Църковна летопис на с. Орешец

Акценти

• Селото Козлуджа, сега Орешец в началото било заселено от 12 домакинства в самите поли на източния Родоп.

Свързани публикации

• За колежката – с любов 0 03.дек.
• Тракийски долмен разкрива живота на местните хора в тази край 0 22.окт.
• Програма кино „Парадизо“ Хасково, 9 – 15 юли 2021 0 06.юли

Селото Козлуджа, сега Орешец в началото било заселено от 12 домакинства в самите поли на източния Родоп. Заселниците тук придошли от селата Сусам и Стойково, Хасковска околия, като след скоро време придошли още няколко домакинства от към Черно море.

Главния поминък на тази малка махала е било дърварство и горене на въглища. Да гори въглища, населението било научено от един Димотишки чорбаджия /грък/, който идвал да закупува въглища, съдействал им за пазара на въглища, посредничил и ги закрилял от турските власти, като по такъв начин и ги закрилял от турските власти; като по такъв начин им въздействал да се погърчат.

Когато селото нараснало около 35-40 домакинства, започнало да се заговаря да си построят храм. Като главен инициатор за съграждането на храма се сочи селянинът Трендафил Параскевов, тогавашен кмет на тази махала. Разрешение за съграждане на храма било поискано от гръцката патриаршия, респективно от Одринския владика. Строежа започнал в началото на пролетта през 1870 г.

Като узнали за този строеж, турците които населявали околните села, съобщили на полицейските власти в село Хебимчево, днешно Любимец и инициатора кмет за строежа на храма бил на няколко пъти откарван в Хибимчевския полицейски участък. За освобождаването му се заставял винаги Одринския владика и строежа на храма макар с малки прекъсвания се завършил същата есен на 1870 г. Храмът е съграден под формата на днешните базилики с размери 17 метра дължина и 11 метра широчина вътрешно.

Храмът е посветен в чест на „Св. царе Константин и Елена“. Средствата за постройката са били от продажбата на дървени материали от известна част на гората, край околните на р. Марица подбалкански села, а превоза на дървените материали за храма, както и на камъка, вода и пръст за кал са доставени от населението по наряд.

Контролата за наряда била възложена на Димитър Патяка или известен за някои само – Печаки, който в много случаи си послужвал камшик и пръчка за не навреме явените на работа. Като майстори за изграждането на храма се сочат имената на Петрун и Добри Тенчев от с. Джефарче, сегашното с. Елена, Харманлийска околия; от които последният преди година починал с доста изгубена памет, зрение и слух.

Иконостасът е прост, дъсчен без резба. Иконите, които красят храма на брой около 40 са изографисани от Одринския художник Филип. На иконите е дадена твърде хубава художественост с гръцки надписи, а в 1932 г. с пребоядисването на иконостаса, надписите са поправени на български от майстора Пейчо Тодоров Пеев от с. Динево, Хасковско.

Храмът е с един престол, като върху каменната плоча е поставена широка дървена маса.

Утвар, която да представлява особена интерес – няма.

Точното време и дата на освещаването на храма и от кой архиерей не е видно и не се посочва. Знае се само, че бил Одринския владика и че храмът е осветен следващата година от изграждането му – 1871 г.

Свещенослужители при храма на които се знаят имената и по кое време са служили са следните:

1. Пръв свещенодействал някой си хаджия поп /калугер/, родом от Измирско.
2. Около това време и след Освобождението, свещенодействал поп Куну от гр. Харманли, за който данните са много малко и невероятни относно времето на служението му, защото някои исторически бележки ни говорят, че същия поп Костадин /Куну/ е живял в гр. Харманли и че е ръкоположен към 1885 г. Всеки случай твърди се, че е служил в с. Орешец до 1888 г.
3. От 1888 г. до 1891 г. свещенодействал поп Панайотов х.Масков /грък/ от Ортакьойско. В служението си същият е завел вече регистри за ражданията и умиранията и към края на 1891 г. напуска селото и се премества в гр. Хасково на служба.
4. От 1891 г. до 1892 г., само една година, свещенодействал поп Димитър /грък/ от с. Акалан, Ортакьойско.
5. От 1892 г. до 1917 г. свещенодействал свещеник Костадин Тодоров, родом от с. Листа, Одринско. До 1908 г. се е служело и четяло в храма на гръцки, от която година е снабден и храма с църковно-славянски богослужебни книги.
6. След смъртта на свещеник Костадин Тодоров на 18 април 1917 г., енорията на с. Орешец се предава на обслужване от Иван Петров, енорийски свещеник на с. Черна могила.
7. През 1924 г. храмът има вече осветен Антиминс от Старозагорския митрополит г-н г-н Павел и бил ръкоположен за енорийски свещеник Митю Димитров Маркакев от същото село, който свещенодейства с име Димитър до 1927 г., след което се саморазтригва и напуска демонстративно свещеническата длъжност.
8. Отново енорията се предава за обслужване на свещеник Иван Петров от с. Черна могила до 1930 г.
9. Една година – до края на 1931 г. енорията се обслужва от свещеник Ангел Вълков, пенсионер – преселник от Тракия, който живял в Орешец и бил певец при храма.
10. От 1931 г. до 1934 г. енорията бива обслужвана от свещеник Михаил х. Иванов, македонец, който се премества след това в с. Доситеево, Харманлийско и в 1937 г. напуска същото село и се преселва в Петричко.
11. От 1934 г. до 1 юни 1935 г. енорията се е обслужвала от свещеник Александър Попов, енорийски свещеник на с. Черна могила, Харманлийско.
12. На 25 април 1935 г. в гр. Стара Загора /Велики Четвъртък/ е ръкоположен в църквата „Св. Димитрий“ от митрополит Павел в чин дякон, а на 27 април – Велика Събота в църквата „Св. Богородица“ за свещеник Недю Пенев Ванчев, родом от с. Елена с име Николай, за да обслужва енорията на с. Орешец. Същият бива въведен в каноничната си енория, лично от харманлийския архиерейски наместник иконом Стефан Марков, придружен от секретаря на същото наместничество г-н Таню Михов на 23 май 1935 г. по обяд и срещу празника на св. св. Кирил и Методий, на който празник отслужил първата служба пред енориашите си и оттогава свещенодейства в енорията, състояща се от с. Орешец и с. Върбово.

