Баба Митра Писарката

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 6, 2016 11:39

Баба Митра Писарката

Петър Янков – бивш директор на Бургаски исторически музей

В началото на миналия век до 1939 година България била в икономически подем. Строили се промишлени предприятия, железопътни и шосейни пътища. През тези години започнало и изграждането на пограничния път от Кавакли /Тополовград/ до Харманли. Той бил на 40-50 километра от турската граница и бил със стопанско и стратегическо значение. До тогава селищата свързвали обикновените коларски пътища. Първите изградени километри криволичели през северозападните склонове на Сакар планина сред красивата природа. Големите и остри завои били калдъръмени. Новият път, който изградили през 80-те години се движи основно по старото трасе. Днес все още има участъци, които напомнят за стария път. От началото до към десетия километър са били изградени осем средни и големи мостове, които времето не е променило. Първите два едносводови са на разстояние тридесет метра един от друг. Те са дали името на местността „Двата моста”. Следващият е „Железният мост”, също дал име на местност. Нарича се така, защото средните части на двата му бордюра са от винкелно желязо. Най-внушителен от всички е двусводовият мост на река Соколица, който се намира югозападно от село Хлябово. Тогава той е бил основната връзка между източните и западните землища на селото. Изграден е от местен, дялан сив, мрамор. Мостът е дълъг 31 метра, широк 5 метра и с височина 7 метра над нивото на водата. Двата му свода са с широчина 5 метра, високи 6 метра, а носещата подпорна колона между тях е с дебелина 2 метра. Как е бил проектиран, как са изградени връзките му, но той е издържал на всички природни бедствия. При поройни дъждове от склоновета на Сакар планина по него са се стичали всички води. Част от водата прехвърляла и от двете му страни. Около него, както се казва, вряло и кипяло, а шумът се чувал на километри и хората го сравнявали с този на Ниагара. Гледката била страшна, но много красива.
И сега буди интерес паметната плоча, поставена по средата на южния бордюр. На нея пише: „Построенъ въ царуването на Цар Борис Трети от първа трудова дружина 1938 г.” На тържественото откриване на новопостроеният път в началото на месец юни 1938 година дошъл царят. За височайшето посещение били уведомени всички селища. Първи посрещнали царския кортеж хлябовци. Малко преди обяд празничен камбанен звън известил, че кортежът навлиза в източния край на селото. Пременени, натъкмени, млади и стари се струпали от двете ст рани на пътя, за да видят Царя. Сред посрещачите била и баба Митра Писарката. Наричали я така, защото мъжът й бил писар в общината. На 500 метра след остър завой, наперена, тя изкочила сред тълпата с кърпа и бъклица в ръка и спряла кортежа. Един от придружаващите царя излязъл, отворил вратата на царската кола и царят слязал на пътя. Баба Митра го дарила с шарена везана кърпа и му подала бъклицата. Царят отпил от виното, благодарил и понечил да върне бъклицата, но тя казала: „Тя е Вас, Ваше Височество! „ Кортежът продължил към центъра на селото, където бил посрещнат от селската управа, начело с кмета. На въпросът от какво най-много се нуждае селото, кметът отговорил: „От водоснабдяване!”. Кортежът продължил пътя си и царят бил посрещнат тържествено във всички селища. На другия ден за жеста на баба Митра научили всички хлябовци. Разбрали и това, че тя е впечатлила царя, който пожелал да направи нещо за селото.
След две години Хлябово било водоснабдено с най-сладката вода в ра- йона.
„Виновницата” за това обаче получила вместо похвала жесток удар. През 50-те години, по време на така нареченото разколачване, били интернирани седем хлябовски семейстгва, сред които е било и това на баба Митра. След няколко години престой извън родното село някои от тях се завърнали, но семейството на баба Митра Писарката останало далеч от родния край.

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 6, 2016 11:39
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама