Апостол Делчев, ветеран от Отечествената война и от шивашкия занаят в Харманли, част 2

Георги Николов
От Георги Николов август 20, 2007 03:14

Апостол Делчев, ветеран от Отечествената война и от шивашкия занаят в Харманли, част 2

Сега, стигащ вече 84-тата си година, е престанал да шие. Ушил е, каквото е ушил, и през целия си живот не е позволил друг да му скрои нещо, като се почне от оня негов школски директор в Елена, мине се през немците на фронта и се стигне до аратлиците му на маса край грила на баш аратлика му, бай Пеньо. Подяват го за туй, за онуй на тая маса до пазара, но само толкова. Бай Апостол държи. Държи и като пенсионер, и като председател на Съюза на ветераните от войната, вече толкоз години, а очите му все така по младежки блестят, когато разказва за живота си.

продължение от миналия брой

Но не ги стигат за на нож, фашистите са ги усетили и ги заливат с картечен и минохвъргачен огън, а една мина се взривява между поручик Петров и Апостол. Но той продължава още няколко крачки, докато не усеща как картечниците бръснат всичко на 50 санти от земята. После се заравят в снега, едва не замръзват, докато от щаба не заповядат изтеглянето им.
Така и не се сблъскват гърди в гърди с врага край Чаковци, след ония 11 дни на позициите там ги отменя 1-ви армейски допълващ полк, а дружината с шивача от Харманли, на чиито гърди вече виси орден за храброст, се отправя през Дунава към Барч в Унгария.
За Барч бай Апостол разправя, че тоя път те трябвало да удържат срещу набезите на немците, които на два пъти яростно се опитвали да пробият през позициите на нашите, минавайки Драва, и после да излязат в гръб на войските от Трети украински фронт. Само че нашите, окопани на по-високия бряг на Драва, и двата пъти спирали германците, не ги допуснали до братушките.
Край Барч Първа дружина престояла бая, та покрай боевете имало време и за някоя зевзешка войнишка история като ония на редника Чонкин, храбрия войник Швейк и, разбира се, тримата от запаса.
В Апостоловия случай това бил тръбачът на ротата Иван Илчев от харманлийското село Българин. Като контраразведка, ВКР-ец, тъй да се каже, харманлиецът можел да проверява кореспонденцията на войниците, ама той за цялото прекарано на фронта време взел, че отворил само едно писмо. Пишела жената на тръбача Илчев, пишела да не й пише, че като го знае какъв е неграмотен, сигурно писмата му се пишат, а нейните четат от други, та тя какво да му пише при това положение. При това положение бай Апостол прихнал, защото се оказало, че кореспонденцията на българинския чобанин Илчев си била ачик и без неговата проверка. Но както се кискал, така взел, че за няколко седмици преподал азбуката на тръбача и го научил на четмо и писмо, та да не си разваля семейството. После, след войната, майката на Илчев намерила Апостол в шивачницата му в Харманли да му благодари с един буркан ахчак за ограмотяването на сина й.
Последни откоси с автомата разведчикът прави в житата край Грац, където преследва с дружината отстъпващи немци. Точно там бойците научават, че Хитлер е вече капут и почват да пукат в небето, както се прави при победата в тая война. Но и след нея отделни фашизирани елементи не мирясват, крият се по алпийските чукари и сегиз-тогиз нападат нашите. Когато нападат 23-и полк например, от 30-и, в състава на който е и Втора рота с Апостол, натоварват войниците на едни камиони да гонят из Алпите Михаля. Но макар в Австрия той да е някой Михаел, естествено, така и не го догонват. И по-добре, че колко сакътлъци стават тъкмо след края на войната, колко си отиват марцина от случаен изстрел, от избухнала под краката мина…
Слава богу, поражения през тая война върху Апостол нанасят само въшките. Но на това и той, и другарите му намират колая, като се връщат в родината. Малко преди се пръснат, демобилизирани, по родните краища, бойците от Втора рота два дена хубаво се изпарват в корията край симеоновградското село Троян. После всеки си хваща пътя, а Апостол пожарната кола от Харманли, която среща нейде на Сейменската гара. И, айде, нали е свой човек, метнал се на степенката на пожарната, хубаво изпарен, се прибира в града като в кадър на документален филм за края на войната, за победата…
Как няма да шие после най-стегнатите униформи, но и цивилни костюми, палта, балтони. След като се пенсионира, ще шие у дома си дори и супер модните през 80-те – 90-те години кожуси от агнешки кожи. Ще ги докарва по-добри и от турските от Капълъ чарши.

край

Георги Николов
От Георги Николов август 20, 2007 03:14
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 108 854 преглеждания