Бай Димитър от с. Планиново: „Такива останахме малко“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев февруари 4, 2019 23:01

Бай Димитър от с. Планиново: „Такива останахме малко“

„Такива като мен, дето гледаме животни с желание и с мерак, останахме малко”, казва 73-годишният бай Димитър Тонев от малкото сакарско селце Планиново, Тополовградско.
Въпреки възрастта си той е подвижен и пъргав и не му представлява трудност да гледа 30-тината си овце, двете крави, телета, прасета и други животни. Балканджията много съжалява за 6-те си кози, с които преди два месеца се е наложило да се раздели, тъй като в селото вече няма пастир. „За разлика от овцете“, казва той, “козата е като диво животно, не я спира нито плетище, нито ограда, почнаха да правят бели и се наложи да ги продам.”
Попитахме го защо толкова много обича животните и въпреки годините не му е дотегнало да се занимава с тях.
„Откакто се помня все съм сред животните и ми доставя радост и удоволствие да се занимавам с тях. Това в рода ни върви по наследство. Най ми е драго, когато започнат да се агнят, телят или ярят, когато започва да се появява новата стока.
Още 16-годишен станах овчар в ТКЗС-то, а у нас винаги е имало много животни. Седем години от 1975 до 1982-та бях животновъден бригадир и тогава в село имаше 4 000 глави овце в стопанството и 1 000 в къщите. Имаше и около 700 кози.
Сега в село има общо около 50 овце, кози няма, а кравите по домовете са моите и 3 – 4 на Кольо Алексиев. Заедно с тези на Наско Желев и Стойчо Колачев, които ги гледат на йоз, са около 100-тина общо. То и хора няма вече в селото, но аз животни ще гледам, докато мога. Благодарен съм, че и синовете ми помагат, а най-много ми е драго, че двамата ми внуци, близнаците Димитър и Христо, които вече са студенти втора година във Велико Търново, при всяка възможност са тук, за да помагат за приготвянето на фуража и гледането на животните.
Дълго време не взимах никакви субсидии, но децата ме навиха, че щом другите гледат животни заради тях, защо и аз да не взимам, защото така или иначе ги гледам.
Тъжно ми е като си спомням за миналите години, когато селото бе пълно с хора, живот, работа и животни, а като гледам и какво става, как животните намаляват, на все по-малко хора им се занимава с тях и не знам един ден, като се изгубим ние – последните дето не можем без тях, какво ще стане.
Дано нещо да се промени занапред, но много не ми се вярва”, завърши своите размисли бай Димитър Тонев от село Планиново.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев февруари 4, 2019 23:01
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.