Из архивите на Симеоновград: Да обикнем книгата

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 7, 2018 11:22

Из архивите на Симеоновград: Да обикнем книгата

Вестник „Развитие“, бр. 6, стр. 1, издаван в Търново Сеймен

Трябва да си признаем, че ценността и авторитета на книгата у нас са потъпкани. Чувството на любов и внимание към прочитаната книга от ден на ден като че ли се загубва. Всички започнаха да гледат на книгата като нещо излишно в нашето „модерно време“.
Забравяме обаче, че книгата вчера и днес си остава най-верният приятел, най-добрия събеседник и съветник за човека. Само тя е невидимата нишка, която свързва хората от всички времена и народи и ги кара да се чувстват близки, родни братя, временно разделени от заблуда и тъмно невежество.
Някога, преди хиляди години, хората били невежи, диви, приличали на зверове. Но постепенно те се развивали, вчовечвали се, добивали житейски опит. След хиляди години, хората се освободили от първоначалния мрак. Изнамерили писмото, създали книгите. И изведнъж в душата им, в живота им, изгряло слънце. Това слънце осветило пътищата в живота им, разкрило им тайните на природата, научило ги да строят къщи, да се пазят от стихиите, да правят статуи, да лекуват болестите.
Това слънце и до днес свети над човешкия живот. Неговата светлина иде от мъдростта и опита на минали поколения и то ни улеснява живота, запознава ни с всичко около нас, осмисля нашето съществуване.
Мнозина не могат още да разберат кому са потребни книгите. И без книга си можем, казват те, махат с ръка и не желаят нито да купят, нито да прочетат някоя книга. Тия хора са духовно слепи. Душата им е в мрак. Те само ядат, пият, спят, живеят уж, но живота им е пуст. Те същите не могат да се научат защо учителите, лекарите, съдиите, и др., купуват книги, вестници, посещават читалища и вземат книги за прочит от библиотеката.
Трябва да разберем, че книгата е една необходимост за всички онези, както е необходим ежедневният хляб, че без нея животът ние тъмен и безсмислен. Ние сме длъжни да внесем в живота ни още повече духовна радост. Четем ли, ще научим все нещо и няма да бъдем роби на пороците и глупостите, в които плуваме в ежедневния си живот.
Днес книгата е средство и мерило за културността, както на отделната човешка личност, така и за цели народи и цялото човечество. Ако Дания, Финландия, Америка, Англия и други държави са издигнали своя напредък, това се дължи на книгата.
Книгата заслужава и по-друга участ и повече любов, отколкото й даваме. Старите народи са уважавали книгата. Те дори са я обожавали, В Стара България книгата е била считана за светиня, и се пазила заедно със скъпоценностите.
Тя е най-скъпото съкровище на човешката мисъл – фар, що озарява и чертае пътя на духовния ни живот.

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 7, 2018 11:22
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.