Без ни една любов, без ни едно събитие, животът ми безследно отминава

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 15, 2020 20:31

Без ни една любов, без ни едно събитие,  животът ми безследно отминава

Акценти

  • Регионален вестник, # 25/909 година XVII, 26 юни - 2 юли 2020 г. излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Доника Димитрова пълният отличник на Випуск 2020 на СУ „Д-р Петър Берон“ – Тополовград, и носител на Златния символ на Общината

/Литературно есе по стихотворението „Повест“ на Атанас Далчев/

Стряскащо и тъжно е творчеството на Атанас Далчев. Там представители на истинското битие не са хората, а вещите. Времето е опредметено, а не изживяно, което е ужасно. Кръговратът на живота е представен като кръговрат на вещи, а и човекът в поезията на Далчев е вещ между вещите.
Лирическият герой в стихотворението „Повест” е самотен и страдащ: „Аз не излизам никога от къщи / и моите еднички гости са годините…”. Той смята съществуването си за неавтентично и празно и стига до извода, че животът му безследно отминава в заключеното пространство на един дом с черни и затворени прозорци и врати, с прашни портрети и книги, с коварно огледало, с часовник, отмерващ неизживените „сякаш сто години”.
Замислям се върху думите на Аз-а: „Без ни една любов, без ни едно събитие, животът ми безследно отминава”. Това е прозата на човешкото съществуване.
Това е един неизживян, един пропуснат живот, живот без събития и без смисъл. Живот на „стопанин” в една къща на абсурда, „където не живее никой”, откъдето никой не е заминавал никъде. „ Стопанинът замина за Америка” е твърдение на абсурдното, неслучилото се, защото „тук отникъде” героят не се е и връщал . Всичко това („никога”, „никъде”, „отникъде”) са характеристики на нищото. Изразът „пожълтяваха годините” е метафора, асоциираща и старостта, но и смъртта.
Пътуването през книгите е също безплодно и също не е било спасение за самотния нещастник. Само оглеждането в огледалото е общуване със самия себе си. Разговарял е „само с портретите”. Изкачвайки се бавно по стената, героят чувства как „на потона” догоряват дните му, как безследно тече времето му „без ни една любов”.
Всеки човек има право на любов – това възвишено човешко чувство. Когато човек е влюбен, той вижда света около себе си с други очи, ежедневието му става пъстроцветно и щастливо, чувства се извисен и специален. Далчевият герой не е имал възможността да изпита това велико чувство, ето защо се неговият свят е бил само едно мрачно и пусто място. Мъдреците са казали: „Живот без любов е като година без пролет”.
Времето на лирическия герой, което бавно и безсмислено отминава, е ужасяващо мъртво заради отсъствието на събитие, като любовта, което да промени неговото празно съществуване.
Всяко събитие в живота идва, за да ни научи на нещо. Всяка ситуация ни помага да усвоим даден урок от живота. Всичко е натрупан опит, защото от опита се учим, той ни помага да се развиваме и да вървим напред .
Ето, срещата ни с поезията на странния, на нестандартния поет Атанас Далчев ни отваря очите за драмата на човешкото съществуване като „зла измислица”, ако е лишено от смисъл, от истинско, пълноценно живеене.
Във все още незрелия си живот аз срещнах слава богу любовта. Сблъсках се и с много препятствия, които ме промениха, направиха ме по-зряла и по-мъдра. Разбрах, че животът е едно непрекъснато движение, което трябва да се изживее, защото никога няма да се върне. Не искам живот самота, който „безследно отминава”.
Не искам отчуждаване от околните и от самия себе си. Искам точно обратното на всичко онова, което Далчевият лирически герой изживява – дом с широко отворени врати и прозорци, пълен с живот, а не с мъртви вещи; дом, в който на- истина пулсира радост, щастие, глъчка, взаимност. Искам да тръгвам и да се връщам постоянно, да се гмуркам в живия пъстроцветен живот, в който да има и любов, много любов.
Благодаря на Далчев, защото чрез стихотворението му „Повест” прозрях какво значи абсурд на съществуването – „без ни една любов, без ни едно събитие”; без вход и изход за света; без автентичност сред мъртвите вещи, но с жива човешка болка и с една бележка пожълтяла на вратата като некролог или като надгробен надпис на човешкото.

 

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 15, 2020 20:31
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама