Делчо Делчев е и наш, на Тополовград, генерал

Иван Кукучев
От Иван Кукучев декември 6, 2019 12:21

Делчо Делчев е и наш,  на Тополовград, генерал

 

Да бъдеш милостив и добър, не е белег на слабост и отчаяние, а проява на сила и решителност.

Слушайки и гледайки напоследък телевизия, постоянно се говори за безводието на някои градове, като Перник. Всички ние гледаме зловещата картина, напуканата земя на дъното на язовир “Студена”, водният режим за гражданите и други потресаващи факти. При нас в Тополовград този много важен въпрос не е на дневен ред. Сега ние сме щастливи, че имаме достатъчно вода, даже и да си напояваме личните градинки.
Но сегашните обстоятелства си имат своя история. Ние никога не трябва да бягаме от нашето минало. ,,Народ, който не знае и цени своето минало, този народ е обречен” е казал Байрон. Но от Байрон да преминем към един човек от по-близката история на България и по-специално на нашия град. За човека, който е оставил светла диря за бита, икономиката, поминъка за жителите на Тополовград.
Част от живота на генерал Делчо Желязков Делчев е свързан със сакарския град. На където и да отправиш поглед ще видиш, че тук са работили и строили войници от строителни войски, от дивизията на генерал Делчев.
Искам да благодаря на дъщеря му Лилия и зет му Георги Зайков, които ми изпратиха книгата “Нашият генерал”, написана от писателя Иван Паскалев. Освен книгата аз се срещнах с един от най-дългогодишните работници на “ВиК ЕОД” – Хасково, и късметът ми провървя да разговарям с Кирил Ламбов, личен приятел на генерал Делчев, активен, ама много активен участник за построяването на втория водопровод по трасето с. Дуганово – Тополовград. Тогава бе на длъжност председател на Общинския народен съвет – Тополовград, накратко казано кмет.
Делчо Делчев е роден през 1920 година в село Ябълково, област Хасково, и става генерал, командир на дивизия с четири бригади.

Неговите войници строят втория
водопровод,

снабдяващ с питейна вода с. Орешник, и много други неща в Тополовград.
Както всички построени важни обекти, и нашият втори водопровод си има своя история. Тази история отлично я познава и помни тогавашния кмет Кирил Ламбов, който направи опит да омаловажи своето активно участие за построяването на водопровода.
1976 година е началото на кметуването на господин Ламбов в Тополовград. Тогава настъпва остра криза на безводие. Наложеният воден режим не може да реши проблема от безводието за бита и нуждите на икономиката в града, особено за ЗМИ и по-специално галваничния участък, парокотелите в другите предприятия и още много нужди от вода.
Само 18 литра в секунда бе водоподаването. С развитието на икономиката и усъвършенстването на бита нуждите за вода все повече се увеличават. Трябва да се действа, трябва да се вземат незабавни мерки, трябва да се докара още вода. Подготвен е проект за допълнително снабдяване на града с вода от 50 литра в секунда, но все още не е осъществен поради липса на сериозен изпълнител.
Погледите и цялото внимание на тогавашните наши ръководители са отправени към генерал Делчев и такава среща се осъществява. Първият въпрос на генерала бил: “Как са моите съграждани, какъв е проблемът и с какво мога да помогна аз?”. На молбата на кмета строителни войски да поемат изпълнението на втория водопровод като “извън планов” обект, генералът се замислил продължително, като след това е посъветвал да се осъществи среща с министерството на строежите и лично с министър Григор Стоичков. И наистина такава среща се осъществява с помощта на нашия народен представител Славчо Радомирски.
Въпреки че много радушно е приета от министъра, нашата делегация е последвала неодобрителна реакция с мотива, че на онзи етап за обектите, изпълнявани от Строителни войски, недостигат 5 000 човека. Стига се до там, че да се иска от министър Добри Джуров да пренасочи необходимите хора от редовната армия.

