Влиянието на миграцията в региона се дискутираше на кръгла маса

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 29 април – 5 май 2022 г., брой 16/994, година XIX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• „Герганин извор“ с изразителни победи в първите два кръга 0 12.сеп.
• Справедливост. Има ли я? 0 24.юни
• Съдът остави в ареста сириецът, убил сънародника си 0 28.юли

Различни мнения от граждани, организации и институции за влиянието на миграцията в част от Хасковска област се чуха на Кръглата маса, състояла се в Културния център на Харманли Тя разглеждаше проблемите по ретериториализация и ревитализация на планински региони чрез мобилност и миграция и целеше споделянето на проблемите и добрите практики от различните общности в региона.

В нея участва областният управител на Хасково Катя Панева, а ръководителят на българския екип на европейския проект “Матилде” – проф. Анна Кръстева, бе поканила за участие представители на РПЦ – Харманли, ДАБ, училища, кметове на населени места, неправителствени организации – “Каритас“ и МОМ, бизнес и медии.
При откриването проф. Кръстева сподели, че най-драматичният образ на войната е, че всяка секунда едно дете от Украйна става бежанец.
Според областния управител Катя Панева институциите трябва заедно да потърсят добрите практики, за да открият най-правилните формули за интеграция в обществото на идващите нови хора във всеки един регион. В този процес трябва да участват община, населено място, институции, бизнес, граждани.
Учителят Иванка Лилянова, която преподава български в РПЦ – Харманли, сподели, че децата са посрещани там много добре и получават всичко, от което имат нужда. „Малките бързо учат езика ни“, сподели радостно тя.
Дечко Райчев, кмет на Лешниково, разказа, че 8 къщи в селото са собственост на чужденци. Това накарало онези, които вече са обявили за продан имотите си, да премислят намеренията си. „Някои от тях започнаха да ги ремонтират и да се връщат, след като видяха, че селото добива привлекателен вид. Финландците, заедно с местни хора, участват активно в облагородяването на селото“, каза той
Митко Вълчев, кмет на Доситеево припомни, че Коледа 27 деца от Бежанския център отбелязали при тях празника със своите майки и играли с деца от селото.
Нели Манева, кметски наместник на с. Черепово сподели, че при тях има две семейства англичани, които са отзивчиви и помагат. Даде за пример Сюзън, която облечена в български носия участва в тържествата към читалището.
Проф. Цонка Каснакова, която живее в Йерусалимово, отбеляза, че свещената планина Мастейра (Сакар) привлича чужденци и пази много тайни. В това село има няколко къщи, купени от чужденци.
В Тракийския университет тя е изследвала демографски процеси в този край и има поглед върху тях. „Мултикултурното общество винаги е интересно, защото имаш възможност да общуваш с различни хора, научаваш повече един за друг“, обобщи тя.
Светлана Николова от ПГЕТ „Захари Стоянов“, каза, че по-големите деца бежанци, които са учили при тях, трудно са се справяли с българския език.
Снежана Захариева директор на НУ „Алеко Константинов“, където за пръв път се обучава дете бежанец, сподели: “Спомням си името му, казваше се Заби и на една Коледа раздавахме лакомства. Децата като си играеха пукнаха обвивката на един кроасан и като се чу пукот, това дете се скри веднага под чина. Това ми даде повод да се замисля до каква степен това дете е изпитало ужаса на войната.“
Катя Казакова от училището в с. Българин разказа, че децата, които са учили при тях, са разговаряли с учениците на английски.
Боряна Иванова – преподавател от ОУ „Иван Вазов“, Славяново, разказа, че още през 2014 – 15 г. са обучавали украински деца – момчета са били в 7. и 8. клас. Тя и колегите ѝ са възхитени от тяхната изключителна дисциплинираност, мотивираност да учат и уважение към учителите.
Фани Иванова – здравен медиатор, каза, че са сформирали женска група от различни етноси – български, турски, сирийски, афганистански и други, които са в Чентъра, а турският език много е помогнал за общуването.
Свои впечатления от работата си още от създаването на РПЦ – Харманли, споделиха и от “Каритас”, и от МОМ, а англичанинът Жан Пол, разказа че със съпругата си Дона са организирали училище по английски език в Харманли.
В културната програма „Поезията – мост между културите“ свои стихове четоха носителите на множество награди Хайри Хамдан и Светлана Николова. Бе представена и фотографската изложба „Лицата на разнообразието“ на Иван Атанасов (Sakarnews) и Ванина Нинова (MATILDE).
С фотоси се разказва за девет съдби на чужденци, които живеят в региона.