Димитър Хаджиев: „При нас бракониерството е сведено до минимум“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев септември 24, 2007 04:02

Димитър Хаджиев: „При нас бракониерството е сведено до минимум“

Акценти

  • Интернет издание бр. 19 (1107), година LXXII, 21 септември - 3 октомври 2007г

Свързани публикации

Разговор с Димитър Хаджиев – директор на Държавна дивечовъдна станция /ДДС/ – гр. Тополовград.

Господин Хаджиев, бихте ли ни запознали накратко какво представлява ДДС-Тополовград в системата на горите и лова?

ДДС е регистрирана по Търговския закон със следния предмет на дейност: стопанисване на горите, лов и ловен туризъм, съхраняване и увеличаване на дивечовото стопанство и др. дейности. По принцип, с всичко свързано със законите за горите и лова.

Подразделение сме на РУ – гр. Сливен, като освен на ДДС-та са „Тунджа“ – Ямбол и станцията в Котел. Останалите подразделения са държавни лесничейства.

ДДС-Тополовград стопанисва 25 300 ха горска площ в това число 7817 ха ловна площ. Преобладаващи са широколистните гори, значително е количеството на иглолистните и смесени гори. Ловува се за благороден елен, дива свиня, чакал, лисица, фазан, горски бекас и др. Имаме създадени условия за еко и ловен туризъм, т. нар. фотолов, спортен риболов и др. Станцията разполага и с добре обзаведен и поддържан ловен дом.

Имате ли готовност да задоволите нуждите на населението от Тополовградска община с дърва за огрев?

Имаме, разбира се. Както всяка, през последните 4-5 години имаме готовност за добиване на 10-12 хектара пространствени кубика дърва за огрев. Две трети от това количество отиват при населението, включително и по социалните програми на МТСП. Останалата част от този добив продаваме на български фирми, осъществяващи търговска дейност, предимно свързана с отоплението на населението. Смятам, че до края на м. октомври и началото на ноември населението от общината ще бъде задоволено с дърва за огрев. Приоритетно се стремим, особено за селата, това да бъде от техните или близки до техните землища, за да не се оскъпява прекалено транспорта им. Един кубик дърва при нас струва 30 лв. с ДДС, транпортът е отделно.

Колко и какъв дивеч се намира на територията на ДДС. Какви грижи полагате за съхраняването и умножаването му? И още какви лесокултурни мероприятия провеждате, в смисъл засаждането на нови гори и възстановяване на стари?

Средно годишно усвояваме около 50-60 хил. лв. за ловностопански мероприятия, направа и поддръжка на дивечови ниви, солища, калища, водоеми и биотехнически съоражения /хранилки, чакала/ и др. Основен приоритет в ловностопанската ни дейност е възстановяване популацията на благородния елен, сърната и дивата свиня, като при последния вид това е значително по-лесно поради по-добрата й приспособимост. Ежегодно разселваме около 1000 бр. колхидски фазан край село Княжево. Напоследък бележим ръст в популацията на изброените по-горе видове, благодарение на изброените мероприятия и взетите мерки. Дивият заек и дребният дивеч са приоритет на ловните сдружения.

Вредният дивеч – ежегодно в ДДС се изплащат над 15 хил. лв. поощрителен хонорар за отстрел на чакал. Там, където е чакалът, лисицата изчезва или се оттегля в други територии.

Що се отнася до бракониерството, мисля че сме го свели до минимум, благодарение на усърдната работа на служителите по охраната в ДДС и съвместната им дейност с РПУ и други органи. Разбира се има изключения, като случаят в с. Планиново и др.

По лесокултурните мероприятия имаме дейност по създаване на нови култури, като през последните 4-5 години засаждаме около 1000 дка годишно, като ползваме по 60-70 човека за залесяването от програмите на МТСП.

Прави впечатление, че откакто сте директор на ДДС чувствително към по-хубаво бе променен външният вид, интериорът и пространството около административната ви сграда. Докъде стигна ремонтът на хижата? Каква е намесата на президента Първанов, както се говори в града? Изобщо има ли такава?

Не обичам да говоря за себе си. Правя каквото мога и каквото позволява икономическото състояние на станцията. В продължение на 40 години не бе извършван никакъв ремонт на сградата /б.р. административната/, затова тази промяна бе наложителна, за да се създадат по-добри условия за работа. Всичко това стана благодарение на добрата стопанска дейност и икономически резултати на ДДС. Разбира се в случая бе много важно разбирането и подкрепата, която ни оказа началникът на РУГ-Сливен – инж. Пейо Върбанов. Винаги, когато сме били под това ръководство, се е усещала разликата – стабилност, подкрепа, успехи.

Да, наистина, чувал съм от много места, че инж. Върбанов е една емблематична фигура в системата на българското Горско стопанство.

За хижата мога да кажа само следното: не мога, а и не желая да коментирам приказки на махленско ниво. Всичко, което сме направили, бе необходимо за привличане на повече туристи в рамките на закона и със собствени средства. Що се отнася до президента – идвал е няколко пъти на почивка и лов, и толкова.

Тази, а и не само тази година, една от основните ви дейности бе гасенето на пожари. Това нормално ли е? Колко големи пожара гасихте?

Не, не е нормално, защото вместо да залесяваме, гасим. Мисля, че нашият колектив свърши много работа, защото гората е станала наша съдба и е в сърцата ни. Искрено благодаря на всички наши работници и служители за усилията, които вложиха при потушаването на пожарите. Още повече, че в длъжностните им характеристики не пише лесовъд-пожарникар. Осем са големите пожари, в чието гасене участвахме, включително и в съседни общини.

Искрено съжаляваме за загиналите хора и изгорелите имоти.

Искам лично да благодаря и за оказаната помощ от армията в лицето на генерал Добрев, както и на ръководството на мини „Марица-изток“, на господата: Иван Марков, Тенчо Кайряков, Стамен Ведричков и на всички, които помогнаха с техника и технически средства за гасенето. Не мога да отмина обаче недостатъчната организация от страна на местните власти, пожарната, Гражданската защита. Много има да се желае и прави там. Би било добре в общини и райони като нашите да има на разположение АРС-ове, противопожарни коли, водоцистерни, тежка техника и др. специални средства, независимо кой ще ги стопанисва и разпорежда с тях, дали Горското стопанство или общините. Важното е да се създава по-добра организация за защита на населението и природата.

Как стои въпроса с износа на дървесина? Всеки ден през общината минават тирове в посока Капитан Андреево. Доколко те са от района на ДДС-Тополовград?

Както и сам знаете, районът е на такова място, че цялата дървесина, която се изнася от Югоизточна България, минава от тук. Което значи, че само една малка част от нея излиза от нашия район. Малко над 20% от иглолистната дървесина, която се добива при нас, се изнася. С останалото количество се задоволяват местни и на страната нужди: за ритловици, за дървообработващите предприятия, за целулоза, за строителни и други фирми и т.н. За широколистната дървесина вече отговорих по повод на предходния Ви въпрос.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев септември 24, 2007 04:02
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.