Апостол Делчев, ветеран от Отечествената война и от шивашкия занаят в Харманли, част 1

Георги Николов
От Георги Николов август 17, 2007 04:38

Апостол Делчев, ветеран от Отечествената война и от шивашкия занаят в Харманли, част 1

Бай Апостол Делчев кара вече 84-тата си година, но когато разказва за шивашките си години в Харманли и после за фронтовите си преживявания в окопите край Хърватските Чаковци, Барч в Унгария и в околностите на Грац, очите му блестят по младежки. Не е забравил нищо, помни как е прекарал първия тегел като чирак в шивашката работилница на Бойко Митрев през 1938 г., помни тогавашната мода на вталени в кръста сака и балтони, помни и скандалното навлизане по-късно, някъде през 1958-1960 г., на панталоните „чарлстон“, напъните на тогавашните млади да ги развеят напук забраните.

Но най-много се оживява, когато спомените му го връщат във Втора рота на 30-ти пехотен полк от Първа дружина към 8-а дивизия на Първа българска армия, с която воюва през Втората световна война и посреща победата в избуялите жита под Алпите, където частта му преследва отстъпващи хитлеристи. Нищо не му се губи от този период. Спомня си героични моменти и швейковски истории, часове на настъпления и оттегления, имена на бойни другари, на командири, на подчинени. Изброява ги до един, сякаш ей сега ще влязат в строя, ще се вдигнат в атака…

Но завръщането в миналото го отвежда най-напред в родното му село Елена, към една история, която го оставя със завършен само 8-и клас, 3-ти по тогавашните школски стандарти. Директорът на селското основно школо му издава диплома с добър успех, но с намалено поведение – „единица“. Нищо че и директорът се казва Апостол Делчев, понеже е кръстен на дядо му, който му е кум. Кумецът Апостол е непреклонен, когато веднъж внукът Апостол е спипан с крадени джанки – после се оказва, че те не били баш крадени, ама вече е късно. А и ученикът се изрепчва на директора, не му трябва измолена прошка.

Трябва му обаче изрядна диплома, за да се запише в харманлийската гимназия. С оная „единица“ в графата за поведение от еленовското основно училище в гимназията не го приемат. И докато се мотае немил-недраг из Харманли през 1938-ма, взема, че се цани като чирак в оная шивашка работилници на Бойко Митрев. Шивачниците в Харманли тогава са няколко – на Алтъпармака, на другия Бойко, Делчевия, на Петър Кънев, на Атанас Николов, а и на Стефан Хачков. Работа за тях тогава има, понеже конфекцията е кът, конфекцията се продава само в магазина на братя Запрянови, които я поръчват от една работилница за готово облекло в Хасково. Та шият шивачите, шият по мярка и издокарват харманлийци по тогавашната вталена в кръста мъжка мода, а младият Апостол Делчев напредва в занаята и е готов за майстор.

Оставя метъра и иглата настрана, само докато е на фронта, но после през 1947 г., когато в града се образува шивашката кооперация „1-и май“, става един от най-добрите й кроячи. Четирсет души в тая кооперация шият дрехи по поръчка, други осемдесет започват вече производството и на конфекция. Отначало работилницата за нея се намира на втория етаж на къщата на Въльо Бакалов сред старата градска чаршия, след това, когато построяват сградата на ДИП „Мир“, конфекцията се премества на горния й етаж. На долния пък са трите ателиета за поръчки – на Петър Кънев, на Апостол Делчев и на Величка Кузманова. Първите двама са по мъжките горни облекла, Кузманова по дамските, но Апостол, нали е бил военен човек, и по униформените.

Що офицери и сержанти е нагиздил в куртки, кители и бричове еленчанинът тогава, що плат е накроил и колко лъскави копчелъци е пришил, само той си знае. Ето на него са поръчали униформите на офицерския и старшински състав на строителните войски, които в ония години наливат основите на миньорското селище Маджарово. Четирсет са те и всичките ги облича бай Апостол. Но с лятно униформено облекло той накипря и офицерството, и фатмаците на харманлийския и симеоновградския полк, а и гаровата милиция на Капъкуле в Свиленград.