Като помощници – певци на свещенослужителите са били: Бойди Колев, Костадин Г. Маджаров и Димитър Т. Маджаров, жители на с. Орешец. Имената на други певци по-рано от 1908 г. не са известни. От 1835 г. певец е бил свещеник Ангел Вълков, 73 годишен пенсионер родом от Голям Дервент, Софийско, но жител на с. Орешец.

От църковните настоятели се посочват имената само на онези, които са служили в последните десет години, а именно:

1. През 1928 г. – 1930 г.: Димитър Т. Маджаров, Параско Атанасов и Тяню Иванов.
2. През 1930 г. – 1932 г. са били Златил Хр. Узунов, Теню Иванов и Параско Атанасов.
3. През 1932 г. – 1934 г. били Златил Хр. Узунов, Чанко М. Кърмазов и Параско Атанасов.
4. През 1934 г. – 1936 г. са избрани: Златил Хр. Узунов, Чанко Г. Гарилов и Петър Димитров.

Църквоприслужници – клисари на които се е заплащало по бюджет от последно време са били:

1. Костадин Ставрев от 1928 г. до 1936 г., който пораснал в храма от 10 до 18 годишна възраст.
2. Стефан Георгиев от 1936 г., 14 годишен ученик в с. Орешец.

Като по-важни църковно-обществени празници са: Гергьовден и св. царе Константин и Елена. На храмовия празник – св. св. Константин и Елена имало в селото еднодневен събор и гости от околните села. По този начин значението на истинския храмов празник се губи, задушевността между християните и други, дори общи трапези не се слагали.

Друго важно събитие около историята на храма се посочва нашествието на турския башибозук при отстъплението на турците през време на Освобождението и гавренето им с някои икони, като например – стъргането и драскането по лицата и очите на изобразените на тях светии.

През 1936 г. есента, храмът е претърпял повреда от ураган, като се е срутила стена и беседката над вратата на същата стена. Същата есен са възстановени повредите и се заменили керемидите на половината покрив на храма с нови.

Църквата не притежава никакви капитали. В миналото е притежавала недвижими имоти – ливади, но днес се използват от скотовъдната комисия. Неразумни общинари са ги предали към скотовъдния фонд преди 18 години и църковното настоятелство трябвало да ги поиска по съдебен ред. През 1935 г. е поискано от общинския съвет при централната Бисерска община да се оземли църквата, но и до сега още не е направено нищо.

Средствата и главните приходи с които се издържа църквата са приходите, предвидени по бюджет от продажба на свещи и такси от разните треби. Подаръците, които постъпват са много незначителна част от прихода на бюджета. За да се види по-прегледно движението на църковните бюджети, излагаме ги последователно за последните десет години в приход, разход и излишък поотделно за всяка година.

В настоящия момент се налага ремонт на храма, камбанарията, оградата и необитаващите се вече две стаи в църковния двор, тъй като всичко е старо и строено от не добър камък, зидан с кал – освен че грози, но и представлява голяма опасност. Малките ремонти са временни, не трайни и костват по-скъпо.

Но дано Бог, който знае и космите на главите ни се вслуша в гласът ни! Дано укрепи духовете и ни сподоби със знамението и победата на св. царе Константин и Елена. Нека след осем дни в празнуването на храмовия празник в чест на тяхната памет, Божествената сила да се почувства във всички и да даде резултат за едно по-високо разбиране на Христовото учение и за истински християнски отношения към наш род, вера и Църква!

Помогни ни Господи, за да славим Отца и Сина и Святаго Деха на вечни времена! Амин!

25 май 1938 г., Село Орешец

Написал горното: о. Максим, председател на храма