Димитър Георгиев: “Благотворителността е визитната картичка на всеки успял човек”

Стоян Тонев
От Стоян Тонев август 22, 2016 09:21

Димитър Георгиев: “Благотворителността е визитната картичка на всеки успял човек”

Акценти

  • Вестник "Сакарнюз", бр. 14, 12 авгст - 1 септември

Свързани публикации

Димитър Георгиев – роден през 1951 г. в с. Синапово, община Тополовград, собственик на козметична компания „Розаимпекс” – Пловдив. Доктор хонорис кауза на Университета по хранителни технологии в Пловдив и Почетен академик на международната академия на обществените науки на Русия. Почетен консул на Украйна. Дарител на много културни и обществени прояви в Пловдив и родното си село Синапово. От 2 август е обявен за  почетен жител на Града на тепетата.

Господин Георгиев, какво е за Вас родното Ви село Синапово. Само спомени от детството или едно специално място и връзка в живота Ви?
Синапово е като книга с пожълтели страници, като я разгърнеш, те потапя в един вълшебен свят – годините на детството, безгрижно, щастливо, прашно. Мислите те отвеждат на полето, мирише ти на току-що окосена трева – онази, в която се криехме като малки… Нахлуват спомените за семейството, за филиите с мед и масло, но… всичко това отдавна е история, интересна само за нас. Днес Синапово е село, неостанало в страни от процесите на глобализацията в нашата страна. То се смалява, като много други, но от друга страна – последните инвестиции в селото – канализация, пречиствателна станция, наличието на училище, детска градина, действащо читалище с много (за изненада) самодейци – ме правят умерен оптимист, че Синапово ще го бъде. За това ми дават на-дежда и няколкото десетки английски пенсионери, закупили си къщи тук. Ето, и храмът върна изцяло блясъка си, своето благолепие като истински шедьовър на източното православие – вярата, в която сме закърмени точно тук – в Синапово. Щастлив съм, че съборът и Илинден събраха толкова много хора на празника на обновлението на храма „Свети пророк Илия” и камбаната от днес на сетне ще приканва още по-тържествено хората от близко и далеч на черква.

Дарителството за иконописа в църквата „Свети пророк Илия” плод на спонтанен изблик ли бе, или осъзната необходимост за принос към православието, родовата памет и запазване историята на селото?
Пътят в търсене на истината винаги минава през родното място. А там, до бащината къща, е храмът – домът Господен, където са ни водили нашите баби да палим свещица и да се промушваме под масата на Разпети Петък, където са се венчали нашите родители, където мнозина от нас – синаповци, сме посветени в Христовата вяра. Иконите са брошката на ревера в храма – те са финалните шрихи на процеса до пълното обновление. Защото от позицията на пораснали хора вече отлично знаем силата на християнството. Със зрелостта на житейския си опит и с мъдростта от годините си сме длъжни да предадем именно православната вяра на внуците си. Защото точно тя е запазила българщината, мъждукащото кандилце в порутените манастири и църкви е светело, за да дава надежда на измъчения ни народ. В трудните години на XIX век не е останало село без свещеник и църква, без учител и школо… Оттогава е и нашата синаповска черква – построена през 1834 г. Боголюбивият синаповски народ неслучайно е кръстил храма си на пророк Илия, чието име означава крепост и самият той се е показал твърдина на вярата. Та, по примера на свети пророк Илия да не забравяме, че всички сме на този свят по воля Божия. Че наш дълг е да вперим ум и енергия за доброто на нашето Отечество. И да живеем с поуките от зрелостта и отговорността ни като хора. Това не е първото дарение за църквата от моя страна. Ще спомена само възстановяването и реставрацията на манастирския комплекс „Свети Димитър” в Стария град на Пловдив. Мисля, че това е належаща потребност на всеки честолюбив християнин. Благодаря чистосърдечно на всички, които се включиха в този нелек път, за да стигнем до днешния ден, когато в обновената до неузнаваемост църква всички се прекръстихме в името на Отца, Сина и Светия дух с изпълнени от радост сърца.

