Атаката срещу румънските сили е можела да стане по друг начин – VI част

Сакар нюз
От Сакар нюз август 14, 2020 06:10

Атаката срещу румънските сили е  можела да стане по друг начин – VI част

Акценти

  • Регионален вестник, # 19/903 година XVII, 15 - 21 май 2020 г. излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Продължение от V част

О.з. полковник Анастас Сарафов, командир на 4-ти ескадрон от
6-и конен полк

Да отричаме това, то значи да отричаме съществуването на военно изкуство, да отричаме нуждата от елементарна тактическа подготовка и да не признаваме никакви отговорности, с една реч, да дойдем до безсмислицата, че на война действат само сърцата и мускулитe, но не и умоветe.
Атака, конна или пеша, на неразстроен и числено десеторно превъзхождащ противник, каквато беше тази при Карапелит, може да се наложи само от изключителни причини, каквито в случая не съществуваха. Главните румънски сили абсолютно с нищо не застрашаваха операцията при Кочмар, толкова повече, че тя 6e привършена в 16 1/2 часа, т.е. когато 6-и конен полк беше още в движение (реляции кон. див. стр. 65.)
Ако ли пък тия сили започнаха да отстъпват, с това те не биха могли да избегнат от 6-я конен полк, даже и от следващия 2-ри конен полк с картечниците, а напротив – щяха да създадат условия много по-благоприятни за една конна атака срещу тях, отколкото ако стояха на позицията, на която ги свари 6-и конен полк.
Следователно, нищо не налагаше пренебрегването на основното тактическо правило, което повелява събиране на силитe за бой, в случая – изчакване 2-ри конен полк и картечнитe ескадрони, и на усвоената вече и втълпена на съзнанието и на най- малките началници практика за огнева подготовка на всяко конно действие, върху което генерал Колев тъй много настояваше при занятията, които дивизията правеше край румънската граница, преди обявяване на войната.
Особено благодарна работа се откриваше за картечниците: гънките на местността позволяваха безнаказаното им приближаване до разстояние на действителния огън, а гъстите пехотни маси, събрани и неокопани върху едно плато, представляваха една превъзходна цел, каквато рядко се явява на война. За жалост, този щастлив случай 6e пропуснат.
Твърдението на началник щаба на конната дивизия в книгата му „Генерал Колев и действията от 1-ва конна дивизия в Добруджа“, стр. 24, че всички атаки при Кочмар и Карапелит били водени с пълна храброст, но „при различна огнева подготовка“, не отговаря на истината, защото при Карапелит нямаше никаква огнева подготовка и от такава командването там доброволно се лиши.
Спешаването половината от 3-ти ескадрон през време на самата атака, не 6e никаква огнева подготовка, a бe продиктувано, както видяхме вече, от нежелание да се върви напред, с което се увеличиха загубитe на съседнитe атакуващи ескадрони.
Но ако замисълът за предприемане атаката 6e тъй несполучлив, не по-добре стои въпросът с нейното организиране и изпълнение. Действията се изразиха в отделни, разпокъсани по време и по място, удари, с тънки линии по целия фронт, без никаква идея за маневриране, за огнева подготовка, за разчленение в дълбочина и пробив, и за мерки в случай на успех или неуспех.
Един път решението за атака взето, трябваше поне да се замисли за нейното правилно изпълнение.
Ескадроните се пращаха в атака по реда на пристигането им (3-ти кон. пион. взвод, 1-ви и най-после 2-ри и 4-ти ескадрони) и без разчет да достигнат едновременно до противника, за да му отнемат възможността да групирва огъня си по отделно срещу всеки от тях.
Не беше нужно малкото сили да се разпръсват в тънки линии по целия фронт на противника, като по този начин фланговете на атакуващитe оставаха открити и изложени на ефикасен флангов огън.
С разполагаемите сили целият фронт на противника не можеше да се покрие. Ето защо трябваше да се възприеме идеята за пробив и действие на фланга и тила. Този пробив и тежестта на усилията трябваше да се насочат на крайния дeсен фланг и тила на противника, с което се застрашаваше неговото отстъпление. Обходът на 2-ри и 4-ти ескадрони трябваше да бъде много по-широк, тъй както беше тръгнал да го прави командира на полка, и да изведе на фланга на противника, а не на могилките в средата на неприятелското разположение. Нямаше нужда 1-ви ескадрон да се изпраща в атака на левия фланг, южно от шосето. Частитe от този фланг и около шосето мъчно биха могли да съдействат на своя десен фланг и щяxa да бездействат през време на атаката, тогаз когато 1-ви ескадрон можеше да засили ударната група, дето щяxa да се съберат три ескадрона. Единият от тях трябваше да се остави във 2-ра линия за повторение удара или за насочване към тила на противника. А на 3-ти ескадрон тpябваше да се възложи задачата да прикове фронта на противника, чрез демонстративни действия в конен или пеши строй.
Така организирана атаката, смятаме, че жертвитe щяxa да бъдат по-малки, а резултатите по-големи.
Преследване след атаката не се предприе, а то би дало резултати и щеше да компенсира в известна степен тежкитe загуби на 6-и конен полк. Изоставенитe по пътя на отстъплението трофеи показват какво биха могли да направят няколко свежи саблени и картечни ескадрони, хвърлени по петитe на противника. А с такива, командуването при Карапелит разполагаше 2-ри конен полк с два картечни ескадрона. Освен това не беше нужно цялата конна дивизия да се събира за нощуване пак около Курт бунар, изгубвайки контакта с главни румънски сили и давайки им възможност да отстъпят необезпокоявани.
Въпросът за установяване, дали румънскитe главни сили са били в колона по шосето или в развърнат строй вън от него, готови от по-рано да посрещнат атаката, има голямо значение за определяне оправдателността на самата атака и отговорностите по нея.

В няколко броя ще публикуваме материали, свързани с битката на бойците от 6-и конен полк с румънските части край Карапелит. Те са отпечатани във вестник „Нашата конница“ от 30-е години.
Казармите на полка са били в Харманли, а през септември 1916 година е бил дислоциран в Добруджа, където е водил победоносна битки с румънски войски.
Копие от вестника ни бе предоставено от Павел Петков, чийто прадядо е служил в 6-и конен полк.

Продължава

Сакар нюз
От Сакар нюз август 14, 2020 06:10
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 249 994 преглеждания