Чудният свят на изкуството и красотата на българския танц

Сакар нюз
От Сакар нюз август 14, 2018 08:41

Чудният свят на изкуството и  красотата на българския танц

Акценти

  • Синтезиран материал по книгата "Живот като танц" на хореографа Атанас Николов

Свързани публикации

Харманли |  Атанас Николов

Танцът е най-древното изкуство. Преди да започне да говори човек е общувал с жестове. Част от тези жестове се превръщат в танцувално изкуство. Първобитният човек преследвал магически цели. Танцът му е станал заклинание, молба за щастие и плодородие, за да достигне в днешно време до свое съвършен вид – телесния краснопис.
Дами и господа, със законна гордост можем да кажем, че българският народ е известен по целият свят със своите многобройни и разнообразни по движения и ритъм народни танци. Голямо майсторство, изтънчен художествен вкус и

богато творческо въображение е вложил народът ни във всяко движение във всеки танц.

С усет на вещ художник той е подреждал движенията в танца – от по-прости и плавни към по- сложни и буйни, в които е отразил своя всекидневен живот, своите настроения, своята сила и ловкост.
В порядъка на тези мисли бих искал /на днешната среща/ да ви разкажа и за чародейната сила на танцовото изкуство и успехите на танцовия колектив „Хорищенци“ при НЧ „Дружба“ – гр. Харманли, от 1955 до 1989 година. Запленени от красотата на българския танц, танцьорите на гр. Харманли през своята кратка история изминаха пътя на своите тридесет и пет години, за да имат днешните успехи. Песни и танци, пътища и вълнения, гордост от творческите постижения и стремеж към нови върхове на изпълнителско майсторство, ето какво беше ежедневието на самодейците танцьори в гр. Харманли.
Ако се вгледаме в златното колие на танцовия състав и множеството получени наши международни фестивални награди, ще се убедим в тази истина. С участието си в Югославия, Унгария, СССР, Италия, Франция, Германия – ГФР, Либия, Йордания, Белгия, Турция и Каталуния – Барселона, нашите танцьори се завърнаха с достойно изпълнен дълг пред родината. За високото художествено майсторство на колектива ласкави отзиви писа: Молнар Дижо – Унгария; „Българският ансамбъл танцува забележително, фантастично.“ На един от приемите във фестивалния комитет г-н Молнар Ференц каза: „Българският ансамбъл беше като фонтан на фестивала и с право му се присъжда най-високият приз между съставите, които танцуват постановъчни танци.“
Във вестник „Газета дел сюта“ – Италия – Лило Алесандро – xopeorpaф и организатор на фестивала, писа: „Учудва ме вашето изпълнителско майсторство, нашата публика се унася, живее с вашите танци и в някои моменти забравя да аплодира. Аплодисментите идват накрая бурно, спонтанно, нестихващи дълго време.“ Истински триумф младите танцьори на Харманли постигнаха при посещението си през 1976 г. във Франция. Ето какво писа вестник „Либерасион“: „Елате тази вечер в 9:00 часа в празничната зала на кметството на Сан-Севан, за да аплодирате този спектакъл, който ще ви остави един незабравим спомен.“ Същият вестник помести снимките на състава под наслов: “Красотата и величието на българският фолклор”. По-надолу четем: „Българската група ни показабогатството на костюми и танци.“ Младите момчета със своята гъвкава игра, кестенявите момичета, усмихнати, формираха подвижни картини, където костюмите се гиздеха от много слънце и цветове и се сгъваха хармонично в един съвършен ритъм. Мислим, че тук ще спрат, но те поемат още по-ентусиазирани за едно надиграване или пък за едно прибиране на реколтата.

Академичната сентенция на танца е ритмо-пластическа импресия на човешките чувства

мисли, и въжделения. Бих добавил, че той възпитава в човека качества, от които винаги се изгражда една хармонична личност. Или както казват латинците „Менсана ин корпоресано“ – „В здраво тяло здрав дух“.
По-важна за мен обаче си остава промяната и израстването на състава не само в танцувално и артистично отношение, но и в чисто човешки план.
Уважаеми слушателю, ако ти тръгнеш с благородната мисия да покоряваш света с красотата на българския фолклор, би следвало да получиш знания и за красотата на фолклора на различните от нас народи.
Каква голяма палитра от различия срещаш по пътя на танцовото изкуство. И пак ще повторя – Македония, Унгария, Узбекистан, Германия, Либия, Португалия, Белгия, Барселона, Италия, Гърция, Турция, Йордания, Франция и др.
Възможно ли е човек да не се промени, след като веднъж е изнесъл концерт в подножието на постоянно действащия вулкан Етна – остров Сицилия, Италия. Друг път, на 300 км на вътре в Либийската пустиня, концерт пред либийските командоси. А после, преодолявайли земното притегляне, се потапяме в Мъртво море. След това изнасяме концерт в стария театър на още по-старинния град Джераш, Йордания, и след завръщането си в България се готвим за фестивал и концерти в Португалия.
Барселона – в деня на закриването на фестивала танцовият състав на Харманли и този на барселонци се събраха в един парк и разучаваха тайно от останалите състави каталунския танц „Сардана“. Последният концерт бе в театър „Ромеа“. На фестивала играем последни. След крайдунавския танц на сцената излизат и барселонци.

Блесна сияйната красота от български и каталунски костюми.

Когато музикантите засвириха техния национален танц, публиката започва да ги аплодира, а когато и българите се хванала до тях, барселонци се изправиха и запяха заедно с танцьорите. Невиждан възторг, овации и викове на одобрение.
Бях зад кулисите, гледах публиката и заедно с нея плаках, без да се срамувам от сълзите си. Много често ме питат приятели-танцьори коя е най-голямата награда, която ме вълнува? Ето това е моята награда, за която ме питат – публиката и нейното преживяване по време на концертите. Тя, и само тя!
Кажете ми, уважаеми почитатели на българския танц, след толкова успехи на „Хорищенци“ смъртта да ти отнеме преждевременно едни от най-добрите изпълнители, посветили най-хубавите си години на най-красивото изкуство — танца. За мен болката е неизмерима, но за съжаление, такъв е животът. Коленича пред светлата памет на тези млади мъже и жени.
Пред мъртвите и живите хорищенци обещавам, че, докато съм жив, ще продължа да работя за единството на танцовото изкуство в гр. Харманли, живата емблема на моя град, заедно с Извора на Белоногата.
За мен „Хорищенци“ е малката катедрала на българския дух, нека не го разпиляваме, а да го съхраним и запазим неговата висота.
Уважаеми съграждани, преди да сложа край /на книгата/ искам да споделя с вас несподелената от мен и танцьорите ми чувствителност, свързана с танца. Защото ние „Хорищенци“ сме онзи корен на българщината, пораснал в Тракия, подхранван от влагата на Марица и Олу дере.
Ние сме едно безкрайно хоро от таланти, раждащо красота всеки ден, съхранило традициите и обичта към всичко българско, което ще запази нашата идентичност в обединена Европа.

Сакар нюз
От Сакар нюз август 14, 2018 08:41
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 471 228 преглеждания