Какво Ви говори за характера на вашите земляци устоялото през годините, независимо от политическите и всякакви други промени, празнуване на Илинден точно на 2 август всяка година. Признателност, уважение, сила на духа или нещо друго?
Синаповци пазят духа на Капитан Петко Войвода и беломорските българи – борци за освобождението и обединението на България. Дълбоко в душата си са чеда на православието. Като наследници на борбени и силни хора, преселили се и пуснали корени по тукашните земи, опазили вярата в трудните години на своето битие, днес сме още по-уверени в смисъла на събора, в смисъла на общия празник, който ни събира в родния край, сред близки, сред роднини. Независимо от политическия строй, от управляващите върхушки и съответната конюнктура, от 1834 г. тук при нас в Синапово е свети Илия – вграден в престола на нашата църква. Почти два века под купола на този храм, който носи името на един от най-великите измежду старозаветните праведници, се празнува винаги на 2-ри Август – няма значение дали е делник или празник, дали е по църковния календар, или не. Християнският живот не е прекъсвал под покровителството на свети пророк Илия. Затова и в деня, когато християните по света отбелязват свети Илия, се събират и синаповци. Народните традиции са по-силни от всичко, те са навлезли в календара на селото. Важно е днес да живеем по християнските закони – честни, смирени и одухотворени. Така, както ни е заръчал свети пророк Илия – да горим с пламъка на вярата и да живеем в светлината, да не забравяме, че трябва да мислим доброто и да работим за него, вярвайки в силата Господня. И да носим тихо и кротко вярата в душите си.

Какво в характера и живота помогна на едно момче от село Синапово да постигне това, което е днес – известен, успешен и уважаван човек, и то не само в България. Как се стигна до „Розаимпекс”?
Успехът е субективно понятие. Димитър Георгиев е синоним на много труд и постоянна упоритост, подплатени с ясни правила и контрол. Тръгнах от Синапово. Учих в Пловдив. После попаднах в долината на розата – в Карлово, по разпределение като млад специалист. Съдбата ме прати там, опитните професионалисти оцениха потенциала ми, продължих да уча, да се развивам като инженер в козметичния сектор. Утвърдих се като специалист. После дойдоха новите времена – бурни и страстни, и всеки тръгна да прави нещо, за да храни семейството си. Аз останах в професията. С моята съпруга Дора Георгиева и наша приятелка създадохме „Розаимпекс”. Разбира се, че беше трудно в началото. Но и това е минало. Днес „Розаимпекс” е пример за устойчива фирма, която не разчита на съфинансиране нито от страна на европейските фондове, нито на нашата държава. Работим по собствена програма по принципите на добрите производствени практики. 300 човека са заети в производството. В компанията постоянно се правят разширения, обновления, преоборудване с най-новите модерни технологии. Акцент е развойната дейност, която се осъществява от млад екип – средна възраст около 35-годишни амбицирани хора, които ние каним на работа при нас, още когато ги открием в университета. Моята максима е, че в живота нищо не става лесно, нищо не се постига с мързелуване и чакане. Така възпитавахме и децата си, които днес поемат руля на фирмата – Атанас Георгиев е търговски директор, а Милена Георгиева се занимава с рекламата и имиджа на фирмата. Те са неотлъчно до мен.

Вие помогнахте за осъществяването на културната програма на тазгодишния събор в родното Ви село. Какво изпитахте като гледахте веселието на синаповци и техните многобройни гости. Ще им помагате ли пак?
Няма как да не ти трепне сърцето, да не ти се изпълни душата с радост, когато гледаш веселите лица на хората, когато усетиш щастието им. Не може да бъдеш равнодушен към емоциите им. Фолклорът е сила, която винаги е обединявала народа, защото събира историята му, неговите традиции, обреди, обичаи, вярвания. Фолклорът днес е неразделна част от забавлението на днешния българин, когато е в роднинска компания, когато сърцето му се отваря за човещината, за душевността, за софрата. Гледах ликуващото множество и какво си мислех ли – не исках да мисля за нищо друго, освен за празника Илинден, развълнувал и докоснал сърцата на толкова хора в Синапово. Дано са повече поводите на хората да се чувстват по същия начин. Да пеят, да танцуват и да се гордеят с нематериалните богатства на родна България. Може ли след всичко това човек да стои равнодушен.
Да, разбира се, дарителството е процес, то не е еднократен акт. Бих призовал и другите успели Синаповци да подадат ръка и помогнат на селото си, защото благотворителността е визитната картичка на всеки успял „човек”!

Стоян Тонев
От Стоян Тонев август 22, 2016 09:21
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.