Хухла пак не разкри мистериите си

Акценти

• Вестник "НОВИНИ", година IX,  IX, 22 - 28 юли 2011 Г., #28/437

Свързани публикации

• Празникът „Трифон Зарезан“ ще се състои на 1 февруари 0 30.ян.
• Киноложко дружество спечели награди от специализирана изложба 0 03.юни
• В Ивайловградско поставят легнали полицаи, продават училище 0 10.авг.

Колко са чували за малкото родопско селце Хухла? Като изключим потомците на родените там, малцина са онези, които знаят подробности за нето. А щастливците сред тях всяка година се събират тук в средата на юли. Тогава на висок хълм, от където се виждат Турция и Гърция, се провеждат „Мистериите на Хухла“. Събират се хиляди.
В това културно събитие, организирано от Иван Бунков, издател на вестник “Нов живот“, с подкрепата на община Ивайловград, са смесени езически обичаи, християнски ритуали, връщане към митове и легенди, признание към красотите на природата, която е била щедра към този край.

Започнало през 1983 година като събор на селото, днес “Мистериите” вече имат статукво на сериозни празници, посещавани от писатели, поети, историци, музиканти, не само от България, но и от съседните държави. Събтието не се изпълнява по някакъв евро проект, както е модерно сега да се казва.

Какво ли кара тези хора да пропътуват стотици километри в най-голямата горещина, за да ходят пеш няколко часа по острите камъни на планината, да посетят две светилища и да си разхладят краката в бистрите води на река Арда? Вероятно това е една от мистериите, които са твърде много тук. Като легендата, например, че през този регион е минавал персийският цар Дарий, че тук е било център на усилен златодобив, с технология, известна само на местните траки. Това са мистерии, на които обикновените хора няма да получат отговор, а и археолозите не са наясно. За тези, които посещават това място, остава усещането, че то е неповторимо.
На висок хълм над селото, доминиращ над останалите, е имало светилище още през XII в. пр. Хр. По-късно е изграден параклис „Свети Илия“. След това е създаден и амфитеатър, където сега се провежда официалната тържествена част, а неофициалната е в селото.

Тук живеят постоянно около 33 човека, без канализация, само с кладенци. Но веднъж в годината тесните уличики са задръстени от коли с различни номера от цялата страна. Един ден в годината тук е „центърът на света“, според надписа на малкото помещение, където се намира кръчмата. До нея има зала, където с фотоси са показани красотите на този край – археологически, природни, а също така и родословното дърво на родове от селото.

Надолу от Хухла, по стръмния клон към реката, има едно място за усамотение, където човек губи ориентация за пространство и време – някак си се разтваря и изчезва, слива се с природата. Това става до малък водопад, висок около 5 метра, на „Хармищанското дере“. Самото ждрело, високо над 10 метра, като че ли приютява хората, без да ги подтиска. Водопадът е различен от другите. По него водата не тече шумно от височина, а се слива по дълга плоскост обрасла с растение, които после се втвърдяват, подобни са на сталактидите.

Има версия, че водата идва по специални канали, по подземни проходи от друго светилище, там на върха, където са живели жреците, които са управлявали златодобива. Те знаели някакъв тайнствен начин, по който са отделяли златото от оловото.

Ходенето до този водопад се е правило от дълги години, защото успокоява. Хората го усещали интуитивно. На това място вече за трето лято свирят класически музиканти. Тази година това бе триото от Александър Колев – пиано, Анелия Сталева – цигулка и Ивайло Василев флейта. В продължение на 30 минути те приковаваха вниманието на десетките слушатели, насядали по камъните.

За да установи какво привлича хората тук, Иван докарал група учени от лабораторията за физически измервания към БАН. При посещението си те забелязали, че един от камъните е обработван от човешка ръка. Той представлява фигура на човек, поставил ръката в юмрук на сърцето си.
Иван Бунков разказва: „Дойде археологът Йордан Нихризов и каза: “Това е „баба“ – ритуален камък, който се поставя в средата на светилище и това доказва, че мястото е било свято за траките.”
Според други археолози, целият хълм е било място за поклонение, свързано с пречистващата сила на водата.
Преди да се изградят язовири на река Арда тя е била пълноводна и наблизо е имало пристанище. Хората спирали тук и първото място, на което идвали, е водопадът.
Явно, че хората от години са мотивирани да идват до тук.
Следващата дестинация на „Мистериите на Хухла 2011“ е разглеждане на „Камъните на цар Дарий“. Това е една огромна купчина камъни, всеки от които е с големина на (примерно) голяма диня. Една от хипотезите е, че са струпани по времето на преминаването от тук на известния владетел цар Дарий, преминал от тук с войската си. В гръцки източници е споменато, че владетелят е минал покрай Артескос – тоест река Арда. Те са били изваждани от галериите на рудниците, където са добивали много злато. Това обяснява голямото количество от този метал, което е намирано от този период, и дебелите маски от злато, откривани тук.
С тези камъни преди 50 години, по времето на социализма, е изграден десет километров път.
В края на пътуването, гостите потопиха краката си в студените и бистри води на река Арда.
Празниците продължават горе, над селото.
От две години на тях се дава награда „почетен селянин“. След като на много места правят почетни граждани, защо да няма и такъв селянин. Статуеткатта представлява цървул и е изработена от художника Емил Пенчев. Първият носител миналата година бе поетът, роден в Хухла, Ивайло Балабанов.
Тази година тя стана притежание на Калуди Калудов. Неговите корени са от Люлебургаз, сегашна Турция, но е роден във Варна. Един от най-добрите оперни певци на България обеща да я носи със себе си и бе благодарен за оказаната чест. Връчи му я Иван Бунков, а кметът на Ивайловград му подари букет. Той възнагради почитателите си като има изпя няколко италиански канцонети и направи дует с партньорката си Анна Дитри.
Освен него, на импровизираната сцена свири квартетът на Нешко Нешев – акордеон, с гост солист от Турция – Недим Налбантоглу.
Изпълнение на поппевицата Богдана, мюзикайдъл на БТВ – представи на публиката нашумели хитове.
В края на вечерта имаше нестинарски игри върху жар под съпровод на свещения тъпан и жура гайда. Не липсваха и смелчаци. Това бяха Михо Атанасов и Марче Господинова.

Кметът Ст. Танев:  “Благодаря на Иван Бунков”

И преди да споделя повече за самия празник, искам да кажа едно голямо и дълбоко благодаря на писателя Иван Бунков. Без него “Мистериите на Хухла” са немислими. Той поема почти цялата част от организацията на събитието. Грижи се и за финансирането.
“Мистериите” вече са толкова известни, че вероятно ще станат и трети по важност след празника на Ивайловград и след събора на Илиева нива. Много хора, особено след отварянето на границата при Славеево, знаят за върха и за параклиса „Свети Пророк Илия”. Не знам как се чувстват другите, но на мен ми се иска да съм птица, за да литна над тези красоти.