Как ще ни пробутат патерици в новия парламент

Акценти

• Ако българите обаче гласуват масово, никакви задкулисни комбинации не могат да попречат да наложат волята на мнозинството върху изборния резултат.

Свързани публикации

• Инициативния комитет спасява харманлийската болница 0 31.юли
• Жени в първите редици на управлението на Любимец 1 07.окт.
• Бивш кмет упреква колега за грешки, които сам е допуснал 1 07.апр.

Кои ще са патериците на ГЕРБ в следващия парламент се решава сега. Предвидено е да бъдат от политически формации, за които социолозите дават около 3 – 3,5% и са на границата за влизане. Такава е тенденцията на управляващите, да лансират малки партии и когато трябва да ги подкрепят, защото се очертава да нямат абсолютно мнозинство.

За ГЕРБ, БСП, ДПС, „Има такъв народ“, „Да България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ социолозите предричат влизане, а за ВМРО, НФСБ, ВОЛЯ, съобщават, че са на кантар. Именно те се очаква да бъдат крепителите на новото мнозинство в парламента. То ще се формира от ГЕРБ, ДПС (задкулисно) и влезлите сателити. Така сформираното мнозинство ще поддържа правителство, което да продължи линията на сегашното управление.

За да се реализира това са необходими допълнителни гласове, които могат да се придобият с познатите досега схеми за купуване на гласове. Затова не се жалят средства, а в кампанията е включена и цялата държавна машина, която с действие или бездействие толерира купения или корпоративен вот.

Той се реализира в около 800 секции, където се наблюдава „нагласено“ гласуване. Диана Ефтимова от Институт за развитие на публичната среда представи тяхно изследване в „Алтернативата“ . Даде примери за предишни избори където е имало „преливане“ на гласове или рязка смяна на гласове за дадена партия в определени секции.

Това е на път да се реализира и сега. Не е изключено в следобедните часове на 4 април, когато ще стане ясно кой колко гласа е спечелил, да се наложи големите партии да „прелеят“ гласове към някои сателити. Очакват се куриози и не е изключено в секции, където традиционно са гласували за ДПС, да се появят бюлетини и на ВМРО. Такава е логиката на този процес.

Според Цветозар Томов, бивш член на Избирателната комисия, това са гнездата където процъфтява купения вот. Дава пример в село Буковица, където гласуването се ръководи от ромски клан Пъшеви.
„Такива, като в това село има 800 секции. Тази работа може да бъде ликвидирана в България само ако правоохранителните органи се заемат сериозно с нея, но не го правят,“ е неговото мнение.
Стефан Манов член на Обществения съвет към ЦИК обяснява механизма, по който става задкулисното преразпределяне на депутатските мандати.

„Ако може да вкарате две малки партии, които са на ръба на 4%, тогава може да получите лесно бонус от около 25 депутата. При избирателна активност от 3 милиона и половина в парламента се влиза със 140 хиляди гласа. Ако тя е 2 милиона и 800 хиляди, границата е 112 000 гласа.“

При ниска избирателна активност купените гласове тежат повече. Затова, за да отидат до урните по-малко избиратели се задействат механизми като обществения страх, внушава се на хората да не отидат да гласуват заради епидемията. По телевизията показват политици – простаци, които отвращават хората, внушава се на населението, че ако гласуват за малка партия, техния вот няма значение.

В изборния ден избирателят не иска неговият глас да отиде в кошчето, затова се  страхува да гласува за малки партии. Обяснението е, че ако тя се окаже под изборния праг, неговият глас отива в кошчето. Търси информация в хода на изборния ден дали неговата партия ще премине прага и когато непрекъснато го заливат с „изследвания“, които твърдят обратното, може да се отклони от предварително избрания си вот.

Така с няколко хиляди потиснати надолу избирателни гласа и с други, дръпнати нагоре, с купен вот и със социология в изборния ден, в парламента могат да влезнат 25 депутата и оттам да се промени парламентарното мнозинство.

Такава е стратегия на тези, които не искат да се разделят с властта, която им носи несметни богатства. Част от тях временно ще бъдат отделени за спечелването на изборите, а после възвърнати в рамките на няколко години от обществени поръчки.

Но ако в следващия парламент не се състави правителство и се отиде на следващи избори в рамките на година, това ще удари бизнеса, който осигурява средствата и тогава корупционния модел на изборите ще бъде по-малък.

Ако българите обаче гласуват масово, никакви задкулисни комбинации не могат да попречат да наложат волята на мнозинството върху изборния резултат.