Галиполийската гимназия на белогвардейците в Търново Сеймен, част 10

Акценти

• Трябва да се отбележи, че благодарение на усилията както на учителския състав, така и на самите ученици, животът в гимназията е изключително наситен и разнообразен.

Свързани публикации

• Възстановиха критични участъци по границата 0 05.апр.
• Изгоря тир, натоварен с домати и тиквички 2 10.апр.
• Първи мач в ЦСКА, първи гол за Мариян Тонев 0 17.мар.

Екатерина Бендерева, Ксения Бендерева

От 1923 до 1926 година в Търново Сеймен, (дн. Симеоновград) е имало училище, наречено „Галиполийската гимназия“. В нея са се учили руснаци, които са пребивавали в България. Част от тях са близки на войниците от армията на генерал-лейтенант Врангел.

продължава от част 9

Започва да пише и публикува още по време на военната си служба. В невероятно тежките, нечовешки, условия на о. Лемнос успява да създаде драматичен театър, който изиграва повече от 80 спектакъла. През 1921 г. – 1923 г. е директор на създадения от него в Ямбол пътуващ руски театър. При работата му в Галиполийската гимназия се проявява изключителният му талант да превръща актьорите-любители в истински артисти. Репертоарът на училищния театър е сериозен и включва пиеси на руски и други автори. Но това не означава, че в училището не се изпълняват и по-забавни творби. Така например, учителят по латински език И. Ф. Абрамитов осъществява постановка на операта „Наталка – Полтавка”, а учителят по математика Г.  Г.  Данилов написва и реализира оперетата „Сватбата на функцията”.
Трябва да се отбележи, че благодарение на усилията както на учителския състав, така и на самите ученици, животът в гимназията е изключително наситен и разнообразен. Отбелязват се различни годишнини, в това число и тази, свързана с пристигането на изгнанниците в Галиполи. На 22.11.1924 г. по този повод се провежда скромно възпоменателно тържество, завършило с ученическа вечер. В програмата й са включени лекция на П. И. Кузнецов за анабиозата и литературна вечер. Литературната вечер е открита с кратко слово на ген. Курбатов, който просълзен, обяснява причината за това тържество, след което ученикът от осми клас Клешчук разказва за условията на живот в лагера в Галиполи. Вечерта завършва с представянето на пиесата на А. П. Чехов „Юбилей”.
Особено любим празник за всички е Великден. Съблюдаването на поста от цялата гимназия, посещението на всички църковни служби по време на Великия пост, старанието на всички да бъдат чисти и спретнати, да се въздържат от укорими постъпки постепенно създават атмосфера на очакване на велик празник. И ето, настъпва кулминацията – след Страстната седмица идва Пасхалното богослужение. В гарнизонната църква се събира цялото население на бившите казарми. Свещениците водят службата под великолепното пеене на двата хора – офицерския и ученическия. Военните стоят без да помръднат, със свалени фуражки. Момчетата гледат с възхищение кумирите си, особено генерал Лебедев, който не си позволява да помръдне по време на цялата служба. Разнася се „Христос Воскресе!” – дългоочакваният празник е настъпил, а с него и също така очакваният „Бял бал”.
За бала залата на територията на военното училище се украсява с гирлянди, трикольорни ленти и зеленина. Балът е и за военните, и за учениците. На сцената свири ученическият оркестър. По стара традиция балът се открива с полонеза, като начело са двойките на ръководителите на гимназията и военните със съпругите им. А след това следват валсове, мазурки, падеспан, па-де-катр, менуети, полки, а понякога, сред всеобщия шум и забраненият тустеп. Веселието продължава много след полунощ, и през това са забравени всички ученически и житейски несгоди.
След Великден настъпва време на усилена подготовка за годишните изпити. Те са жизнено важни, защото завършването на гимназията с медал дава право на стипендия в университета. Получаването на висше образование без нея за болшинството е почти немислимо, а това означава работа в мините, по строежите или на друга подобна тежка и почти неплатена работа. По тази причина животът на територията на гимназията почти замира. Учи се сериозно и навсякъде: до черните дъски в полутъмните и студени класни стаи, в спалните помещения, на слънчице по пейките на двора, на брега на Марица или до рекичката, минаваща през казармения двор и нежно наречена от децата „Юрочка”.
Така, накратко, е организирана и протича работата на Галиполийската гимназия в Търново Сеймен. За съжаление, когато вече всичко е уредено и основните проблеми са решени, поради липса на средства гимназията е закрита (1926 г.). Учениците и преподавателският състав са разпределени по другите руски гимназии в България, а именно, в София, Шумен, Варна и Пещера.

Край

Галерия

При написването на материала са използвани:

1.       Русская военная эмиграция 20 -х – 40-х годов. Материалы и документы.т.І., И-т военной истории Министерства обороны РФ и др., „Гея”, Москва, 1998
2.       Баумгартен В.Ф. и др, Русские в Галлиполи. Сборник статей, посвященный пребыванию І армейского корпуса Русской армии в Галлиполи . EAG Druck, Берлин, 1923 https://www.prlib.ru/item/
3.       Русская армия в Галлиполи, публ.и коммент. В.Лобыцына. Российский архив. История отечества в свидетельствах и документах ХVІІІ – ХХвв. Альманах, Студия ТРИТЭ, Рос. Архив, Москва, 2004, т.ХІІІ, с.451 – 468
4.       Фотоальбом генерала  А.В. Туркула  https://humus.livejournal.
5.       Каратеев М.Д.  Белогвардейцы на Балканах, http://www.dk1868.ru/history/
6.       Волков С.В. Участники Белого движения в России. http://swolkov.org/2_baza_
7.       Галлиполийский вестник, №№ 2, 8, 12 – 1924
8.       Пчелинцева Т. и др. Русский некрополь в Софии.  Москва, „Минумшее”,  2011г.
9.       Жуков Р. Спомени (непубл.)
10.    Бендерев Д., Воспоминания о Софийской русской гимназии 1924–1934г., София, „Дуо В”, 2014г.
11.    Централен държавен архив, архивни единици от фонд 166К, оп.3
12.    Фотографиите на гет. Лебедев и  П.И.Кузнецов са взети от http://www.sammler.ru/index.