Държавната агенция на бежанците отговори на харманлийци

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 30, 2015 15:19

Държавната агенция на бежанците отговори на харманлийци

Председателят на ДАБ Никола Казаков изпрати вчера писмо до Тодор Тодоров, председател на УС на Движение „ЗАЕДНО ЗА ХАРМАНЛИ“, с отговори на всички въпроси, зададени от харманлийци относно дейността на Регистрационно-приемателния център. От движението събраха през декември, м.г., всички питания на граждани и ги изпратиха за отговор на Държавната агенция за бежанците. Поради рокадите на върха в агенцията, отговорите пристигат сега от новия й председател г-н Казаков. На срещата с главния секретар на ДАБ на 22 януари, т.г. в Харманли, тези въпроси бяха отново зададени от Янко Янков, зам.-председател на гражданската организация.

Ето въпросите и отговорите на председателя на ДАБ:

– Колко са търсещите закрила в момента в РПЦ Харманли, какъв е неговият капацитет?

– През 2014 г. В ДАБ има регистрирани 11 081, търсещи закрила лица. Регистрационно-приемателен център Харманли е регистрирал 4881 чужденци. Към настоящия момент в териториалното поделение на ДАБ в Харманли са настанени 1956, търсещи закрила, при капацитет за настаняване 3340 лица.

– Кой отговоря за сигурността на центъра? Има ли видеонаблюдение вътре и по оградата на центъра? Въведен ли е вечерен час?

– За вътрешната охрана на центъра отговаря фирма „Викинг Николов“ ЕООД. Предстои изграждането на система за видеонаблюдение.

– При наличие на нарушения от търсещите закрила лица, какви наказания се налагат?

– При наличие на нарушения от търсещите закрила, в поделението се прилагат съответните мерки, съобразно Правилника за условията за настаняване и вътрешен ред на РПЦ и ТЦ на ДАБ при Министерски съвет. В него е определена и часова рамка, в която пребиваващите могат да го напускат и в частност да се прибират в него. Последната не трябва да бъде възприемана като вечерен час, в смисъл на наложено ограничение или нарушение на техните права, а само като едно изискване към тях, заедно с редица други, за които чужденците биват уведомявани надлежно при настаняването им. Всичко това е направено с цел безпроблемното пребиваване на чужденците в поделенията, осигуряването на спокойствие за всички настанени лица, както и опазване на реда в центъра. Часът за прибиране в РПЦ Харманли за чужденците е 22 часа.

– Какви мерки се вземат от българското правителство за справяне с увеличения миграционен натиск?

– Основните функционални задължения на ДАБ са свързани с разглеждането на молбите за закрила, изясняването на всички факти и обстоятелства около бежанската история на чужденците и взимане на съответното решение за предоставяне на международна закрила или отказ от такава. Механизмите за контрол на миграционните процеси са в компетенциите на съответните дирекции на МВР.

– Какво се прави за интегрирането на тези хора в обществото? Колко от тях ходят на училище? Имат ли желание да учат български език? Имат ли желание за започнат работа, каква работа им се предлага?

– Съгласно чл. 53, т. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, ДАБ организира приемането и временното настаняване на чужденците, подали молба за статут или получили закрила на територията на Р България, и в сътрудничество с Български червен кръст и други неправителствени организации им оказва съдействие за адаптиране към българските условия; организира курсове по български език и професионална квалификация.

Интеграцията в българското общество е единственото трайно решение за получилите международна закрила в страната ни с оглед изпълнението на международните ангажименти на България по отношение на участието й в общата Европейска система за убежище и свързаните с това предизвикателства за българското общество, за социалната система и трудовия пазар. Наложително е прилагане на програми и мерки, свързани с решаване на проблемите с адаптацията и интеграцията на лицата, получили бежански и хуманитарен статут.

