Дори да те питат – по-добре замълчи: Седем златни съвета

Жанета Дановска
От Жанета Дановска март 24, 2018 14:17

Дори да те питат – по-добре замълчи: Седем златни съвета

Акценти

  • Нека сме внимателни един с друг и тогава общуването ни ще стане истински пълноценно и интересно.
  • "Мълчанието е злато". Казали са го още древните мъдреци и са били прави.
  • Това не означава, че трябва да се превърнете във вечни мълчаливц.

Свързани публикации

Елена Шпундра | превод: презвитера Жанета Дилкова – Дановска

Работейки над тази статия си припомних ситуации, в които ми се е налагало не съвсем психологично, но твърдо да избягам от събеседник, който не се спира да говори. Че тази прическа не ми отива, че съседката от долния етаж е лош човек, колко е трудно да се намери идеална икономка, или за предаванията по телевизията, които е успял да види през последната седмица. Или се опитва да ми препоръча книги, които на са ми интересни.

Дали чувствам вина, че съм се спасявала от обременяващия ме контакт, мълчаливо, по английски? Или може би е било нужно да му обясня защо повече не искам да общувам с него? Но нима е възможно да обясним каквото и да било на човек, който въобще не се интересува как се чувстваме ние в негово присъствие?

Непоискани съвети, ненужна истина, непотърсена грижа… Нека си признаем, ние много обичаме да «причиняваме» добро – да правим и даваме нещо, за което не ни молят. Защото сме сигурни, че в чуждия живот ние се ориентираме много по-добре от тези, които го живеят. А и сме сигурни, че истината (разбирайте – грубата критика) помага на другия да достигне нови висини в своето развитие.

Искрено вярваме, че всички наоколо се интересуват от нашия личен опит, нашето лично мнение и даже нашия личен пресен цирей на „едно“ място, по-точно информацията за това, колко боли и какво е днешното му развитие.

Не, не и пак не. Всеки има свой опит, своя истина и даже свое собствено „едно“ място, на което да „отглежда“ каквито си иска циреи.

Затова, ако не желаем да се превърнем в персона, която всички избягват, ето няколко ситуации, в които си струва да помълчим или да се държим достатъчно сдържано:

  • Никога не обсъждайте с майката нейните деца. Даже ако ви искат съвет или мнение, то нека бъде максимално коректен, като първо покажете, че я разбирате напълно и отчитате колко и е трудно. Във всяка една забележка, че детето е направило нещо не както трябва, т.е „лошо“, майката чува, че именно тя е „лоша“ майка, щом е допуснала това да се случи. Когато обвиняваме детето, директно обвиняваме майката, а в отговор получаваме двойна защита или атака.
  • Задръжте радостното «уау» и не се впускайте в подробности за проблемите си, когато представеният ви човек е юрист, лекар, писател или психолог. Вярвайте ми, тези хора много добре знаят какво ще последва и затова все по-често избягват да афишират професията си. Независимо от мястото на срещата, дали на площада в Рим или на кръщенето на детето на приятели, веднага започват да им разказват какво ги боли, търсят юридически съвет или просто разказват целия си живот, надявайки се, че ще обогатят техния професионален опит. Повярвайте ми още веднъж, опитът на лекарите, психолозите, юристите е много по-богат от целия ви живот. А писателите сами ще си измислят каквато и да е история. Професионалните съвети и помощ не са безплатни. Вие не сте готови да подарявате своите професионални услуги, тогава защо сте сигурни, че те са?
  • Не разказвайте подробности от своите минали връзки на сегашния си партньор и никога не го сравнявайте с бившите. Да, на всички ни е интересно какво другият е преживял досега. От това, как разказва за миналото, можем да си направим извод как би се държал в настоящето. Но, нека бъдем точни, съществува голяма разлика между простото «имахме отношения, за определено време, не се получи по ред причини» и дългите разкази с пикантни подробности за това какво сте правили, какви подаръци сте си подарявали, колко ужасна е била свекървата или тъщата и че сексът съвсем не е бил „супер“. Или обратно сексът беше «супер», а сега не е, но няма страшно, ще го поправим.
  • Флашките със снимки, музика или филми нека си останат в чантата ви. Даже ако ви молят да видят снимките ви от последното екзотично пътуване, си струва да покажете само 10-15 най-добри, а не всичките 3444 кадъра. Това, че околните проявяват интерес към вашите увлечения, вкусове или пристрастия, не означава, че трябва четири часа да им разказвате, че сте се върнали от Испания, да показвате яхтата и автомобила си и прочие скъпи играчки. «А пък да знаете каква песен записах, сега ще ви я пусна, само че е на другата флашка, обезателно ще ви хареса. Имам и филм за почивката в Испания, снимките са нищо, но трябва да видите и филма, тогава всичко за мен и тази страна ще ви стане ясно».
  • Не започвайте да изразявате мнението си с критика, дори когато тя е обективна и събеседникът искрено се интересува точно от вашето мнение. Когато започваме нещо ново ние всички се страхуваме и не сме сигурни какъв ще е резултатът. Задачата на критиката е да помага на човека да се развива, а не да убие стремежа му да изпробва нещо ново. Затова когато говорите за работата на някого, използвайте простото правило «една радост-една гадост», като радостта нека е винаги на първо място. Това е закон от психологията на възприемането – не сме способни да чуваме доброто, което следва лошото. Когато започвате да говорите за лошото, то за доброто не си струва да продължите, никой вече няма да ви чуе. Първо похвалете събеседника, отбележете безусловния му успех, изчакайте минута и тогава продължете с това, което не е направил добре или не е успял.
  • Не отговаряйте на въпроси, които въобще не са ви задавали. Същото се отнася и за чуждите, случайно дочути тайни – мълчете. Често ме питат: «Видях съпруга на приятелката си с друга жена в ресторанта, трябва ли да я предупредя?», «Видях сина на друга приятелка в лоша компания на улицата, дали да и разкажа?». Всеки от нас е в състояние да получи сам каквато и да е информация и всеки избира това ниво на осведоменост, което му носи комфорт. Давайки на другия повече информация, от тази, която той е готов да приеме, вие го поставяте пред необходимостта да направи нещо. Но понеже той не е готов за действие, той или ще се «затвори» в себе си, или ще прехвърли цялата отговорност върху вас. Готови ли сте за това?
  • «Мълчанието е злато». Казали са го още древните мъдреци и са били прави. Това не означава, че трябва да се превърнете във вечни мълчаливци. Мълчаливците и „плямпалата“ са две крайности, които усложняват общуването. Но вие не говорите в празно пространство. Винаги срещу вас стои събеседник и по неговите реакции винаги можете да прецените неговото отношение към казаното. Усмихва се, заинтересовано ни гледа в очите, задава въпроси? Или се прозява и тайно поглежда към часовника? С каменно лице процежда през зъби «благодаря»? Или въобще се опитва да избяга и само копчето на сакото му, за което го държите продължава вашия «диалог»?

Всеки събеседник е в състояние да ви покаже или да ви каже, че иска да бъде с вас. Още по-важно е, че винаги можете да го попитате иска ли да получи вашата информация, съвет или помощ. Нека сме внимателни един с друг и тогава общуването ни ще стане истински пълноценно и интересно.

Източник: http://econet.ru/articles/152536-o-chem-luchshe-molchat-dazhe-kogda-tebya-sprosyat-7-zolotyh-sovetov

Жанета Дановска
От Жанета Дановска март 24, 2018 14:17
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Calculator