Чужденци и българи придават нова динамика в изостанали региони

Акценти

• Регионален вестник, # 33/965 година XVIII, 17 - 23 септ. 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

• Щета от бурята 0 17.ное.
• Бежанци не спират набезите си над градинки 3 18.авг.
• Хари Папазян, арменецът, който избра да лекува българите 2 14.май

Хора от различни краища на света и страната, работещи в различни сфери на обществения живот и бизнеса, дават все по-голям принос за развитието на икономиката и културния живот в нашия регион. Той се квалифицира като отдалечен и планински, където в последните години се наблюдава сериозно обезлюдяване. Районът обаче е привлекателен за някои, които са избрали да се заселят тук, а други да се върнат.

Чужденците твърдят, че природата е красива, хората приветливи и ако могат да получат малко подкрепа от местната власт, могат да допринесат за развитието.
Българи, които са се върнали от чужбина или големите населени места в страната, не смятат, че имат по-малко възможности за бизнес от големия град, не усещат скука или някаква липса на развлечения.
Общото между тези хора е, че дават нова динамика за развитието на селата в този регион.
Един от примерите за влияние на чуждестранната имиграция е Клеър от Англия. Тя работи в конна база „Сакар“ в с Срем, Тополовградско, в която има коне за терапия и обучение. От 16 години е в България и обучава на езда деца и възрастни. Самата тя участва в състезания с коне по ендуранс (издръжливост). Дейността на базата е позната из цяла България, а в селото се гордеят с тази придобивка.
В Йерусалимско живеят семейство Рут, Дани и Диджей. Те обичат животните, отглеждат коне, магаре, папагал, кучета. В добри отношения са със съседите, с кмета. Имат бизнес планове, които се надяват да реализират.
Ако пък искате да опитате ястия, които се сервират в петзвездни заведения по света, не е нужно много да пътувате. Могат да ви ги сервират и в центъра на Любимец. Льонджи от Филипините, съпругата му Димитрина и сестра й Василка държат ресторант „Марица“. Жените са от село Малко градище, трудили се по корабите и в Англия. Сега предлагат наученото от първокласните заведения в Любимец, който е известен най-вече с дините. Малко от местните хора оценят кулинарното богатство, които им се предлага, но добрата новина е, че ентусиастите имат доволни клиенти от страната, които ги посещават все повече.

Джон и Сандра са англичани, живеещи в Радовец.

Той снима птици, създава подобрения в къщата си, а жена му пее в женската фолклорна група на селото, с която печелят награди.
Хана от Нидерландия си къща в село Студена. 26-годишната млада жена има зад гърба си много пътувания. Завършила е в Брюксел право с акцент върху права на човека, след това е участвала в хуманитарни организации в различни държави. Пътува на стоп от Индия до България, а по пътя се запознава с жена, която ѝ разказва, че в България има места, където се отглеждат коне. Отбива се тук и вече си има дом. Ще развива уменията си.
Адиел и съпругът ѝ са от Зимбабве и имат къща в село Студена от 6 седмици. Тя е учила дизайн и смята да развива уменията си.
В Александрово живее англичанин, който има къмпинг за каравани. Казва се Мак и от няколко години е в България. При него спират българи и чужденци, някои остават за няколко дни, след като разберат какви любезни домакини имат. www.alexandrovocamping.com
В Левка къща имат и шотландци. Фи Линдзи и съпругът й Джей смятат да организират в България събития, свързани с изкуството. Ходили са в 29 държави по света, имат опит и смятат да го приложат тук. Сайтът им е на адрес: www.travelmalarkey.com
Тяхното влияние върху местната общност е предмет на изследване от от проф. Анна Кръстева от Нов български университет и нейният екип. В него е и Ванина Нинова – студентка по “Международна политика на френски език” в НБУ и член на “Политическа и гражданска обсерватория”.

Проучването се прави в 10 държави от ЕС и целта му е да установи до каква степен чуждестранната имиграция може да играе ролята на двигател за социално и икономическо развитие в отдалечени райони, които се обезлюдяват.
Организацията, която го провежда, е CERMES (Център за европейски бежански, миграционни и етнически изследвания) и е първата академична организация за миграционни изследвания в България.