Харманлийци протестират, ама кой (иска) да ги чуе

Акценти

• Вестник "Сакарнюз" 28 февруари - 6 март 2014 г.

Свързани публикации

• Гости от цялата страна уважиха винарна „Братанов“ 0 16.фев.
• РДНСК инспектира незаконни кариери в Ивайловград 0 01.ное.
• В Харманли откриха пункт и приемат дарения за бедстващи украинци 0 04.мар.

Тази седмица бе много динамична по отношение на бежанското присъствие в Харманли. Докато обитателите в лагера спряха да се бунтуват и да правят стачки, сега това започнаха да правят техните домакини – харманлийци.
В началото бяха махленските приказки за предстоящата опасност от свободно разхождащите се из града бежанци. След това майки организираха във фейсбук група за „Протест срещу чуждото присъствие в Харманли“. В нея се планираше той да се състои на 1 март от 11 часа. В маршрута е включено тръгване от Градската градина, след това да се мине пред общината и да се отиде до бежанския лагер.
Имаше много коментари под поканата за участие.

Повечето от постингите са негативни спрямо бежанското присъствие

в Харманли, но има и такива, които приравняват организаторките с „жалка картинка, група селянки“.
От писанията във фейсбук става ясно, че някои местни жители имат непоносимост към присъствие на друга раса, не искат хора с друг цвят на кожата да се разхождат сред тях.
Тази фейсбук група под това име просъществува малко повече от седмица. След това, според организаторите, тя е била хакната и те направиха нова с име: „Да изгоним бежанците от Харманли“. После промениха заглавието на: „Да се обединим срещу свободно разкарващите се бежанци в Харманли.” Там те призовават: „Харманлийци, време е да се обединим срещу безчинствата и своеволията на бежанците в нашия град.“ Подозират ги, че са лоши хора и очакват всеки момент да направят някакво престъпление. Часът и мястото на протеста си остават същите.
Повечето харманлийци не са наясно с динамичната и противоречива ситуация, която се развива в града. За нея, най-голяма заслуга имат държавните органи. Техни представители правеха непрекъснато объркващи изказвания и създаваха напрежение. В началото на януари миналата година се каза, че в казармите ще има палатков лагер. В него ще бъдат настанявани хора, само ако бежанската вълна на границата надхвърли 500 човека.
По средата на септември на това място внезапно започнаха да поставят фургони. Тогава тук дойде и министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев, който каза, че първоначално в лагера ще бъдат настанени около 150 души. Той ще е от затворен тип и в него кандидат-бежанците ще престояват в рамките от 3 до 5 дни.
На 12 октомври дойдоха първите бежанци. Тогава тук пристигна Николай Чирпанлиев – председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и започна да говори други неща. Съобщи, че настанените ще престояват няколко седмици.
Тази кратка хронология показва, че държавата или не е била наясно какво става, или съзнателно е заблуждавала местното население.
Вярната информация бе, че лагерът ще е за 4000 човека, „но те няма да са толкова“. Последните думи са на Васил Върбанов, зам.-председател на ДАБ. Ако въобще може да се вярва на държавен чиновник.

Харманлийци са объркани от хаоса, който създава държавата.

Въпросите- колко, за колко време, на какъв режим и при какви условия остава да висят. Сред местните хора очаквано има напрежение и затова те смятат да протестират. Само че срещу кого – в събота, 1 март, сградата на Общинска администрация няма да работи никой, а София е твърде далече, за да ги чуе.
В столицата знаят, че в Харманли има брожения заради бежанците и Министерският съвет отпусна 7 милиона, с цел градът да получи някакво възмездие за лагера. От тези пари обаче харманлийци ще усетят най-малко, защото с няколко милиона ще се докарва вода на 20-те жители на село Коларово, ще се направи улица в града, която води за никъде и канализация на Индустриалната зона в бившето ДЗС.
С други 350 000 ще се ремонтира лагерът в Добринище, за да може в него да почиват и сирийски деца, както обясни кметът Михаил Лисков. В същото време харманлийски майки организират протест срещу тяхното присъствие.
В момента в много у месните хора има неприязън най-вече към тъмнокожите. Обяснението им е, че не можели да понасят черни да се разхождат из града. Тиражират измислената история с бежанец, който си показал пениса на българка. А истината е, че три циганки са искали да изкарат някой лев от него и като не са могли, са го натопили пред полицията, която изясни случая. Същият пакистанец бе арестуван по друг повод и вече е преместен в друг лагер.
Из града вървят и слухове, че вече имало два брака на африканци с циганки. Говори се, че някой черен взел детето от количката на майка. А тя самата обясни, че е паднало до количката, чужденецът го вдигнал, детето се разплакало, а майката се притеснила, че ще го отвлече.
Друга жена е бясна, че тъмнокожи поискали телефонния номер на дъщеря й. В същото време има ученички, които се снимат с негри и качват снимките във Фейсбук. Тези, които знаят английски, водят разговори с тях.
Самите бежанци често дават повод за недоволство. В градината се разхождат доста бежанци, някои от които знаят български думи. Едната е „секс“, а другата „свободна ли си тази вечер“ и ги подвикват на момичета.
Полицията е на крак 24 часа. Имат постоянен пост на Градската градина, а досега нарушенията на бежанците са две.
Директорът на лагера – Йордан Малинов има издадена временна заповед за излизане на бежанците само от часовете от 14 до 16, „за тяхната сигурност“. Тя обаче не може да просъществува дълго, защото се нарушават правата им на свободно предвижване.
Тук е мястото да припомним