Тогава майстора го вземат в т. нар. „Спецторг“ – специална военна работилница за униформени одежди, ръководена от Иван Чертунов. Та Чертунов, знаейки шивашките умения на Апостол Делчев, го изисква за работилницата си чрез ГК на БКП и лично чрез първия му секретар тогава, Христо Апостолов. За едната си година престой в „Спецторг“-а Делчев се развърта за ушиването на ония униформи на кашиците от Харманли и Сеймен така, че от двата камиона с топове плат, които му стоварват тиловаците, икономисва цели 65 м. Връща ги обратно на военните, но началник тила на харманлийското поделение, майор Георгиев, като си знае хората, предлага друго. Бай Апостол да си държи плата в работилницата и само, когато някой от полка си прокъса униформените гащи, да му го пращат с бележка за нови. Така от икономисаните 65 м плат майсторът днеска-утре ушива още 60 брича, оползотворявайки и последния сант от платното.

Майсторлъкът му обаче не свършва само с военните униформи, Апостол го доказва и в цивилното шиене. Особено през 60-те години, когато и харманлийските луди-млади не остават по-назад от суинга и проявлението му в мъжката мода под кръста – „чарлстона“, панталоните, тесни в коленете и широко развети около глезените, метящи улиците. Тия упадъчни гащи тогава са почти забранени и са под прицела на милицията, но като се затресе някой млад и зелен пред бай Апостол, какво да го прави. Тъй ушива едни „чарлстонки“ на някой си Стефчо Добрев. Но най-напред ги скроява като обикновени панталони, стеснени в коляното с допълнителни шевове, та когато баща му на Стефчо ревва, бай Апостол просто ги разшива и ето му на тейкото благоприличните гащи.

Само за няколко години през войната еленчанинът се откъсва от шивашкия занаят, но и тогава пуска тегели с автомата си по немските позиции в Сърбия и Хърватия, Унгария и Австрия. С Първа дружина издрапва като пешак от Белград чак до Алпите. Но не е само пешак, нещо по специално е в тая война подофицерският кандидат Апостол Делчев. На дъното в калъфа на бинокъла си държи списък на 27 царски офицери. Да, запасняци, но завършили все пак царската офицерска школа в София, всеки момент могат да се окажат неблагонадеждни, да кривнат към немците. А Делчев е техен наблюдател, отговорник и гарант за благонадеждността им. С тая контраразведческа задача шивачът в униформа е натоварен от помощник командира на дивизионния щаб, майор Тодор Кирков – Апостол да си отваря очите на четири за царските запасни офицери, това е. И той ги отваря, проучва изтънко своите хора, докато ротата му в състава на Първа дружина се стяга за фронта на мобилизационен сбор край симеоновградското село Свирково.

Но бай Апостол няма да си криви душата сега, всичките проверявани се оказват до един благонадеждни и само единият, някой си Тодор Стоянов от Татар Пазарджик, излиза агент, но агент данъчен, както през смях информират проучващия властите в Пазарджик.

Та с такива проверени и други, неизискващи никаква проверка, бойни другари Апостол Делчев тръгва за фронта. Вдигат ги по тревога на 28 октомври 1944 г. и до 19 декември същата година са вече в Хърватско. Там на редутите край Чаковци е първото им бойно кръщение. Единайсет дена как нашите се хвърлят в непрестанни атаки върху фашистката сбирщина отсреща – сотниците на хърватина Дража Михайлович, власовци, унгарски копои и тук-там между тях немци от разпокъсани части. Но каквато и да са сбирщина, не се дават, кой се дава така в тая война…

На 23 декември, в най големия студ, от щаба на нашата армия заповядват нова решителна атака. И воините от дружината аха да се хвърлят отново в огъня, но в един момент разбират, че тая атака няма да е подсигурена от артилерията, ще е гърди в гърди тая атака, ако я предприемат, ръкопашна и кървава. И докато ротният на Втора рота, поручик Петров, се чуди какво да правят, а войниците притискат каските си в земята, Апостол Делчев изскача от окопа с автомат в ръката, върви изправен, изправен стига до картечните гнезда на нашите, изнесени на 50 м пред позициите им. Чак тогава, като се обръща, вижда, че след него ротата се е вдигнала, развръща се и вече с прибежки и припълзявания всички пъплят към вражеските окопи.

продължава в следващия брой

Георги Николов
От Георги Николов август 17, 2007 04:38
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.