Слово за 3 неделя на великия пост – Кръстопоклонна

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 17 - 23 март 2023 г., брой 11/1035, година XX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Храм „Св. Йоан Рилски“, с Доситеево 0 30.юни
• Проповед за неделя 12 подир въздвижение на 10-те прокажени 0 14.ян.
• Слово за Кръстовден 0 15.сеп.

Скъпи православни християни,
Когато някой цар превземе главната крепост на врага си, първото нещо, което прави, е да свали неговото знаме и да издигне своето. Това е знак и символ на неговата победа. Така постъпи и Царят на царете – нашият Спасител и Господ Иисус Христос, когато срази крепостта и силата на най-големия Си враг, който е и наш враг – дявола. Господ победи дявола на Голготския хълм, свали неговото знаме – знаме на смъртта, греха и проклятието, и на мястото му издигна Своя величествен и пречестен Кръст. Откъде идва непобедимата сила на светия и животворящ Кръст Господен, на който ние се покланяме днес? Идва оттам, че на него се е разпнал Самият Син Божий от любов към нас; идва оттам, че чрез него Синът Човешки е пожертвал Себе Си за благото на целия човешки род, смирявайки се дори до смърт, и то смърт кръстна (Филип. 2:8). А това, което дяволът не може да понесе, са именно любовта и смирението: тези две добродетели като двуостър меч го пронизват направо в злобното му и горделиво сърце. Господ е дал това Свое оръжие за борба срещу дявола и на повярвалите в Неговото име. Свети Йоан Златоуст пише: “Знамето на ония, които се сражават в редиците на добродетелта, е Кръстът. Той е в началото на всички блага и само чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Както в една армия знамето се носи най-отпред, така и в нашия живот Кръстът трябва да предшества всичките ни дела, за да се увенчаят те с победа. Ако винаги помниш за Кръста, никога не ще бъдеш роб на човек.
Братя и сестри,
Да благодарим Богу, че ни е дал тази благодатна възможност да бъдем достойни кръстоносци, защото има и много люде, именуващи себе си „християни“, а отричащи Христовия Кръст. За такива свети апостол Павел говори с много сълзи, че постъпват като врагове на Кръста Христов и че техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им; те мислят за земното (Филип. 4:18-19). Няма безкръстно християнство, няма възкресение без Голгота, няма спасение без страдания.
„На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето възкресение възпяваме и славим!“ Амин.