Делчо Делчев е и наш, на Тополовград, генерал

Иван Кукучев
От Иван Кукучев декември 6, 2019 12:21

Делчо Делчев е и наш,  на Тополовград, генерал

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, #45/174, 6-12 ноември 2019 г.

Свързани публикации

 

Да бъдеш милостив и добър, не е белег на слабост и отчаяние, а проява на сила и решителност.

Слушайки и гледайки напоследък телевизия, постоянно се говори за безводието на някои градове, като Перник. Всички ние гледаме зловещата картина, напуканата земя на дъното на язовир “Студена”, водният режим за гражданите и други потресаващи факти. При нас в Тополовград този много важен въпрос не е на дневен ред. Сега ние сме щастливи, че имаме достатъчно вода, даже и да си напояваме личните градинки.
Но сегашните обстоятелства си имат своя история. Ние никога не трябва да бягаме от нашето минало. ,,Народ, който не знае и цени своето минало, този народ е обречен” е казал Байрон. Но от Байрон да преминем към един човек от по-близката история на България и по-специално на нашия град. За човека, който е оставил светла диря за бита, икономиката, поминъка за жителите на Тополовград.
Част от живота на генерал Делчо Желязков Делчев е свързан със сакарския град. На където и да отправиш поглед ще видиш, че тук са работили и строили войници от строителни войски, от дивизията на генерал Делчев.
Искам да благодаря на дъщеря му Лилия и зет му Георги Зайков, които ми изпратиха книгата “Нашият генерал”, написана от писателя Иван Паскалев. Освен книгата аз се срещнах с един от най-дългогодишните работници на “ВиК ЕОД” – Хасково, и късметът ми провървя да разговарям с Кирил Ламбов, личен приятел на генерал Делчев, активен, ама много активен участник за построяването на втория водопровод по трасето с. Дуганово – Тополовград. Тогава бе на длъжност председател на Общинския народен съвет – Тополовград, накратко казано кмет.
Делчо Делчев е роден през 1920 година в село Ябълково, област Хасково, и става генерал, командир на дивизия с четири бригади.

Неговите войници строят втория
водопровод,

снабдяващ с питейна вода с. Орешник, и много други неща в Тополовград.
Както всички построени важни обекти, и нашият втори водопровод си има своя история. Тази история отлично я познава и помни тогавашния кмет Кирил Ламбов, който направи опит да омаловажи своето активно участие за построяването на водопровода.
1976 година е началото на кметуването на господин Ламбов в Тополовград. Тогава настъпва остра криза на безводие. Наложеният воден режим не може да реши проблема от безводието за бита и нуждите на икономиката в града, особено за ЗМИ и по-специално галваничния участък, парокотелите в другите предприятия и още много нужди от вода.
Само 18 литра в секунда бе водоподаването. С развитието на икономиката и усъвършенстването на бита нуждите за вода все повече се увеличават. Трябва да се действа, трябва да се вземат незабавни мерки, трябва да се докара още вода. Подготвен е проект за допълнително снабдяване на града с вода от 50 литра в секунда, но все още не е осъществен поради липса на сериозен изпълнител.
Погледите и цялото внимание на тогавашните наши ръководители са отправени към генерал Делчев и такава среща се осъществява. Първият въпрос на генерала бил: “Как са моите съграждани, какъв е проблемът и с какво мога да помогна аз?”. На молбата на кмета строителни войски да поемат изпълнението на втория водопровод като “извън планов” обект, генералът се замислил продължително, като след това е посъветвал да се осъществи среща с министерството на строежите и лично с министър Григор Стоичков. И наистина такава среща се осъществява с помощта на нашия народен представител Славчо Радомирски.
Въпреки че много радушно е приета от министъра, нашата делегация е последвала неодобрителна реакция с мотива, че на онзи етап за обектите, изпълнявани от Строителни войски, недостигат 5 000 човека. Стига се до там, че да се иска от министър Добри Джуров да пренасочи необходимите хора от редовната армия.

