Димитър Димитров – Матака: „Животът ми е много музика и малко футбол“
Акценти
- Вестник Сакарнюз, брой 23/ 28 октомври- 3 ноември 2016 година
Свързани публикации
По повод Християнският празник – Димитровден, 26 октомври, екипът на Сакарнюз се срещна и разговаря с един от именниците Димитър Димитров – Матака.
Представете се на читателите ни?
Казвам се Димитър Димитров, по известен съм като Матака. Вече съм пенсионер, на 70 години съм и съм от Харманли. Бивш барабанист на рок група „Славяни“.
С какво се занимавате в момента?
От 5-6 години работя като озвучител в НЧ “Дружба 1870“ – Харманли.
От колко време правите това и как решихте да се занимавате с него?
Живях в столицата 20 години и след като се прибрах тука поисках да видя какво е останало от старото студио на рок група „Славяни“, част от която бях и аз.
Като видях в какво състояние е, сърцето ме заболя. Репетиционната цялата беше в прах, мухал и нищо не беше останало от апаратурата на „Славяни“, с която се славихме навремето. Реших да възстановя това студио и като начало започнах да се занимавам с правене на музика на модерния балет, музика за театъра и озвучаване на мероприятия на читалището, а след това и на градски събития.
С какво сте се занимавали преди това?
Последно в читалището на Харманли бях 1987-1990 година, когато озвучавах ансамбъла за народни песни и танци на Атанас Николов. След това основах импресарска фирма. Всъщност се присъединих към „ВПЦ Помазанов комерсиал“, която беше в София, а тука на местна почва в Хасково. Отворих офис и се занимавах с импресарска дейност с певци, певици, оркестри за заведенията, дисководещи бяха към агенцията. Държахме Хасковски, Кърджалийски и Старозагорски окръг. Фирмата работеше много добре. Стигна се дотам, че да трябва да докараме балет с шестнадесет балерини от Москва.
Тук идваха много известни певци – Нели Рангелова, Георги Христов, Петя Буюклиева, Веселин Маринов, Елвира Георгиева. Имаше 4-5 от звездите на България, с които не съм работил. След всичко това заминах за София и се занимавах известно време с търговска дейност, а след 1998 година започнах работа в „Левски“ – София, и отговарях за фитнеса на отбора. Това работех десетина години. Завърнах в Харманли като пенсионер и началото беше ясно, да възстановя всичко загубено, което е било при „Славяни“.
Вие сте били част от тази група. Как се създаде тя?
Групата „Славяни“ носеще името „Елтон“ и беше създадена към Завода за релета с покойния Димитър Симеонов – Барбата, Иван Станчев и Георги Латев. След това се преместихме в читалището. Дадоха ни репетиционна и групата израстна като заводска. Започнахме да търсим по-високо ниво. Правехме репетиции в читалището, но групата претърпя няколко промени в състава си през годините. На мястото на Барбата в групата дойде Неделчо Стефанов – Шонето, а на мястото на Георги Латев – Росен Попов. Тогава започнахме да каним певци да пътуват с групата. Започнахме да работим с композитори от София: Иван Калчинов, Дечо Таралежков, Найден Андреев, Александър Йосифов, Димитър Пенев и като се увеличиха песните направихме дългосвиреща плоча. Преди това имахме сингъл с четири песни. Така съставът започна да се развива и направихме едно голямо турне из страната с Васил Найденов. С него бе голямо удоволствие да се работи. Трудни бяха репетициите, като подготвяхме репертоара за концерта, но самите те бяха приказка, защото отивахме за един концерт, а имаше продадени билети за два. Толкова много посещения имаше при него. „Адаптация“ се изпълняваше на всеки концерт по два пъти.
Пътувахме с Кичка Бодурова, с Елвира Георгиева.
Какви са най-значимите събития за групата?
Самостоятелни концерти изнасяхме и участвахме по много фестивали. Имахме хубава апаратура и бяхме канени да озвучаваме различни фестивали в Благоевград, Русе, Бургас, Стара Загора, Хасково и Пловдив. Най-големият бе една седмица в Бургас „Фестивал на армията“. От там давахме сигнал за радиото. Излъчваше се директно.
През 1987 година заминахме за столицата да поработим малко с променена група. Пристигнаха двама много добри музиканти Антон Дечев и Петър Лозанов. Това беше за мен най-силната група с вокалист Петър Дичев. Росен Попов и аз на барабани. Бяхме най-силната формация на „Славяни“.
Работихме с Маргарита Хранова и бяхме група на „Златния Орфей“. Мисля, че това е най-голямото ни постижение. Участвахме в „Златния Орефей” и достигахме до предпоследен етап в зала „Универсиада“ с песента „Невена“ на Кирил Аврамов. На самия Орфей замина група „Фактор“.
