Бригадата на Славчо

Акценти

• Регионален вестник, # 35/915 година XVII, 18 - 24 септември 2020 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград и Маджарово

Свързани публикации

• Още успехи за лекоатлетите на “Хеброс“ от Атлетическа лига 0 01.май
• Предстоят спектакли в Хасково 0 25.ное.
• Състоя се празничен концерт „Светъл Великден“ 0 30.апр.

„Възпитанието е важно нещо, само то създава човека“
Марк Твен

В книгите, които съм написал досега, а така ще бъде и занапред, намират място хора от Тополовград със всякакъв социален, житейски, обра- зователен и професионален профил. Някои от тях са завършили СУ „Д-р Петър Берон“ /или гимназията на Тополовград/ с отличен успех, постигнали в живота висок професионализъм, научни и други успехи. Днес те са уважавани професори, учени, генерали, именити лекари, летци и др. Никога не пропускам да пиша и за обикновени, но достойни хора – стругари, фрезисти, селско стопански работници, миньори и др. Двана-десет от героите на очерците ми са и почетни граждани на Тополовград.
В този материал ще прочетете за една строителна бригада – Бригадата на Славчо – строители, които до съвършенство владеят почти всичко в този занаят. Те нямат проблеми със зидаро-мазачеството, кофража, арматурата, санирането, хидроизолацията, полагането на фаянс и терикот, боядисването и т.н.
Някои от тях без проблем се справят и с ВиК и ел. инсталациите. Те са като едно семейство. Ако на някой от тях се случи някаква беда, лично или в семейството, това за тях става най-важният приоритет, да се помогне и преодолеят последствията. Имах възможността известно време да наблюдавам тяхната работа, която ме впечатли силно и реших да разговарям поотделно с всеки от тях. Те се отнесоха съвсем сериозно и отговорно към моето предложение, като всички казаха най-напред да говоря със Славчо.
Ето пред мен седна висок, строен мъж на 53 години. Макар и доста смутен, Славчо Банев Михайлов разговаряше с мен, но и доста често поглеждаше и следеше работата на Теодор и Стойчо, които оформяха кофраж под наклон. Славчо е семеен, баща на три деца и дядо на пет внука. Първите му думи бяха за учителя му в този занаят Неко Стоянов и за това, което е научил от него.
Самият Славчо има 5-и разряд, а най-голямата си закалка като строител е получил по нашето Черноморие, където е усвоил много от различните видове строителни работи. Шест години е работил и в Англия, където е бил и бригадир на международна строително бригада, в която са работили поляци, албанци и др. Добре се справя с английския език. Това, което написах за него, абсолютно важи и за по- младия с 20 години Илия Иванов Минчев. Семеен, с две деца – момчета на 10 и 11 години. Той също е работил като строител в Англия. Всъщност, Славчо, Илия и Панчо се допълват взаимно и предават опита и знанията си на по-младите Теодор и Стойчо. Панчо, който заедно със Славчо са най-възрастните и опитните в бригадата, също е работил в Англия и разбира, и може почти всичко в строителния занаят. Теодор Иванов Илиев е на 24 години, с едно дете – син. Той също работи в Англия, като след няколко месеца научава за бригадата на Славчо и се премества в нея, като смята Славчо за своя най-важен учител. По-късно се запознава и с дъщерята на Славчо и става негов зет. Той говори перфектно английски. Най-младият – Стойчо Стойчев е 20-годишен и очаква наскоро за първи път да стане баща. Той с голямо уважение и благодарност говори за своя учител и голям майстор Панчо Илиев, който не крие от него тънкостите в занаята, и се стреми да ги усвоява възможно най-добре.
Ако хората от тази бригада – Славчо, Илия, Панчо, Теодор и Стойчо, работят на някой голям и значим обект, можем да бъдем сигурни, че всичко ще бъде изпипано майсторски и перфектно. Попитах всички накрая какво ще правят, когато приключи строителният сезон, на което те ми отговориха: „Върнахме се от Англия заради коронакризата. Ако тук в нашата Родина имаше нормални условия за работа и реализация, щяхме да си останем и работим и живеем тук. Сега обаче, искаме, не искаме, пак ще поемаме към Острова, защото там целогодишно има работа. Все пак имаме и семейства, които трябва да гледаме“.

От подготвяната за печат шеста книга на Иван Кукучев.
Очаквайте скоро очерк за автора на романа „Кая“ – Анна Палазова –
още един от отличниците на нашата гимназия.