Анна Палазова се е посветила на голямата си страст – писането

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 18, 2020 11:42

Анна Палазова се е посветила на голямата си страст – писането

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, # 43/927, година XVII, 13 - 19 ноември 2020 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Анна Палазова е родена през 1983 г. Средното си образование завършва в СОУ „Д-р П. Берон“, а висше – в Стопанска академия „Д. А. Ценов“, Свищов. Дипломира се като бакалавър по специалността „Стопански и финансов контрол“ и магистър по „Счетоводство и одит в банките“. Работи в компания в областта на информационните технологии. Семейна е, владее английски и руски езици.

Писателството не е занаят, то е вдъхновение.
Писателството няма кантора, неговото седалище е под небето и навсякъде.
Марк Твен

За Анна Палазова ми разказа бившата директорка на НУ „Св. Св. Кирил Методий“ Ваня Василева. В един разговор тя ме попита дали съм чел романа „Кая“ и аз чистосърдечно си признах, че за пръв път го чувам. При първа възможност се отзовах в библиотеката на читалището, където библиотекарките ми казаха, че трябва да напиша за това момиче.
Заинтересувах се още повече, разбрах кои са родителите й и чрез тях й изпратих една от моите книги. Само след няколко дни получих ценен подарък от нея – романът „Кая“. Книгата ѝ е голяма магия, тя отваря път към всичко и всеки.
Тя, авторката, е родена в Тополовград в семейството на обикновени трудови хора. То и нейните дядовци Христо и Иван, баба ѝ Анка, чичо ѝ Кунчо Палазов са хората оказали влияние в нейното израстване като човек. „Вярвам, че съм успяла да взема от всеки по нещо – споделя тя, което съчетано с мен и моя характер, ме е оформило като личност“. Анна изказва своята благодарност към учителката си по литература, Димитрина Стоева, която първа я насърчава, че трябва да пише. С любов си спомня за един свой очерк, който е публикуван във вестник „Сакарско ехо“. Тази първа публикация за нея е нещо много значимо.
Когато авторът на романа „Кая“,говори за хората, оказали влияние за нейното израстване като личност,

споменава чичо си Кунчо, силно интелектуално и духовно развит човек, ерудирана личност, за който съм писал в моите книги.
Младата писателка участва в различни конкурси за литература. Спечелва първо място на „Българинът в мен“.
Анна от малка мечтае да бъде писател и това вече е сбъдната мечта, макар да осъзнава, че има още много дълъг път за извървяване. Вярва, че това е нейният път, без значение колко ще е труден.
Най-прекрасното нещо в живота, за което тя говори с много любов е четенето на книги, което несъмнено ще я следва цял живот. Летните си ваканции като дете Анна прекарва при баба и дядо в родното село на майка и – Гранитово. Там всяко свободно време посвещава на четенето на книги, вдъхновена от леля си Елена, която е библиотекарка в селото. Сред любимите ѝ автори като дете са Александър Дюма, Виктор Юго, Карл Май, Джек Лондон, Майн Рид, Агата Кристи, Емилия Салгари и много други, включително и български автори. Като свой личен възпитател в живота тя посочва Александър Дюма. Тя харесва света на доблест, благородство и принципи, които той създава в романите си. До един момент Палазова счита четенето за бягство от реалния свят, а в друг се превръща в желана необходимост. Тя чете всичко, обича мистерии, научна фантастика, трилъри, няма граници по отношение на жанр и теми, които могат да я спечелят.
Много цени стилът на Стивън Кинг, чиято книга „Мемоарите на занаята“ посочва като първия учебник по писане на книги. Тук тя се среща не само с внимателното четене, а и с анализирането на всичко това, което и дава правилната посока. Посветила се е на писането, което се оказва нейната голяма страст.
От години поддържа личен блог с различни авторски статии. Има повече от 200 публикации с общото наименование: „От жената за хората“. Пише и за голямо онлайн списание Lifedites, като темите, които я занимават, са свързани с човешките права, природата, забравени племена и интересни личности. Благодарение на редакторките Вероника Лазарова и Кристина Колева тя научава много правила за журналистическото писане, което несъмнено е повлияло положително на нейния стил. Предпочита да пише разкази и проза, но сподели с мен, че има не малко непубликувана поезия.

През 2019 г. Анна издава първата си книга “Кая“,

която е приета много добре от читателите. Този роман се чете и коментира много добре и в родния й Тополовград. Младата писателка пристъпва плахо към писането на романа с ми-сълта, че при толкова много написани книги и автори по света едва ли някой ще обърне внимание на нейната. След доста голяма вътрешна борба със себе си и след не малко време тя се убеждава, че трябва да опита. Наистина първите стъпки са най-трудни, а с времето и малката й идея пораства, за да добие днешната си форма.

Романът й „Кая“ може
да се определи като шпионски трилър.

В него са вплетени мистерия, фантастика, конспирация, любов, свръхестествени елементи, реални научни факти и голяма доза въображение.
Направените грешки в първата си книга тя отчита без компромиси и обещава, че втората и книга ще бъде по-добра. И ето, вече е написала втората си – романа „Пренареждане“, която е продукт на много четене, много писане и пълно отдаване. Анна сподели с мен, че „Пренареждане“ в момента се намира в едно от варненските издателства. Тази книга, според нея, е доста по-различна и по-добра от „Кая“, но любовта й към първата книга ще остане в нея завинаги.
В свободното си време, на което не може много да се радва, тя обича да танцува, да чете книги, да се разхожда и пише. Има любим човек до себе си – съпругът й Георги Енчев – Гоош, който освен всичко друго е и най-големия критик на творчеството й.
Той е създател на голямо училище за хип-хоп танци The Center и точно там се осъществява първата им среща и връзката им продължава досега. Той е човек на изкуството, посветил се е освен на музиката и на книгите, режисьор е на различни танцови представления и спектакли, документални филми и голям брой танцови видеа. Той е човекът, който е повярвал в нея и таланта й.
Не знам колко ще бъда точен, но ще завърша този очерк с началото на писмото, изпратено до мен от Анна Палазова: „Здравей Иван, благодаря много за интереса към моята личност, макар да смятам, че не заслужавам да бъда редом с толкова интересни и успешни хора като тези, които описваш в книгите си. Радвам се, че има хора като теб, които поддържат духа на нашия малък град жив“. Анна
От подготвяната за печат шеста книга
Очеркът посвещавам на „Деня на народния будител“ – 1 ноември.

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 18, 2020 11:42
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.