Процесът на интеграция е сложен и продължителен, включва различни взаимосвързани законови, икономически, социални и културни измерения, като всички те са важни за постигане на успешно социално включване и независим живот на получилите закрила. По време на производството за предоставяне на закрила, се осигурява начално обучение по български език, когато лицето е настанено в РПЦ на ДАБ. Ако лицето е на външен адрес също трябва да се търсят възможности за предоставяне на обучение по български език. След връчване на решението на предоставяне на закрила, лицата получават възможност за участие в Националния план за действие по интеграция /НПДИ/. Те попълват и подават заявление за участие. То се разглежда от компетентен орган и се набелязва индивидуален интеграционен план, който включва пакет от мерки за интеграция. Подписва се споразумение, определящо правата и задълженията на страните. Лицето се изпраща в съответната община, където ще се провеждат мерките по НПДИ. Получилите международна закрила се включват в курс по български език, продължаващ 6 месеца – 600 учебни часа, за достигане на равнище А2 или В1 по Европейската езикова рамка в зависимост от образователното ниво. По време на езиковото обучение се организират и часове по социална ориентация, насочени към запознаване със социалната система в страната, политическото устройство, културните традиции и обичаи и др. Децата се записват в училище. След успешно приключване на езиковия курс лицето се насочва към професионална ориентация, квалификация, преквалификация. По време на участието в НПДИ, лицата имат право на здравно осигуряване и достъп до социални услуги, предоставени от Бюрата по труда. След приключване на участието в НПДИ получилите закрила могат да се установят където пожелаят в страната, като самите те вече носят отговорността за наемането на жилища и издръжката – своята и на семействата си. Те имат право да се регистрират като търсещи работа и да получават социално подпомагане по реда, предвиден за българските граждани.

– Каква част от кандидатстващите за закрила и настанени в РПЦ Харманли, са получили статут на бежанец, хуманитарен статут, убежище или временна закрила, съгласно Закона за убежището и бежанците в Република България?

– Р България предоставя 4 вида закрила – убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.

Убежището е закрила, предоставянето на която е в прерогативите на президента на Р България. Временната закрила се предоставя от Министерски съвет, когато е въведена с Решение на Съвета на ЕС, за срока, определен в него.

Председателят на ДАБ предоставя 2 вида закрила – това са статут на бежанец и хуманитарен статут. Във връзка с горното през 2014 г. от чужденците, регистрирани в РПЦ Харманли, статут на бежанец са получили 1868 лица, хуманитарен статут – 132.

– Колко струва един кандидат за бежански статут на държавата и какви услуги са калкулирани в сумата?

– Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗУБ, по време на производството чужденецът има право да остане на територията на страната, на подслон и храна, на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани, на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване, на психологическа помощ и др. Точен отговор на въпроса колко струва един кандидат за международна закрила не може да бъде направен, тъй като това зависи до голяма степен от неговите индивидуални потребности и нужди, здравословно състояние, от вида и продължителността на провежданото с него производство и много други фактори.

– Защо бе обявена една бройка на хора, които ще се настанят в лагера в Харманли, но после на няколко пъти бе променяна и до кога ще продължи това?

– Капацитетът за настаняване в РПЦ Харманли е за 3340 лица от края на октомври, 2014 г. Причината за първоначално посочената 1900 е, че сградите и помещенията за настаняване на чужденците в териториалното поделение трябваше да бъдат приведени съгласно европейските минимални стандарти, да бъдат оборудвани и пр.

– Защо, наред с пострадалите от войната хора от Сирия, се приемат и други, в чиито страни няма война и размирици?

– Всеки чужденец, намиращ се на територията на Р България, може да подаде молба за закрила. Нейната основателност се проверява в проведеното с лицето производство. Въоръжените конфликти в съответната държава по произход е само една от хипотезите, залегнали в ЗУБ, заради която даден чужденец би следвало да получи статут.

– Защо в една бедна страна като България се приема неограничен брой кандидати за бежанци, докато много по-добре развити икономически страни дават квоти за прием и то доста малки?

– Р България спазва международно право и поетите ангажименти като държава –членка на ЕС, в това число и по отношение на бежанското право.

– Защо хора, след като са получили бежански статут, продължават да живеят в лагера и биват издържани от държавата? Колко време може да продължи това?

– Нормата на чл. 32, ал. 3 от ЗУБ предоставя тази възможност.

– Във връзка с евентуалното връщане от други европейски страни на лица, получили или търсещи закрила, които са регистрирани в България, но са били засечени от властите в други държави – колко души се очаква да бъдат върнати и колко от тях ще бъдат настанени във ВПЦ Харманли?

– Отговорът на този въпрос е развит изчерпателно и качен на сайта на ДАБ.

От екипа на „Сакарнюз“ припомняме, че на срещата с гражданите на Харманли, провела се на 22 януари, главният секретар на ДАБ Златко Александров бе категоричен: дори и 100 души да бъдат върнати, те няма да бъдат настанени в РПЦ Харманли.

snimka zaedno za harmanli

 

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 30, 2015 15:19
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.