какво обеща кметът Михаил Лисков на съгражданите си преди два месеца.

В свое обръщение той казва, че не се съгласил бъде изграден палатков лагер за 1000 души защото се говорело, че той ще е от отворен тип. По нататък си приписва заслуги: „Но най-важното е, че след настойчивите ми настоявания пред сегашния премиер и министъра на вътрешните работи статутът на ВПЦ бе променен от отворен в закрит тип. Благодарение на това сега имаме по-голямо спокойствие и сигурност за населението на града.“
Обръщението на кмета завършва: „Уверявам ви, че лично аз и общината най-отговорно ще следим функционирането на центъра и ще се стремим да поддържаме нормална обстановка в него и около него.“
Последва и седянка на представители на различни институции при него, от която дойде „новината“, че всички те в Харманли мислели в перспектива за бежанците.
Два месеца след това почти всяка майка в града е сериозно загрижена за детето си, страхува се за неговата сигурност, защото из малкия град се разхождат стотици бежанци.
Дали някой от протестиращите в събота ще се осмели да поиска отговорност от градоначалника защо не си изпълнява обещанията е малко съмнително, предвид свенливостта на организаторките.
За другия виновник, който развали рахата в малкото градче – правителството, да не говорим.

Премиерът Орешарски дойде в лагера и влезна през задния вход,

разгледа две стаи, каза само общи приказки на отбрани хора от бежанците и уплашен си замина.
Макар и бавно, благодарение на международния натиск, животът на бежанците в Харманли е много по-добър, те не се нуждаят от храна и дрехи, а просто искат да се движат свободно извън лагера. Искат да спортуват, да пият кафе, да се разхождат, да общуват. Законът им го разрешава, но тяхното присъствие не се харесва на много харманлийци и те смятат да ги изгонят. Някои искат и саморазправа.
Онези, които са ходили на запад и говорят други езици, знаят, че в Берлин, Париж, Брюксел и Лондон на всяка крачка можеш да срещнеш човек с друг цвят на кожата, който не се за потенциален престъпник.
Тук нещата са обратно, а чуждата на българите ксенофобия, вече има реални измерения в малкия град.

Държавата е объркана, харманлийци още повече. От София нехаят, а тук умират от страх и яд. В отчаянието си правят протест срещу неизвестен извършител, който им нарушава затворения провинциален начин на живот.

Напрежението се засили и от партизанското назначаване

Местните хора не знаят важна подробност, за която само малцина бяха осведомени. Тя допълва общата напрегната картина. Местната общинска управа успя да убеди служители от Държавната агенция за бежанците – ДАБ, че трябва от тях да се назначават хора на работа в лагера, като по този начин ще потушат напрежението в града. Само за един ден по телефона бяха извикани около 100 човека, които се явиха на интервю пред хора от ДАБ. Около 50 бяха одобрени за работа, като квотата бе 16 работни места за ДПС и 34 за БСП. Повечето от тези кандидати не бяха безработни и към онзи момент си имаха друго препитание. Имаше и такива, които работеха на 2 места, а лагерът им се явяваше трето. Това внесе допълнително напрежение сред харманлийци, защото те очакваха свободните работни места да бъдат обявени в Бюрото по труда. Това не стана и е грубо нарушение на чл. 22а от Закона за насърчаване на заетостта, което главният секретар на ДАБ, Златко Александров, се прави, че не, защото твърди, че нямало закон, който да го задължава да обяви работните места в Бюрото по труда. Безработицата не намаля, а напрежението се увеличи.