Със „Славяни“ свирихме на новогодишни балове с Васил Найденов, Нели Рангелова, “Тангра” и „Щурците“. Високо ниво!
Кога бе краят на „Славяни“?
През 1987 година.
Кой е най-известният музикант, с когото сте записвали музика?
Ако се върнем назад във времето най-известният е Васил Найденов. С него записахме парчето „Надежда“, което беше и един от първите записи в радиото и за нашата група през 80-те години.
Какво е за Вас музиката?
Музиката за мен е удоволствие, мога да кажа живота. Целият ми живот е музика и малко футбол.
Кой е най-хубавият спомен, който пазите през годините?
Баловете в „Универсиада“. Препълнената зала, концертите с Васил Найденов и Маргарита Хранова в летния театър в Добрич с 5 000 човека. След изпълнението на песен на „Юръп“, цялата публика бе на крака и 10 -15 минути скандира „Славяни“ и нямаше как да излезе Маргарита Хранова. Това не се забравя!
Разкажете за това как сте станали част от екипа на ФК „Левски“?
Докато бях в Хасково към импресарка дирекция, бях помолен от ФК „Хасково“ да участвам в ръководството на футболния клуб. Спонсорирах с дребни суми футболния клуб и тогава се запознах с Мъри Стоилов, когото клубът „Хасково” продаде на „Левски“ и ние си останахме приятели. Отидох в столицата да работя, продължихме контактите с него и така се стигана до 1998 г, когато треньор за първи път бе Любко Петрович. Тогава направиха страхотен фитнес под сектор „А“ и той ми предложи да работя там и да се грижа за поддръжката му. Останах в “Левски” 10 години. Аз хванах най-хубавите години на отбора по лагери по мачове из Европа.
Кое е най-интересното място, което сте посетили?
Имам много хубави спомени в Но Камп, Стамфорт Бридж, Израел, Франция, Италия, Киппър, Турция, Словения. Почти цяла Европа.
Споделете футболна случка, която няма да забравите?
Никога няма да забравя мача в Киево, който бе важен за “Левски”, защото ги победихме с 2:0 и при добър резултат отбора влизаше в шампионска лига. Нещо, което не бе постигнато от български отбор.
Имах традиция след всеки гол на отбора да правя кълбо напред във фитнеса. Няма да забравя и как след края на мача помолих Наско Сираков да ми разреши да направя две кълба на стадиона на Киево, които бяха заснети и от телевизиите.
Кой е любимият Ви футболист?
От „Левски“ – Георги Аспарухов, Наско Сирахов. От чуждите съм се възхищавал на Роналдиньо. Сега на Меси. Между другото искам да кажа, че Меси не беше известен, когато аз научих за него. Той беше още юноша на “Барселона”, когато Лъчезар Данев, един от мениджърите с Менгеа на Меси беше дошъл да тренира при мен във фитнеса, където идваха известни личности. Тогава си говорихме за футбол, а той много харесваше нашия Николай Димитров, който беше разучил финтовете на Роналдиньо и Роналдо. Тогава Лъчо ми каза, че има един на годините на Ники, който ще стане нещо страхотно. Каза, че името му Меси и е аржентинец. В момента е в юношите на „Барса“. След години Меси стана номер 1 в света.
Къде срещнахте най-великите личности във втората сфера от вашият живот?
На стадиона се докоснах до тях, когато бях в Барселона. Това са велики моменти. Настръхваш!
Разкажете нещо, което няма да забравите?
Слизаме от автобуса в Барселона и влизаме в съблекалнята на стадиона. Излизам с топките аз и домакина за официалната тренировка. Гледаш нагоре, а звезди няма, толкова е висок „Камп Ноу“. Страшно изживяване и след това на самия мач – 86 хиляди, можете ли да си представите какво чудо е?
Вие сте се занимавали с неща в различни сфери, коя е професията, която най-много Ви е допаднала?
Най-много ми допада това, което сега върша. Озвучаване и звукозапис. Но живите озвучавания нищо не може да ги замени. Там ми е тръпката. Макар че дигиталната техника, която имаме сега има повече възможности.
Какво ще си пожелаете? За какво мечтаете?
Искам да съм жив и здрав! Искам един западен певец да дойде и да запише песен в нашето студио.
Матаче, не споменаваш нищо за футбола, който игра в Левски Харманли .Ти беше един от добрите полузащитници с добър пас и страхотен удар. Бъди жив и здрав .
Матак, да си жив и здрав! Старата слава на Харманли! Помня те още от младите ти години! Теб и твоите приятели. Хубави времена!