Да нахраниш орлите

Акценти

• Вестник "НОВИНИ", година XI, 26 юли - 1 август 2013 г., #29/534,

Свързани публикации

• Огнеборци се справиха с три пожара край Харманли 0 01.юли
• На митницата за година конфискуваха 5 500 000 лв. 0 07.мар.
• Кметът и съветници помагат на пострадали в Карловско 0 04.окт.

За Ваньо Ангелов и Александър Георгиев от Тополовград това не е странно хоби, а работа. Царският орел – гордостта на тополовградска община, е защитен вид птица, за чието опазване се полагат много грижи. Вече пет години животът на младите мъже е свързан с осигуряването на спокойствие на рядката птица, за да остане тук, за да се опази и да отгледа поколение.

Три двойки са обитателите на нашите красиви местности.

За две орлови двойки се грижат Ваньо и Сашо, а за третата – техен колега от село Капитан Петко войвода. По повече от дванадесет часа на денонощие момчетата са край тополите, където са гнездата. Те са на десетина километра едно от друго. Орлите са свикнали със своите благодетели и не се плашат при появата им. Разказват, че по природа са плашливи и при човешко присъствие сменят местонахождението си. Ако свикнат с появата на човек, който често виждат, остават там, но ако е непознат – отлитат. Случило се веднъж, когато рибар седнал край рекичката, която била в близост до гнездото и орлите спрели мътенето. Ако са свикнали с грохота на трактора или комбайна, остават, но обикновено шумът ги смущава. Почти не са останали необработваеми площи, което налага присъствието на машини. Разорани са ливадите, където пък е основната им храна – лалугерите.

Рядката птица е обект на посегателство от колекционери, затова момчетата са неотлъчно край гнездата. Много внимават, когато пристигат групи, за да наблюдават орлите, защото никога не се знае кой с каква цел е дошъл. Преди години се завъртели насам бракониери – колекционери на редки видове птици, и една сутрин намерили професионално въже на мястото, а малкото орле, което било на 18-метрова топола, го нямало в гнездото. Със случая се заела полицията, но и досега не е открит похитителят. В чужбина с такива деяния се занимава екополиция, която е специализирана за това и подхожда професионално.
За да не ги притесняват, ги наблюдават с далекогледи. Когато птиците мътят, ги хранят с месо. Хвърлят го в близост до гнездата и те привикват да търсят храна там. По-трудно е през зимата, особено когато има много сняг.
Ваньо и Сашо хранят всички двойки орли в тази част на страната – освен тукашните и тези в районите на Маточина, Елхово и Болярово.

Знаят местонахожденията им и независимо от това колко е дълбок снегът, стигат до тях, за да ги нахранят. Често се случва да закъсат в снежните преспи и да търсят помощ, а понякога да стоят по 3-4 часа на студа, докато се придвижат. Сега задачата им е да бдят над малките, докато излетят. Четиридесет и три дни продължава мътенето – време, през което се изисква много добра охрана, за да се измътят орлетата без опасност от бракониери. От месец март до края на юли гнездата са внимателно охранявани, а птиците обгрижвани, за да са спокойни. Обикновено се излюпват от едно до три орлета, но най-често – две.

По две са и тазгодишните малки, които са вече пред излитане.

Крилете им са колкото на възрастните – на женските – до 2.20 метра, а на мъжките – 1.80 – 1.90. Сашо и Василена, и Ваньо и Петя – така са кръстени от своите охранители, са вече с предаватели, за да могат да се следят полетите им. Събеседниците ми обясняват, че младите орли много скитат и никога не се знае къде ще се установят. Имало случай, орле от нашия Сакар се заселило край река Дунав, но било отчетено, че отива да се храни до Егейско море и пак се връща да нощува край реката. Не се знае къде ще отлетят четирите рожби на царските птици, но Ваньо и Сашо очакват с трепет излизането им от гнездата. Случвало се орлетата да паднат при първия полет и се налагало да ги гонят по полето и пак да ги качват в гнездото им. Гоненицата продължавала по 2 – 3 часа, докато малкото се измори. Понякога забавно, друг път трудно и тази работа, като всяка друга, изисква себеотдаване, любов и подготовка.
От 13 години Ваньо членува в Българското дружество за защита на птиците. Още от деца той и колегата му Сашо са любители на пернатите, затова сега се чувстват на мястото си. Работата им по най-големия Лайф-проект по Европейска програма е за тях радост, удовлетворение и загриженост за величествената птица. За да се осигурят след години подходящи условия за битуване на царския орел по нашите места са засадили заедно с приятели-съмишленици пет хиляди тополки.