Галиполийската гимназия в Търново Сеймен, част 5

Акценти

• В системата на образованието голямо внимание се отделя и на физическото възпитание на учениците
• Според желанията си те могат да се занимават с гимнастика, включваща упражнения на лост и успоредка, с тъй наречената „соколска гимнастика” – комплекс от упражнения на организацията „Руски сокол”, да правят пирамиди.

Свързани публикации

• Филм на млад тополовградчанин с награда от Холивуд 0 22.юни
• Галерия “Арте” гостува в Ямбол 0 25.юли
• Въглищните централи са причинили €11.8 млрд. здравни разходи за 5 г. 0 20.ян.

Екатерина Бендерева, Ксения Бендерева

Продължава от част 4

Учител по физика и химия е Пьотр (Пётр) Исидорович Кузнецов. От спомените научаваме, че този иначе много мил човек има нещастието заради късата си брада да е награден с прякора „Козел”. Участник е в Гражданската война в Русия, галиполиец. След разформироване на Галиполийската гимназия той продължава да преподава физика, но вече в Софийската руска гимназия и в Лицея на В. П. Кузмина. Загива, блъснат от автомобил.

Безусловен авторитет сред учениците имат учителят по математика Георгий Георгиевич Данилов, наричан „Г на квадрат”, и по латински език Иван Фьодорович (Фёдорович) Абрамитов, наричан „Шпонка”. Те не се колебаят да оценят недостатъчните знания с двойка или даже с единица, да изпратят някого на поправителен.

Учител по история е поручик Лев Андреевич Оленин (1885г., г.Пенза, Русия – 1949г., Белград). Съобразителните му ученици не издържат на изкушението да пишат фамилията му „О-Ленин”, а енциклопедичните му знания не могат да му спестят прякора „Каракала” заради лошото произнасяне на буквата „р”.

География се преподава от Борис Петрович Колчановски (28.08.1895г. – 07.02.1968г.). Той е завършил ускорения курс (79 випуск) на Императорското училище по право (края на 1917г. – началото на 1918г.). Като щабс-капитан от артилерията участва във войната 1914г. – 1918г. на Кавказкия фронт и по-късно в Бялото движение. Впрочем, Борис Петрович е известен не само в руските емигрантски среди, но и в много градове на България не с преподавателските си умения, а с това, че е създал ученически струнен оркестър. Репертоарът на дирижирания от него оркестър е много богат и скоро след създаването му той тръгва на гастроли из България. Сам талантлив музикант, той композира и някои произведения, които после оркестърът изпълнява. Така например, почти всеки концерт е завършван с адмирираната от публиката композиция „Българска китка”, написана от самия Колчановски. След закриване на Галиполийската гимназия той е прехвърлен заедно с по-голяма част от оркестъра си в Софийската руска гимназия. Там той допълва оркестъра с няколко възпитаници на тамошния интернат и продължава дейността си. Около 1930г., в търсене на по-добра съдба, Колчановски заминава за Кан. Последният му дом се намира на руския участък на парижкото гробище Сент-Женевиев-де-Боа.

Необикновен човек е преподавателят по вероучиние и едновременно настоятел на гарнизонната църква протойерей Димитрий Трухманов. Висок, с огнено-рижи брада и дълга до раменете коса, със сияещи сини очи и с неизменна усмивка, той чете такива проповеди, от които в душите на слушателите пламва вярата в Бог и в светлото бъдеще на Русия.

В системата на образованието голямо внимание се отделя и на физическото възпитание на учениците. Занятията се провеждат след часовете, има женски и мъжки групи. Според желанията си те могат да се занимават с гимнастика, включваща упражнения на лост и успоредка, с тъй наречената „соколска гимнастика” – комплекс от упражнения на организацията „Руски сокол”, да правят пирамиди. Занятията се водят от двама опитни инструктори – полковник Соколов и корнет Непрежицкий. В извън учебно време вървят спевките на училищния хор, репетициите на оркестъра на Колчановски. Към училището има любителска театрална трупа. Ръководител на ученическия театър е полковник Сергей Фьодорович (Фёдорович) Сулин. Освен военен, той е и театрален деец, журналист, поет, автор на казашки песни.

С. Ф. Сулин произхожда от известен род на донски казаци, завършил е Донския кадетски корпус, а след това Николаевското кавалерийско училище. Участва в Първата световна война, в Гражданската война в Русия и в състава на Донския корпус е евакуиран на о. Лемнос.

Започва да пише и публикува още по време на военната си служба. В невероятно тежките, нечовешки, условия на о. Лемнос успява да създаде драматичен театър, който изиграва повече от 80 спектакъла. През 1921г. – 1923г. е директор на създадения от него в Ямбол пътуващ руски театър. При работата му в Галиполийската гимназия се проявява изключителният му талант да превръща актьорите-любители в истински артисти. Репертоарът на училищния театър е сериозен и включва пиеси на руски и други автори. Но това не означава, че в училището не се изпълняват и по-забавни творби. Така например, учителят по латински език И.Ф.Абрамитов осъществява постановка на операта „Наталка-Полтавка”, а учителят по математика Г.Г.Данилов написва и реализира оперетата „Сватбата на функцията”.

Продължава в част 5