Въпреки всичко
нашият кмет не
отстъпва,

като в емоционалното си изказване говори за положението на едно погранично население. Разговорът продължава в присъствието на народния представител. Радостта идва само след 2-3 дена. Телеграмата гласи, че вторият водопровод за Тополовград е включен като извън планов обект в програмата на “Строителни войски”.
За реализацията му още от начало започват трудностите по снабдяването с необходимите материали и съоръжения. Те не са включени в производствените планове на предприятията и заводи, които ги произвеждат. Заедно с генерал Делчев и нашето ръководство няколкократно посещава тези предприятия и този въпрос намира своето решение.
За по бързата реализация на обекта, така важен за гражданите на Тополовград, ръководството на града мобилизира и нашите скромни възможности. Към обекта се насочат всички добри ВиК майстори като Васил Янбажаков, Пенчо Николов (Бозата), Иван Янков, но най-дейно участие е взел Калин Гаджев, който след това със съгласието на генерал Делчев и кмета е назначен дълго време на работа в дивизията на “Строителни войски”.

Пускът на втория водопровод е отбелязан тържествено

в присъствието на генерал Делчев и редици командири и изпълнители от неговия щаб. На централния площад един от главните щрангове бе отворен, от който като гейзер изригна така очакваната и изстрадана благодат за гражданите на Тополовград.
В настоящия момент водният дебит от изворите в с. Дуганово е 70 литра в секунда. При това са направени повече от един резервни сондажа. От помпената станция в с. Дуганово водата се изтласква до помпена станция в с. Орешник и от там до помпена станция Тополовград.
Ако тази демокрация беше закъсняла с малко повече от година, сега гражданите на Тополовград щяха да имат вода от язовир “Ханчето”, както такава вода имат в с. Хлябово и други селища.
Нека завършим с малко оптимизъм. Поклон пред светлата памет на генерал Делчев, поклон пред неговия труд, построил една четвърт от България. Да пребъде в историята на нашия град и държавата. Да се слее с Вселената и вечността.

По време на изграждането на втория водопровод с разрешението и личната помощ на генерал Делчев се реализират още няколко важни придобивки за града:
– Ремонт и реконструкция и благоустрояване на чешмата в квартал “Св. Илия”;
– водопровод и резервоар до хижа “Тютюнева промишленост”;
– водохващане за 90 л/сек в село Доброселец с положени манесманови тръби;
– халето за ДП “Комсомолец” с дължина 60 м и ширина 20 м, пълно с машини, на които работят най-добрите стругари, фрезисти и шлосери на базата, което пък послужи за база за създаване на ново предприятие.

Примерът на генерала е нужен на България

Генерал Делчев е един от тези хора, на плещите на които се крепи настоящето, като командващ дивизия от строителни войски, са построили повече от една четвърт в България построени язовири, водоснабдени десетки села и градове, пътища, жилищни блокове, културни домове, училища, болници и други, но най-голямо постижение е построяването на паметника на връх Бузлуджа.
За построяването на това строително чудо, за което проявяват интерес и други държави, активно е участвал в щаба на генерал Делчев, нашият съгражданин полковник Костадин Трендафилов Заманов.
Примерът на генерал Делчев e нужен на настоящите и идни поколения, този пример може би сега е най-нужен на България. Той приживе казва: “С три неща се гордея през живота си: с дружбата си с Борис Христов, с построяването на Дом – паметника на връх Бузлуджа и водоснабдяването с питейна вода на 20 града от град Рудозем до Варна”.
В първите години на командирската си дейност генерал Делчев е работил и служил с изтъкнати свои помощници като полковник Делчо Жеков Иванов, полковник Клисуров, полковник Ганчо Паскалев, полковник Чакъров, полковник Костадин Трендафилов Заманов, полковник Георги Иванов Георгиев и други.

Генерал Делчо Желязков Делчев печели званията:
– най-старши трудовак в България – 33 години командир на една и съща дивизия;
– най старият Бузлуджанец в България, посетил над 500 пъти върха;
– първият трудовак генерал – 1967 г.;
– първият носител на званието ,,Почетен гражданин” на Стара Загора, Хасково, Димитровград, Тополовград, с. Турия, Боздуганово – Старозагорско, с. Паничково – Кърджалийско, с чисто турско население, с. Винарово – област Ст. Загорска, с. Ябълково – област Хасково.
Генералът е награден с 18 ордена и 35 медала в това число орден ”Георги Димитров” и златна звезда “Герой на социалистическия труд”.

Иван Кукучев
От Иван Кукучев декември 6, 2019 12:21
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.