Слово за пета неделя след Пасха – на Самарянката

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 20 - 26 май 2022 г., брой 19/997, година XIX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• „Опасни шматки – 2D“ – тази седмица на екрана на „Парадизо“ 0 19.апр.
• Община подкрепя млади семейства, които искат да имат собствено жилище 0 09.ное.
• Предстои залесяване с тополи край река Марица 0 23.апр.

Братя и сестри, Христос воскресе!
И гадаринци, и самаряни били много грешни люде и с болни души. Но първите прогонили Христа и изпъдили Лекаря, а вторите Го молели да остане при тях и да ги излекува. С най-болна и най-прокажена от греха душа била самарянката, за която ще чуем в неделния евангелски разказ. Но Господ успял да извади от пепелта на душата й тлеещия въглен на Божия образ, да го раздуха с Божествения Си Дух и да разпали в тази застиваща душа огъня на покаянието, на вярата и дори на Божественото познание. Това Спасителят съумял да стори благодарение на всеопрощаващата Си любов към падналия грешник, съчетана със зачитане човешкото достойнство на считаната от людете за най-недостойна.
Поставете се на мястото на тази жена грешница! Нея я презирали заради лошия й живот дори слугите и робите, а сега един юдеин, един равин и учител беседвал с нея като равен с равен. Тя дошла да си налее вода от Иакововия кладенец по обяд в най-голямата жега, когато няма никого, за да избегне явните хули и оскърбления на своите съграждани, а тоя Пророк Божий не я осъдил, а само милостиво я призовал към изправление на живота й… Не, това не е обикновен равин и учител, това е Ангел в човешка плът, изпратен от небето! Резултатът е поразителен! За един час време жената блудница осъзнала мерзостта на целия си досегашен живот, дълбоко се разкаяла в сърцето си, повярвала в Христа като в Пророк и Месия, станала благовестник на своите съграждани. Ето това е разковничето на успеха, тайната на всяко благоденствие, ключът на спасението – след като Христос милостиво те е посетил, да Го помолиш да остане при тебе!
Ние гадаринци ли сме, или добри самаряни? Гоним ли Христа, или Го молим да остане при нас – в душите и сърцата ни? За да ви помогна да си отговорите на тези въпроси, ще представя на вашето внимание някои църковни заповеди. Може би някои от вас за пръв път ги чуват, но от тяхното изпълнение или неизпълнение зависи какво е нашето лично отношение към Господа. Първата предписва всеки да се моли на Бога със съкрушено сърце и с умиление. Не забравяйте, че неделните и празничните богослужения са наш дълг. Втората задължава всеки християнин да спазва четирите ежегодни поста, както и поста в сряда и петък. Третата предписва да се оказва на свещениците необходимата почит като на Божии служители; също и миряните да не осъждат духовниците за техни лични грехове, некасаещи пряко нарушаването на догматите и каноните. Четвъртата задължава християнина редовно да се изповядва и причастява – най-малко четири пъти годишно. Петата изисква от нас да пазим твърдо своята православна вяра непроменена, като основа и задължително условие за нашето спасение. Шестата ни задължава да се молим за всички православни християни – живи и покойници, и за обръщане на еретиците към православната вяра. За покойните се молете така, сякаш вашата собствена душа се намира сред пламъците на ада и всеки миг зове и се надява някой да й помогне. Седмата задължава да се изпълняват извънредните пости и молитви, назначени от архиерея (или от енорийския свещеник) във връзка с общи нужди и бедствия, например война, наводнения, пожари, епидемии… Осмата предписва никой да не присвоява и да не употребява за свои нужди църковно имущество. Деветата забранява сключването на брак в забранените от Църквата дни и периоди. Забранява на християните да посещават несъвместими с християнския морал игри и зрелища. Задължава ги да странят от всички езически обичаи, например кукерски и нестинарски игри, гадаене, баене и прочие.
Братя и сестри,
Ако сме в нарушение на някоя от тези църковни заповеди, нека се покаем и изправим! Тогава от гадаринци ние отново ще станем самаряни, ще помолим Господа да остане при нас и Той, според великите Си и богати милости, ще остане при нас не два, не двадесет или двеста дни, а цял живот. Ако цял живот се каем, цял живот Христос ще бъде с нас. Да подражаваме на живота на самарянката – света Фотина, която заедно със синовете си приела мъченически венец за Господа след обръщането си към Него, и по нейните молитви Бог да ни помилва. Амин.