Д-р Петко Филипов: “Акушерството е рискова специалност, защото винаги се грижиш за два живота“

Милена Митева
От Милена Митева януари 26, 2020 08:10

Д-р Петко Филипов: “Акушерството е рискова  специалност, защото винаги  се грижиш за два живота“

Д-р Петко Филипов е акушер-гинеколог с 53-годишен стаж. Той е второ поколение лекар в своето семейство. Специалистът е бил 22 години завеждаш на родилно отделение към „МБАЛ – Хасково“. Той практикува своята професия в Харманли, Хасково и Димитровград. От началото на кариерата си до този момент е водил близо 70 000 раждания.

Д-р Филипов, защо избрахте да станете акушер-гинеколог? Как се насочихте към тази професия?
Съвсем случайно се насочих към медицината. Моята мечта беше архитектурата, но мама избра да съм второ поколение лекар в семейството и умишлено пропуснаха да ме запишат архитектура. Записаха ме медицина и така попаднах сред хората, при които не бива да се правят грешки.

Кога започна Вашата кариера и какъв бе стартът й?
Много, много отдавна. Вече 53 години съм акушер-гинеколог.

Помните ли от какъв пол беше първото бебе, на което помогнахте да се появи на бял свят и какво изпитахте тогава?
Първото бебе беше момиче. Тежеше 4,200 кг и никога няма да го забравя. Моята подготовка бе не чак толкова добра за такова голямо бебе, но с помощта на колега, който се оказа и мой ментор по-нататък, се справих успешно. На него дължа много голяма част от подготовката и възможностите си. Той успя да ме накара да бъда изключително тактичен и внимателен, защото грешките, допуснати по време на раждането, се плащат много скъпо.

Срещали ли сте се с първото дете, което сте поели в ръцете си?
С първото бебе не съм имал среща от тогава, но с бебе, което се роди 1,400 кг, и сега е баскетболист, и е над 100 кг, имам доста срещи.

Сигурно сте имали трудности през тези години. Идвало ли е момент, в който да искате да се откажете от тази професия?
Откажеш ли се, това означава да причиниш безкрайни щети или много тъжни емоции на хората, които стоят срещу тебе. В медицината нямаш право на отказ – или трябва да вършиш всичко както трябва, или да не започваш.

Случвало ли Ви се е да съжалявате, че сте избрали този път?
Не, не съм съжалявал никога, освен в първия момент, когато ми казаха, че не съм записан архитектура. След това вече нямаше как, защото виждаш, че съдбата на хората е в ръцете на лекаря и той няма право да съжалява.

Водите ли си статистика за броя на бебета, изродени от тогава до сега?
Не съм си водил. В последните години правя изчисления, но по-скоро за родилките със секцио, защото се въведоха нови начини на оперирането, много нови постановки по отношението на гледането на родилките. Това ме накара да водя една примерна статистика за колко минути може да се оперира, кога да се вдигне жената след раждането, кога да бъде изписана. В процеса на работа си правя известни наблюдения, от които си вадя изводи: оперираш и я вдигаш на третия час, бебето е при нея веднага, на петия правиш пробно кърмене и тя е раздвижена. На другия ден иска да си ходи в къщи, защото няма работа тука. Така детските стаи отпаднаха, въпреки че ги има още в доста от големите клиники, където вдигането на родилката става на другия ден. Направихме големи крачки напред в това отношение, но не знам защо харманлийки ни пренебрегват все още. Раждат на други места, където нито грижите, нито обслужването е в такъв аспект както тук.

Защо според Вас тенденцията за ражданията с цезарово сечение се засилва?
Увеличава се, защото диагностицирането става по-прецизно. Неща, като положението на плода, положението на пъпната връв, завита около бебето, вече се виждат на видеозон. Всичко това преди години водеше до много драматични усложнения. Едно бебе със завита пъпна връв около врата много рядко можеше да се роди живо.
Плюс това оперативната техника напредна доста и рисковете се свалиха почти до нулеви. Това е и причината да се увеличи процентът на секциото, а не се прилага самоцелно. Всичко е въпрос на компетентност, загриженост и сигурност, че няма да има увреждане на бебетата.
Не казвам, че секциото е най-доброто. Няма бебе, което да не може да се роди нормално, но зависи каква цена ще плати то, защого ако го увредиш, ползата е никаква.

През коя година сте забелязали бейби бум?
Когато започвах в Хасково завеждащ отделение, имахме 3 400 раждания годишно. А тази година големите софийски клиники, които тогава завършваха годината с 8 000 раждания, сега завършиха с 3 100.

Според Вас коя е причината ражданията в страната да намалят?
Всичко това е в резултат на синдрома на състаряващата държава. Младите напускат, населението драстично спада, знаем, че и икономическата част на нещата не е от най-добрите в България. Няма начин да постигнем това, което беше някога.

Каква е средната възраст на родилките в региона според Вашите наблюдения?
Това е много относително. Интелигентната българка залага най-напред на статута си за утвърждаване като личност в обществото и ражда между 28-35 години. При малцинствените групи ражданията са в ниска възраст 13, 14, 16. И така средната възраст на родилката пада, но не за сметка на качеството на ражданията.

Какъв е процентът на майките, които раждат преди да са навършили пълнолетие?
Все по-голям и по-голям, и той пак идва от ромския етнос. Докато при българките се наблюдава завишаване на възрасттта, в която раждат, то при ромите няма начин да се повлиява, т.е. да се качва възрастта. Това е заложено при тях като тенденция. Не можеш да се намесиш в това отношение, просто няма начин.

Имате ли наблюдения за увеличаване на репродуктивни проблеми? Какви съвети ще дадете на жените?
Репродуктивните проблеми са доста голям въпрос, по който не е лесно да се разсъждава. Съветите, които бих могъл да дам, са да не се отлага раждането за възрастта сред 30 години, защото става все по-рисково. Свързано е с доста проблеми по раждането на здраво дете, тъй като особено след 35-та година трябва да се направи и скрийнинг за аномалиите на плода.
Бих ги посъветвал: най-напред си родете децата, пък после гледайте кариерите!

Има ли достатъчно акушер-гинеколози в областта? Според Вас младите хора проявяват ли интерес към тази професия?
На времето беше изключително трудно да станеш акушер-гинеколог и да те приемат в гилдията. Трябваха много връзки. Сега е обратното. Ако изведеш всички, които са в пенсионна и пред пенсионна възраст и работят, няма да остане кой да работи в АГ отделенията. Наблюдава се рязък отлив от специалностите, които са свързани с риск. А акушерството бих казал, че е доста рискова специалност, защото се грижиш винаги за два живота – и за майката, и за плода.

Какво ще пожелаете на себе си и на Вашите колеги?
Да бъдат здрави, за да могат да си вършат пълноценно работата! Ще им пожелая, дано ме чуе Господ и народът, да се раждат повече бебета в този град, защото раждаемостта пада и това не е добре нито за града, нито за държавата.

Милена Митева
От Милена Митева януари 26, 2020 08:10
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.