Въпреки всичко
нашият кмет не
отстъпва,

като в емоционалното си изказване говори за положението на едно погранично население. Разговорът продължава в присъствието на народния представител. Радостта идва само след 2-3 дена. Телеграмата гласи, че вторият водопровод за Тополовград е включен като извън планов обект в програмата на “Строителни войски”.
За реализацията му още от начало започват трудностите по снабдяването с необходимите материали и съоръжения. Те не са включени в производствените планове на предприятията и заводи, които ги произвеждат. Заедно с генерал Делчев и нашето ръководство няколкократно посещава тези предприятия и този въпрос намира своето решение.
За по бързата реализация на обекта, така важен за гражданите на Тополовград, ръководството на града мобилизира и нашите скромни възможности. Към обекта се насочат всички добри ВиК майстори като Васил Янбажаков, Пенчо Николов (Бозата), Иван Янков, но най-дейно участие е взел Калин Гаджев, който след това със съгласието на генерал Делчев и кмета е назначен дълго време на работа в дивизията на “Строителни войски”.

Пускът на втория водопровод е отбелязан тържествено

в присъствието на генерал Делчев и редици командири и изпълнители от неговия щаб. На централния площад един от главните щрангове бе отворен, от който като гейзер изригна така очакваната и изстрадана благодат за гражданите на Тополовград.
В настоящия момент водният дебит от изворите в с. Дуганово е 70 литра в секунда. При това са направени повече от един резервни сондажа. От помпената станция в с. Дуганово водата се изтласква до помпена станция в с. Орешник и от там до помпена станция Тополовград.
Ако тази демокрация беше закъсняла с малко повече от година, сега гражданите на Тополовград щяха да имат вода от язовир “Ханчето”, както такава вода имат в с. Хлябово и други селища.
Нека завършим с малко оптимизъм. Поклон пред светлата памет на генерал Делчев, поклон пред неговия труд, построил една четвърт от България. Да пребъде в историята на нашия град и държавата. Да се слее с Вселената и вечността.

По време на изграждането на втория водопровод с разрешението и личната помощ на генерал Делчев се реализират още няколко важни придобивки за града:
– Ремонт и реконструкция и благоустрояване на чешмата в квартал “Св. Илия”;
– водопровод и резервоар до хижа “Тютюнева промишленост”;
– водохващане за 90 л/сек в село Доброселец с положени манесманови тръби;
– халето за ДП “Комсомолец” с дължина 60 м и ширина 20 м, пълно с машини, на които работят най-добрите стругари, фрезисти и шлосери на базата, което пък послужи за база за създаване на ново предприятие.

Примерът на генерала е нужен на България

Генерал Делчев е един от тези хора, на плещите на които се крепи настоящето, като командващ дивизия от строителни войски, са построили повече от една четвърт в България построени язовири, водоснабдени десетки села и градове, пътища, жилищни блокове, културни домове, училища, болници и други, но най-голямо постижение е построяването на паметника на връх Бузлуджа.
За построяването на това строително чудо, за което проявяват интерес и други държави, активно е участвал в щаба на генерал Делчев, нашият съгражданин полковник Костадин Трендафилов Заманов.
Примерът на генерал Делчев e нужен на настоящите и идни поколения, този пример може би сега е най-нужен на България. Той приживе казва: “С три неща се гордея през живота си: с дружбата си с Борис Христов, с построяването на Дом – паметника на връх Бузлуджа и водоснабдяването с питейна вода на 20 града от град Рудозем до Варна”.
В първите години на командирската си дейност генерал Делчев е работил и служил с изтъкнати свои помощници като полковник Делчо Жеков Иванов, полковник Клисуров, полковник Ганчо Паскалев, полковник Чакъров, полковник Костадин Трендафилов Заманов, полковник Георги Иванов Георгиев и други.

Генерал Делчо Желязков Делчев печели званията:
– най-старши трудовак в България – 33 години командир на една и съща дивизия;
– най старият Бузлуджанец в България, посетил над 500 пъти върха;
– първият трудовак генерал – 1967 г.;
– първият носител на званието ,,Почетен гражданин” на Стара Загора, Хасково, Димитровград, Тополовград, с. Турия, Боздуганово – Старозагорско, с. Паничково – Кърджалийско, с чисто турско население, с. Винарово – област Ст. Загорска, с. Ябълково – област Хасково.
Генералът е награден с 18 ордена и 35 медала в това число орден ”Георги Димитров” и златна звезда “Герой на социалистическия труд”.

Иван Кукучев
От Иван Кукучев декември 6, 2019 12:21
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.