Божидар Митев: „Работата ми не е за всеки, крие много риск“

Милена Митева
От Милена Митева декември 9, 2016 13:03

Божидар Митев: „Работата ми не е за всеки, крие много риск“

Представете се на читателите ни?
Божидар Митрев съм и представлявам фирма „Джапона“ от Стара Загора.

С какво се занимавате?
Занимавам се с разрушаване на сгради без взрив. Тази дейност я започнах преди 10 години.

Откъде тръгна всичко?
От Стара Загора започнах. Там съборих три предприятия. Основно работя в североизточна и северна България. В Разград четири години и половина събаряхме няколко завода. Най-големият на Балканите бе стъкларския там. Той беше първия, който разруших. Предприятието беше на площ 450 дка. Събарях го в продължение на година и половина. В Разград съм продал около 15 000 тона скраб, а общо от тогава досега – над 30 000 тона.

Има ли други фирми, които се занимават с тази дейност?
Единствено и смело мога да кажа, че само нашата фирма събаря по този начин без взрив такива големи високи сгради, кули, комини.

Разкажете за работата си?
Разрушавали сме и охладителните кули в Стара Загора. В Плевен сме събаряли пивоварен завод на “Плевенско пиво”. Общо взето това са по-големите предприятия от комунизма.

С каква техника работите?
Разполагаме с механизации – багери, оборудвани с механични щипки и чукове за разрушаване на бетона.

Как и защо избрахте да се занимавате с тази дейност?
Дойде от само себе си. Преди това съм се занимавал предимно с търговия. Започнах с разрушаването на едно предприятие в Стара Загора „Баритна мина“. Нямах идея как ще го съборя, но реших да рискувам. Наех си багери под наем и така стана. Видях, че има хляб в тоя бизнес, както се казва и постепенно си купи мои машини.

Не сте ли смятали да се занимавате с изграждане на сгради?
Не е мой приоритет строителството. Аз съм само разрушител.

Какви сгради ви предстои да разрушавате след тези в Харманли?
Сега предстои да взема един завод в Попово, който все още е действащ. Може би преди нова година ще започна да го събарям.

Колко сгради сте съборили?
Много са, не съм ги броил. Заводите са около 30, а сградите в тях са просто много.

Кои са били най-опасните?
Една от най-опасните е на “Каменица“ – „Плевенско пиво“. Тя е висока 35 метра. С нея се мъчихме около седмица, докато я съборим. Има много рискови сгради, които сме разрушили. Една от тях е кулата в Столник, която бе само от метал, без бетонови колони. Рискувахме много там.

Как действате в работата си?
Сгради, които са с високи колони им пробиваме колоните с перфоратор и ги зареждаме с паста, която като се налее в колоните и започва да разрушава бетона постепенно. Започва да работи в продължение на 24, 72 часа може и повече зависи как е направена. Тази паста раздува колоните, напуква ги и предварително сме ги връзвали с въжета и след това дърпаме докато се разрушат колоните.

С един и същ екип ли работите?
Да. Той е специализиран. Бързо работят, правят ремонти на място. Разбират от машини и знаят как да отстранят бързо проблемите. Те са и автомонтьорите на багерите. Този екип не го сменям от самото начало. Имало е много, които са идвали и са си тръгвали.

Какви трябва да бъдат багеристите, за да умеят да работят по този начин?
Най-вече трябва да са много добри специалисти и малко смели, луди бих казал. Защото не всеки се навива по този начин да се навре под сградата и да бута с тарана. Това е най-рисковия момент на събарянето, когато се налага да се щипят колоните. Училището, което събаряхме в Харманли е сграда висока 20 метра. Багерът е с 8 метра стрела, а тарана е 6. Сградата падна на 3 метра от машината, но той не се паникьоса изобщо.

Как обезопасявате терена?
Ограждаме с ленти.

Имало ли е инциденти в десетгодишната Ви история?
Не. Много хора ни търсят само заради това, че събаряме по този начин. Когато има взрив се оскъпява много повече събарянето, пък и не навсякъде се позволява да се взривява.

