, че Сакара все още е доста по-жива и се надявам, че двете планини ще си помогнат по някакъв начин някога. Ще взема да се замисля дали да не дойда насам.

Какво ще пожелаете на домакините на фестивала?
Голям поклон към ръководството на общината, към организаторите на фестивала, работещите в сферата на културата, хората от читалището, към местното население и всички, които по един или друг начин помагат, за да го има това прекрасно дело, което се върши тук. Пожелаваме да се отстоява и винаги да го има този фестивал, както и община Тополовград. Здраве, дълъг и щастлив живот на прекрасните хора, които живеят тук, и още дълги години да се срещаме всеки месец май.

Сакар нюз
От Сакар нюз юни 3, 2018 18:33
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.