Червеноармейците в Симеоновград

Сакар нюз
От Сакар нюз март 7, 2018 18:54

Червеноармейците в Симеоновград

Тодор Пиличев

Юни 1945 година. Населението на Симеоновград е излязло да посрещне фронтоваците от 30-ти пехотен Шейновски полк. Колко радостни сълзи се проливат в този юнски ден, колко целувки прозвучават, колко прегръдки и колко мъка в очите на майките и жените, чиито синове и мъже оставиха костите си по бойните полета. Отминават ротите една след друга и се прибират в казармите. Но вълнуващите мигове остават.
Още незаглъхнала радостта от посрещането на фронтоваците – българи и нова вест на радост обзема жителите на града – тук ще се настанява съветска войскова част. Започват приготовленията за посрещането на братята – освободители. Построена е арка и голяма трибуна на площада. Настъпва и дългоочакваният миг – съветските войски пристигат в града. Те са настанени в сградата на училище „Георчо Коруджиев“, мястото на сегашния стадион „Ботев“ и мястото на цеха за нестандартно оборудване МЗ “Хебър“.
Съгласно телеграфна заповед №3982-5692/26 юни 1945 година на временния началник на Щаба на войската ген.-майор Кецкаров до началника на гарнизона в Симеоновград, кмета на града и други се нарежда да бъде опразнена сградата на Съдебната палата и да бъде предадена на съветските войски или да бъде заменена с други подходящи сгради в града.
В писмо №III-887/7 септември 1945 година на командира на II армия до министъра на войната за заетите от съветски войски училищни сгради в района на армейската област се съдържа информация за град Симеоновград – заети в града са гимназия и едно училище.
Съгласно писмо № VIO.С.5449/10 септември 1945 година на началника на отдел при щаба на войската до Министерство на народната просвета са направени постъпки пред щаба на Съветските войски да бъдат освободени училищни сгради в провинциалните градове: в град Симеоновград се освобождава сградата на гимназията.
Заживяват съветски войски като у дома. Техният престой в града продължава повече от година. Така съветският войник Будников Фьодор Василович на 17.07.1946г. пише: „Один год 20 дней проживал в городе Симеоновграде из города Сталинграда.“ А колко силно въздейства върху нас надписът от Николай на снимката му „Майке! От Николая. На памят!“
Две думи – голямо съдържание!
А Яков Яковлевич пише: „Оставляю на память свое фото в Болгарии. Пусть помнят руского солдата, которой прожил несколько время в етом доме“ – 28.09.1945г.
Думи–изповед, думи на искрена обич към жителите на Симеоновград лъхат от всички надписи на снимките или пликовете.
Близки и сърдечни са връзките на местните жители със съветските войни.
Възхищение будят у хората на града красивото подреждане на техния артилерийски лагер – всяко оръдие озеленено, всяка площадка е естетически оформена, а на входа надпис: „Артилерията е бог на войната!“ Възхищение буди голямата дисциплинираност на Червеноармейците. А колко вълнуващи са срещите им с гражданите – като братя биват посрещани в домовете на всеки и вечното „братушка“ се носи от уста на уста. Интересен случай е запечатал в своята памет тогавашният младеж Стефан Гандев за футболния мач между местния отбор и този на Червеноармейците. Побеждават братята освободители. Но това още повече заяква дружбата с тях. А вълнуващите вечеринки с богата художествена програма никога не ще се забравят от жителите на града.
С чувство на вълнение жителите на града си спомнят за изпращането на червеноармейците – сълзи се спускат по лицата, прегръдки, целувки, подаръци за освободителите. И най-големият спомен си остава за руския човек, за неговата волна като руската степ душа.

Сакар нюз
От Сакар нюз март 7, 2018 18:54
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.