Смятате ли да разширявате дейността?
Не бих казал, защото не остана много за събаряне. Намаляха предприятията. Има още две – три и предполагам, че близките две-три години ще издържа, но се преориентирам в друг бизнес.

Какви са бъдещите Ви планове?
Мисля да се занимавам с аквакултура и да отглеждам риба.

Какво ще кажете на хората, които смятат, че е много лесна вашата работа?
Не е за всеки. Има много риск и да не опитват. (смее се)

Разкажете интересна случка от кариерата си, която няма да забравите?
В Разград чакахме една сграда да падне 3 – 4 дни. Тя бе много по-висока от тази в Харманли, 35 метра. Махнахме и колоните и стоеше само на трегер. Седем етажа бяха във въздуха и не пада. Бетоните пукаха, стъклата се пръскаха и на 4 ден падна. Тогава събаряхме само с булдозер. Събарял съм три комина на ръце. Багерът го подготви отстрани и после стана рисково, защото машината не можа да излезе отстрани. Падна буквално до нас. Имам един комин дето го съборих с 5-килограмов чук, като го бих 10 минути. Там беше шоу. Оставихме го само на един крак в посоката на падане.

Така ли поддържате форма?
Аз и работя. Не се срамувам да си облека работните дрехи.

През всички сезони ли работите?
Абсолютно. Само да има работа. Работили сме на минус 24. Няма проблем да работим и в големи жеги.

Защо избрахте по-трудният начин да разрушаваш, а не с взрив?
Защото по този начин е по-евтино. Много хора ни търсят само заради това. Когато има взривни работи вече много се оскъпява разрушаването. Без взрив е много по-безопасно. Не навсякъде позволява да се взривява. Като пример за това мога да дам охладителните кули в Стара Загора. На 25 метра от тях има газстанция с 1 500 тона газ. Единствения начин е да бъде разрушена с взрив е да бъде спряна работата за 20 дни, което ще му струва на собственика 500 хил. лева.

В България не останаха сгради за събаряне. Не сте ли се замислили да тръгвате към съседните страни?
Да. Сега на мушката ми е Румъния. Там все още не са започнали да събарят, а имат много стари предприятия, много заводи.

Божидар Митрев е човекът, който премахна най-старите и опасни сгради в Харманли.
Първата от тях бе тази на Монопола. На 21 февруари 2016 година тя остана в историята. Намираше се на бул. „България“ и в продължение на години създаваше опасност за пешеходците, които се движеха покрай нея. От фасадата й непрекъснато падаха части от мазилки и тухли, което наложи тротоарът до нея да бъде затворен.
От края на миналата година е собственост на харманлиец, кой бе предупреден от общината да я приведе в безопасен вид. Ремонтирането й е безпредметно и затова след като е извадил всички разрешителни, собственикът е решил да я събори и така да реши проблема.
Втората разруха, която фирма „Джапона“ премахна, бе 6-етажната жилищна сграда без стълби в началото на месец ноември . Преди години тя е била предвидена за общежитие на тъкачния завод „Маргарит Гогов“. Издигнати са 6 етажа от нея, но след това строителството изведнъж спира, преди да са монтирани стълби за достъп до помещенията. Постройката стана известна като символ на недостроеният комунизъм. Тъй като е опасна, местните съветници взеха решение тя да бъде съборена, а на нейно място ще бъде създаден парк.
Третата сграда, която последва съдбата на другите две, бе недостроената гимназия. Това се случи в края на месец ноември.
За премахването на двете опасни постройки взе решение Общинският съвет в Харманли. Това стана след като експерти установиха, че са опасни и не могат да бъдат ремонтирани. Освен това към тях никой не е проявил икономически интерес за закупуване. Преди разрухата на първата сграда фирмата разруши стари постройки в РПЦ Харманли.

Милена Митева
От Милена Митева декември 9, 2016 13:03
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.