2020 година – една тревожна, неспокойна и нездрава година

Стоян Тонев
От Стоян Тонев януари 14, 2021 14:26

2020 година – една тревожна, неспокойна и нездрава година

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, Регионален вестник, # 1/933 година XVIII, 8 - 14 януари 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Обзор на 2020 г. в община Тополовград

Съвсем различна се оказа изминалата 2020 година в сравнение с тези преди нея и през нея не се изпълниха очакванията, намеренията и желанията на хората. В община Тополовград, както и навсякъде в страната, тя на пръв поглед започна нормално и в известна степен рутинно.
Началото бе с прочутите „Джамали“ в с. Орешник, още в първите часове на Първи януари. След това се заредиха традиционните празници – Йорданов ден – хвърлянето на кръста в Срем и Устрем, Трифон Зарезан, Тодоров ден и така до Националния празник, когато бе оказалото се последно масово събитие за годината.
Така обаче бе само до Националния празник на 3 март.
След това връхлетя коронакризата с Ковид-19. Това доведе до отлагане на всички масови събития и празненства, тези за Великден, дълго подготвяното и очаквано 25-о юбилейно издание на Театралния фестивал „Велко Кънев“, 24 май, съборът „Света Троица“, всички селски събори и въобще всичко, което предполагаше някаква масовост, като присъствие на хора. Все пак, макар и почти символично, бяха отбелязани 24 май – Денят на славянската писменост и българската култура, 6 септември – Денят на съединението и 22 септември – Денят на Независимостта. Така от богатия културен и празничен календар, с който се слави общината, остана много малко.
Кризата и предприетите мерки срещу нея удариха всичко и всички. Изключително тъжно бе да се гледа празната и пуста сграда на средищния културен център – читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1894“ в Тополовград. Без самодейци, без репетиции, без спектакли. Там, където вреше и кипеше от живот в името на духа и културата през другите години.
През първия етап, т.нар. „Първа вълна“ на заразата от Ковид-19, хората от общината все още не можеха да повярват, че това е истина и се случва реално. Тезата беше: „Ние сме далеч от големите градове и при нас няма да дойде“. Животът си продължаваше някак лежерно и в сферата на коментарите къде и колко заразени има и има ли тук, или няма. Да, но вирусът дойде, появиха се заразени, карантинирани, смъртни случаи и вече за т.нар. втора вълна през есента картината коренно се промени. Хората започнаха да се предпазват сами, страхът от заболяване вече бе съвсем реален и стресът породен от това, стана масово явление.
Интересното покрай коронакризата бе, че най-голямото огнище на зараза се оказа Общинската администрация. Наложи са на два пъти сградата да бъде затваряна за пълна дезинфекция.
Извън тази обстановка и въпреки нея все пак хората, занимаващи се със земеделие и животновъдство, си свършиха, отгледаха и прибраха реколтата, запазиха животните, макар и във времена на жестока суша, обхванала района на Сакар планина.
На всичко отгоре отново вилня огнена стихия на различни места в общината, за щастие без човешки жертви. Кметът Божинов награди хора, активно участвали в потушаването им.
За късмет, до криза с водоснабдяването на населението не се стигна, с малки изключения като в Синапово и Княжево, където бе въведен режим на водоползването за известно време.
За икономиката на общината няма и какво ново да се каже. Тя и без това от години насам – с криза или без криза, едва крета. Магазини, предимно хранителни, плюс няколко за промишлени стоки – повечето внос, няколко шивашки цеха, автосервизи, млекопреработвателен цех, Държавно ловно стопанство. Енергийния комплекс „Марица Изток“ все още осигурява доста работни места за хора от общината.
Образованието също бе изправено пред сериозни проблеми. Ученици и учители трябваше да се справят с т.нар. дистанционно обучение и успяха да направят това доста добре. Тази практика обаче продължи и през учебната 2020/2021 г. Абитуриентите от випуска успяха все пак да си направят празненствата в мащаб и размер, какъвто искаха и си представяха в мечтите.
Здравеопазването си остана там, където беше – Спешна помощ, четирима лични лекари и едно вътрешно отделение, а болницата прикрепена към свиленградската. „Недай си, боже, дано да не възникне масово заболяване в общината!“ се молеха нейните жители. Социалната дейност все пак бе продължена с различни програми и проекти на Общината. Поне по отношение на битовата престъпност от Районното управление на полицията отчетоха сериозен спад през годината.
Някак си извън тревогите, притесненията и настроенията на избирателите в общината продължи позиционната война от страна на Общинския съвет и Общинската администрация. През годината съветниците успяха да се роят на още няколко групи – разпадна се на 3 части групата на „Възраждане“. За пореден път местните депутати се занимаваха с любимото си занимание – смяна на председателя на Общинския съвет. Така и през годините, не само в този мандат, част от съветниците и кмета на общината не можаха да намерят общ език за решаване на проблемите на хората, които са ги избрали. Вместо това, взаимно се обвиняваха – съветниците за нарушения в ОбА и на кмета, градоначалникът – съветниците за доноси, които пречат на работата на общината. Така вместо да работят служителите трябваше постоянно да обясняват на проверяващите от всевъзможните институции в страната, какво правилно или неправилно правят.
На всичко отгоре, пак за поредна година, правителството, когато раздава допълнителни милиони, все „забравя“ за община Тополовград, а уж не дели общините на „наши“ и „чужди“.
Тревожна, направо трагична остана и демографската картина в общината. Населението се топи, починалите са много повече от новородените. Младите бягат, населените места се обезлюдяват все повече и много видимо. Вече не говорим само за селата в общината, отдавна това е факт и за самия общински център. Не се виждат и наченки на промяна към по-добро в това, а и в други отношения от цялостния живот на общината.
Така в общи линии премина 2020 г. в община Тополовград. Започнала оптимистично и добре, преминала в страх, стрес и напрежение, най вече за живота на хората. Дано започналата вече 2021 г. да бъде по-здрава, добра и спокойна.

Снимка: Интернет

Стоян Тонев
От Стоян Тонев януари 14, 2021 14:26
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама