Дядо Герасим е със завидни ораторски дарби

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, #40/169, 1-7 ноември 2019 г.

Свързани публикации

• Тази седмица в „Парадизо“: „Мей червената панда“ 0 11.мар.
• Посоки 2 12.юли
• Димитър Димитров: ”Фитнес тренировката може да убие агресията у хората” 0 21.авг.

Първа част

Втора част

Той даде много на Струмица, минаваща за един от най-силните гъркомански центрове в Македония. При предстоятелството му българската община се разрасна, построи великолепен храм в центъра на града и си нареди добре училищата. Не ще бъде смело, ако се каже, че създаденото в Струмица и Струмишко за духовното, националното и културно издигане на българското население се дължи най-много нему“, отбелязва окръжният управител Владимир Караманов.
„Герасим имаше големи ораторски дарби. Рядко е минавал празник или народно събрание, при които той да не държи подходящи, напътствени, религиозни и пламенни високо патриотични речи. На третия ден от управлението ми, пише административният началник на Струмица, аз се срещнах с всички набелязани по-рано лица, които биха могли да бъдат полезни на българската власт. На 17 ноември 1912 г. те бяха свикани да се явят, за да се запозная лично с тях. На тоя ден за полицейски стражари, кметове и помощници, секретар-бирници, общински стражари и поляци бяха избрани и назначени най-родолюбивите, способни и заслужили българи от града и селата, както и най-благонадеждните измежду турското население.“
Митрополит Герасим взима най-дейно участие в церемонията по встъпването на първите български доброволци във войната. Той посочва и избира мястото, където да се извърши клетвата. Тържествената церемония се състои в следното: сутринта започва архиерейска служба в българската черква, където са поканени да присъстват всички българи от града, както и дошлите многобройни гости от селата. В това време опълчението се построява във военен ред на главната улица. След свършване на службата всички богомолци, начело с владиката и цялото българско духовенство от града и последвалото го гражданство, доброволците и гостите от селата, както и представителите на българската власт тръгват за молебен.
„Черквата взе да се пълни още от ранна сутрин, спомня си управителят на града. Точно в 8,00 часа митрополит Герасим с няколко свещеници – всички облечени в най-скъпите си и празнични одежди, започна тържествената литургия. Подир два часа множеството начело със свещениците и черковните хоругви се отправи към определеното място за молебена. Улиците бяха изпълнени с народ, който се присъединяваше и с това уголемяваше процесията. Към 10,00 часа всички бяхме вече там. Редът се пазеше от полицията, командвана от пристигналия предишния ден български околийски началник. Митрополитът, поповете и представителите на властта заеха местата си при аналоя. Доброволците се построиха, а зад тях от всички страни се натрупа многобройното гражданство. Поканени да присъстват на тържеството бяха гръцкият владика и комендантът на града, който бе и командир на квартируващата в Струмица сръбска дружина. Прочете се евангелието и комендантът поздрави народното опълчение. След него митрополит Герасим със свойствения му ораторски талант произнесе една дълга, прочувствена, съдържателна, патриотична и подходяща за случая реч, която прикова вниманието на всички“.

Продължава