Децата от нашата улица

Сакар нюз
От Сакар нюз март 5, 2018 16:37

Децата от нашата улица

ТОПОЛОВГРАД | Тодор Николов

Сред вестниците в пощенската кутия открих старателно нарисувана покана, в която с детски почерк беше написано: „Каним ви да присъствате на тържеството, което ще се състои в сряда от 17:00 часа на улица „Паисий”.
Не беше трудно да се досетя, че зад тази учтива покана стоят децата от нашата улица, защото това не е тяхна първа и единствена изява.

Тези техни ежегодни тържества станаха вече традиция, която се предава от по-големите на по-малките и продължава години наред. И онова, което ме радва най-много, е детската самоинициатива, старанието им сами да подготвят всичко, да се изявят. Тук липсва каквато и да е намеса на учители или родители, а се провежда всяка година по едно и също време – лятната ваканция.
Нашата улица започва от пазарището, минава край целодневната детска градина, спуска се край някогашната Карамфилова чешма, която сега я няма, после прави малък завой вдясно и след около триста метра завършва с разклонение за извън града. Децата, за които става дума, живеят главно в района на най-равната част от улицата и в тази отсечка преминават игрите им в свободните часове и празничните дни.

Тук идват много деца и от съседните улици.

И докато момчетата гонят топката от ограда до ограда, момичетата играят федербал или си организират забавни игри. Почти винаги техните игри се наблюдават от възрастните, било да се порадват на своите деца и внуци, или пък да държат „под око” техните прояви, които, съгласете се, не всякога имат чисто невинен характер.
Понякога им се карат, мъмрят ги, правят им остри бележки, но в повечето случаи се стремят да бъдат добре разбрани. Децата винаги се съгласяват с възрастните, но после продължават пак така, както диктуват техните детски интереси и тяхната възраст преди всичко.
Понякога те изчезват внезапно, за да се скрият в някой гараж или в някое по-затулено място. Тогава на улицата настъпва тишина и спокойствие. Не, по-скоро настъпва неспокойствие. Пуста и глуха е улицата без тях.
Приказките на старите, насядали на Ракшиевата пейка или на ниската ограда на баба Каля, изведнъж стихват. Очите започват да шарят тук и там уж разсеяно, но с на-дежда да зърнат някой от малките палавници. А в това време децата някъде репетират. Само някоя руса главичка ще се покаже плахо, за да види каква е обстановката на улицата и ще се гмурне пак в детския тайник. И така подготвят те своя празник, своето тържество.
Но сега вече всичко е готово.

Поканите са раздадени, обявен е началният час, а небето се е намръщило и ръми ситен дъждец. Детските личица също са помръкнали от тревога: Къде ще се състои празникът? Я хайде всички в новия гараж на чичо Стойчо. Тичане за полиетилен, за да затворят отворите на прозорците, да направят кът за преобличане и грим на артистите.
Ами публиката, къде ще се настани, за да не я вали дъждът? В гаража е тясно и няма да стане. И тогава хрумва една нова идея – да помолят да им дадат кварталния клуб. Чадърите подскачат по улицата, за да се стигне до ключа, който им отваря не само вратите на клуба, отваря им отново пътя към радостта. Празникът ще се състои. Пак същите майки и бащи, баби и дядовци, но дошли са и някои и други гости, несдържали своето любопитство да видят какво става в клуба.
И така започва програмата. На масата е журито, съставено от две деветокласнички и една млада майка, доскорошна ученичка, пак от нашата улица.

Участниците са 12 момичета и момчета от 12 – 14-годишна възраст: Кремена, Пепа, Живка, Веселина, Румен, Антон, Мариана, Елена, Гергана, Гошо, Мариета и Мима. В програмата: песни, стихотворения, драматизирана приказка, гатанки, анекдоти, парад на герои от любими книги и филми.
Беше 22 юни. Беше вторият ден от заседанията на световната асамблея в Прага „За мир и живот, против ядрената война”. Това малките палавници едва ли знаеха, просто техния избор на деня бе съвпаднал с едно бележито събитие. Те не изпратиха своя телеграма против надпреварата във въоръжаването.
Тяхното „мероприятие” нямаше организиран характер, то беше продиктувано от техните чисти детски сърчица. Но ми се иска целият свят да узнае за това, защото то представлява добър политически урок. Не за тези, които сега заседават в Прага, защото те добре разбират езика на децата, а за онези, които избягват мирните форуми и предпочитат заседанията около стратегическите карти за нова война.
И нека те знаят, че срещу техните карти, срещу техните замисли и планове стоят милиони деца. Между тях те ще открият и гласовете на своите деца. А това може би ще отрезви поне малко и техния разум. Защото гласът на децата е глас на планетата, глас на бъдещето.
28 юни 1980 г.

Авторът е бивш главен редактор на вестник Сакарско ехо

Сакар нюз
От Сакар нюз март 5, 2018 16:37
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.