В Свиленград представиха част от живота на Левски

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 25 февруари - 3 март 2022 г., брой 8/986 година
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Евродепутати в Харманли заявиха, че ще решават проблемите на бежанците 1 28.мар.
• Плувният сезон за някои започна 0 02.ян.
• Най-издръжливите абитуриенти се събират вече 20 години поред 2 06.юни

Възпоменателна церемония за 149-ата годишнина от обесването на Васил Левски се проведе в Свиленград.
В нея се включиха общински съветници, представители на партии и организации, учители и ученици от местните училища и детски градини, граждани, кметът Анастас Карчев.
Поетичен рецитал представиха възпитаници на школата „Млад актьор” към НЧ „Просвета 1870”. Архиерейският наместник отец Константин и отец Георги отслужиха панихида.
Историкът д-р Стефан Димитров от Исторически музей – Свиленград, произнесе слово за великия ни национален герой.
В него той разказа за посещението му в Свиленград. „Според някои източници Левски се среща с местните първенци през август 1871 г. и създава Таен революционен комитет с председател Станко Попанастасов Разбойников и 25 души членове.“
Всички присъстващи поставиха венци и цветя пред паметника му в знак на признателност.

Още от доклада…
След обира на турската поща при Арабаконак Левски е заловен на 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче край Ловеч. До последно османските власти не знаят кого са заловили. Първоначално Левски е откаран в Търново, а след като е разпознат, е отведен в София и предаден на съд. Смъртната присъда е издадена на 14 януари и изпълнена на 18 февруари в околностите на град София.
Интересът на изследователите към последните моменти от живота на Васил Левски никога не е стихвал през годините – още от 80-е години на XIX в., когато се появяват първите биографични очерци за Апостола, до наше време. Продължават обаче да стоят все още много въпросителни около последното пътуване на Левски от Южна България и пътя до Къкрина, последните писма и инструкции на Любен Каравелов и последвалите действия на Левски, посещението му в Ловеч и контактите с тамошните дейци, включително и с поп Кръстьо.
Отговорите на някои от тези въпроси намериха своя отговор в откритите през последните няколко години нови документи. От тях става ясно, че в резултат от разузнавателна информация към онзи момент османската власт вече е разполагала с много подробни сведения за дейността на революционната организация южно от река Дунав. Васил Левски е посочен като водеща фигура в изграждането на комитетската мрежа, изпратен от БРЦК в Букурещ, а откритата фотография на Апостола от 1872 г., показва по коя точно снимка той е издирван.
И днешният, и утрешният ден имат нужда от идеите на държавника, на човека Васил Левски. Те няма да бъдат забравени. Припомняме си защо този ненадминат в своето величие българин посвети живота си на Отечеството. Направи го, защото вярваше. Вярваше в промяната, в упоритата, последователна работа, която рано или късно ще донесе по-добро бъдеще на народа ни. И не просто вярваше, а вървеше напред, показвайки пътя.
Дълбок поклон пред паметта на Апостола, който остава личен идеал за всеки честен, мислещ и просветен българин!”