Етнографският музей „Паскалева къща“ в Ивайловград, Кукеровден

Сакар нюз
От Сакар нюз май 28, 2020 14:08

Етнографският музей „Паскалева къща“ в Ивайловград, Кукеровден

Акценти

  • Регионален вестник, # 21/905 година XVII, 29 май - 4 юни 2020 г. излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Бубарството е специфичен дял в животновъдството, занимаващ се с отглеждането на копринени буби и производството на една от най-скъпите тъкани – коприната.
В България бубарството се практикува още през VII – IX век, но особен разцвет отрасълът достига в края на XIX век. В края на 80-те години на XX век България е на първо място в Европа и на 8-о място в света по производство на коприна.
Днес в България бубарството на практика не съществува. Изчезва още в края на миналия век, когато естествената коприна бива изместена от синтетичните материали.
Ако обаче желаете да извървите пътя на коприната и да се докоснете до бубарството в България, то се отправете на пътешествие в Ивайловград. Паскалевата къща и до днес съхранява спомените за бубарството и коприната по нашите земи.

Паскалевата къща в Ивайловград е типична къща
на бубарска фамилия

от края на XIX век. Състои се от три етажа, като в миналото, приземният етаж изпълнявал стопански функции, а двата етажа над него били със смесено предназначение. Там хората и живеели, и отглеждали своите буби.
Развитието на бубарството става причина да се промени и архитектурата на домовете на българите, заели се с производството на коприната през XIX век. Дългият процес, резултат от който са извлечени копринени нишки, изисква къщите на бубарските фамилии да разполагат с голям салон, където той да може да се случи.
Съществен начален етап в процеса на производство на коприна е излюпването на ларвите. След излюпването си те били слагани в специални сандъци и били хранени с накълцани листа от черница. Веднъж оформили се като какавида, те били потапяни във вряла вода, за да се разхлаби копринената нишка. След това влакното било изтегляно от водата и събирано със специални инструменти.
С целия този процес ще имате възможността да се запознаете в Паскалевата къща в Ивайловград. В нея са съхранени тези основни етапи в производството на копринени пашкули, както и характерни за района традиционни народни костюми.

Днешната Паскалева
къща разполага с
бубарски салон

– „феят“, както и с „къщи“ – стаите за живеене. Тук ще видите още традиционна дневна стая с огнище, работен кът на домакинята, както и гостна стая с необходимите атрибути, които да демонстрират благосъстоянието на собствениците.
Паскалевата къща е обявена за архитектурен паметник на културата, който съхранява и представя основния бит и поминък в ивайловградския край през Възраждането.

Кулинарното наследство на Тракия

През месец септември се отчитат най-висок брой посетители на града, а това не е случайно. Ивайловградският край е познат още и с традиционните си храни и традиции, затова от осем години насам, в началото на месец септември, се организира фестивал за традиционните храни, поминък и занаяти под наслов „Кулинарното наследство на Тракия“, в който се включват местни групи от почти всички краища на общината и представят най-традиционните за техния край гозби и традиции, а в последните години имаме и чуждестранно участие от Гърция, Турция и дори от Франция. Фестивалът предизвиква силен интерес, а посещаемостта е на 100%. Местата за настаняване са пълни, а дори хотелиерите споделят, че резервациите около кулинарния фестивал започват още от края на пролетта.

Подобен на този фестивал, но от друго естество, е
„Кукеровден“,

който се празнува всяка година в края на зимата и началото на пролетта, на християнския празник Сирни Заговезни. Кукерите в Ивайловград надяват страшните маски всяка година в деня преди Сирни Заговезни, за да прогонят злите сили от своите земи и да поканят пролетта да се настани в сърцата, да съживи гората и да налее плод на полята.
Традицията датира от 1914 г., когато тракийските прадеди на днешните жители на квартал “Лъджа” в Ивайловград се заселват тук, прогонени от Мала Азия. И само тук и само на Кукеровден кукерите играят прочутото ляво хоро – вият снаги не надясно, както се вие традиционното българско хоро, а наляво. Защо ли? Напук на злото. Напук на тези, които в мътните времена на Балканската война са допуснали изтребването на хиляди тракийци. Напук на всички нечисти помисли в човешкото съзнание. Лявото хоро е на късмет и берекет, обратната му посока изчиства душите и обърква лошите планове.
Чановете звънят, а кукерите наричат за плодородни лозя, за здрави деца и щастливи семейства. Традицията се предава от поколения на поколения, от най-големи до най-малки – всички стават част от магията.
В центъра на квартала „беят“ хвърля жито и нарича за здраве и берекет, докато трима от маскираните мъже изпълняват символично заораване.
И се провикна Беят :
„Кяр и берекет! На добър късмет! Господ здраве да ви дава! От берекета парите, от парите колите! Тази година, колкото има, догодина два пъти повече да има! Да са пълни хамбарите с жито! Кошарите с агнета! Оборите с телета, а свинарниците с прасета! Да са пълни дамаджаните с ракия и бъчвите с вино! Да даде Господ в тази къща булка или зет! Да влязат догодина две люлки да се люшкат! Вие да сте живи и здрави, дълги години! Да отгледате деца и внуци и да се радвате на празници! Хайде, хаирлия да е!”
„Кукеровден“ представлява изключителна атракция за посетителите на града по това време от годината, а посещаемостта на празника се увеличава постепенно с всяка изминала година.

Източник: Исторически музей – Ивайловград

Сакар нюз
От Сакар нюз май 28, 2020 14:08
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.