Брюксел – шоколад, бира и хиляди чиновници

От Иван Атанасов октомври 4, 2008 12:30

Акценти

Вестник "НОВИНИ", година VI, 3-9 окотмври 2008 г

Свързани публикации

Брюксел, столицата на Белгия и на Европа. Приютила над 120 международни институции, 2500 дипломати и близо 1400 неправителствени организации. Тук са Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент, НАТО, Западноевропейския съюз. Чувстват се удобно и най-големите застрахователни и финансови компании в света.
Из града се чуват се най-различни езици, но най много се използва думата вonjour. Могат да се видят хора с различни цветове на кожата. Все пак тази държава е била колонизатор на други. Осеян е с много статуи. Преобладава бронзът, който е покрит със зелена патина. Напоследък използват и други материали, гранит, стомана.

Тук са събрани хора от целия свят, това е един космополитен град. Животът е динамичен, делови, с малко просяци, с търпеливи водачи, спазващи правилата и рядко използващи клаксона за да демонстрират характера си, или просто да ги забележат.
Слънчевата неделя бе изкарала навън много хора. Повечето бяха с велосипеди – с най-различни. Цели семейства караха колела. За големите – големи, за малките малки, а за бебетата специални колички, теглени от колелото. Някои са с каски, други с ръкавици. Този транспорт тук явно е на почит, защото по големите улици на стоп линиите има специално място за спиране на велосипеди, обозначено с маркировка. Излишно е да казваме, там коли не спират, даже и да няма велосипед.
Онези, които не караха колела през неделята просто бяха насядали по площади, по градинки, по тротоари. Приказваха си, забавляваха се, смееха се, пиеха бира, храниха гълъби, караха тротонетки, скейборд.
Изненадващо малко неща се знаят за тази страна. Белгия винаги да остава на втори план на европейския хоризонт. Без да се стреми към показност, страната може да очарова посетителя с много неща – от богатите на история градове до ведрата атмосфера както и с чудесните кафенета и ресторанти, където белгийците се чувстват като у дома си.
Столицата Брюксел (Bruxelles – на френски, Brussel – на фламандски) е непретенциозна смесица от внушителни старинни сгради и модерни небостъргачи. Обликът й до голяма степен е подобен на този на нацията, която управлява – скромен, уверен, не се стреми да впечатли. Градът не блести с уникални неща, но тук въздухът е различен, изпълнен с романтика, история и вълшебства.
Брюксел е двуезичен град, появил се през VI век върху мочурливо селище на брега на река Сен. Говорят предимно нидерландско- и френски, но ще ви разберат на развален английски или немски. Градът е на 1 695 км от София и до там може са се отиде с директен полет на самолет. Билетите са от 50 евро до 650 евро. Брюксел наброява малко около 1 млн., по малък е от София

В самия град има толкова много неща за гледане. Само музеите са 40. Този на античното изкуство съдържа богата колекция от картини не само на белгийски и холандски художници, но и на техни колеги от останалия свят. Има разкошна сбирка на Рубенс, Брюгел и Ван Дайк. На входа има скулптори, сред които ще разпознаете изяществото на творбите на Роден. В Музея за модерно изкуство хронологично подредените произведения от 19 и 20 век се помещава колекция на един от най-известните белгийски художници – Рене Магрид. Има музей на комиксите, разбира се музей на шоколада и на музей на бирата, музей на музикалните инструменти. Ако сте киномани, не препускайте музея на киното.

Катедралите са много красиви и внушителни. Една от тях Сейнт Мишел и Гюдюл (Saint-Michel et Sainte-Gudule) е построена в началото на XI век в римски стил, който през XIII век е трансформиран в готически. В следобедите там има изпълнение на орган.
На хълм в покрайнините на Брюксел се извисява базиликата Сакре Кор (Sacre Coeur). Построена в чест на 75-годишнината от независимостта на страната, тя е обявена за Националната базилика на Белгия. През 1905 г. крал Леополд II поставя първия камък, а окончателно е завършена след 55 години. Вътрешната й декорация е в стил Арт деко.
Други известни сгради са катедралите Сент Николас (St. Nicholas), Салбон (Sablon) и Нотр дам (Notre Dame).
Най-впечатляващ обаче е площадът “Гранд Палас” ( Големият площад). Той представлява същински архитектурен шедьовър, като сградите са строени и реконструирани между XIII и XIX в. Около него има много малките кафенета, сгушени на площада го правят още по-очарователен.
Съвсем близо е и статуята на Манекен Пис – символът на Брюксел – Скулптурката на малкото пикаещо момченце. Тя е реплика на изчезналата през 1960 г. оригинална статуетка е от 1619 г.. Всяка година се облича с подобаващите за значимостта й почести, а различните му дрешки се пазят в специален музей.
Но Брюксел не е само романтика. Впечатляваща забележителност е Атомиума – макет на молекулата на желязо, направен за световното изложение през 1958 г., а днес превърнал се в една от най-големите атракции на Белгия. Огромното метално съоръжение в северозападната част на белгийската столица представлява визуално превъплъщение на концепцията за атома, модел на молекулата на желязото, увеличена 165 млрд. пъти.
Атомиум се състои от девет сфери (символизиращи обединението на деветте провинции) с диаметър 18 метра, съединени с тръби. По тях се движат лифт и ескалатори.. Височината на съоръжението е 102 м и тежи 2400 т. Той е бил построен за световното изложения през 1958 година. След края му е трябвало да бъде разрушен, но толкова се харесал на гражданите, че те решили да го запазят. В него са разположени изложбени зали за различни тематични експозиции, в горната сфера има ресторант с панорамни прозорци, от които се открива уникална гледка.
Под Атомиум е и парк-комплексът „Мини Европа“, съдържащ най-значимите паметници на страни-членки на ЕС. Само че миниатюрни.
Разбира се не трябва да се пропускат и сградите на Европейския съюз. Построени в модернистичен стил, те напълно контрастират със средновековната романтика на сградите в центъра.
Брюксел е красив, скромен, изискан с богата култура и традиции. Като Европа. В него има място и за нашата култура, за наши стоки, а в Европейския парламент (ЕП) много внимателно ни слушат. Някои наши депутати са внасяли доклади, които са били приети.
Самия град представлява микс от старинно и модерно, както и от западно и източноевропейско. Сградата на Европейската комисия е истински мастодонт. Изключително голяма, както и администрацията в целия ЕС. На 500 метра на юг, е павилиончето, което според туристическите гидове продава най-добрите пържени картофи в света – специалитет, за чието изобретяване претендира Белгия. Наблизо се намира сградата на Европейския съвет, където се взимат най-важните решения в ЕС. Тук е и бирарията, където след заседанията на Съвета между местните пиячи сядат премиери и президенти.
На площад ,,Люксембург” се намира сградата на Европейския парламент. По точно многото сгради, които граничат с чудесен парк. Там работят хиляди хора, от целия континент. Всеки депутат (а те са 843) си има стая и екип. Само българите са около 100.
За 18 евро можеш да разгледаш забележителностите на Брюксел. Качваш се на един от шарените двуетажни автобуси и получаваш от шофьора слушалки. Сядаш на втория етаж, включваш ги, избираш си езика, който разбираш, (български няма) слушаш и снимаш. Това можеш да го направиш и без пари, но без гид ако се возиш в градския транспорт. В неделя той е безплатен. Във всеки автобус на екран се изписва целия маршрут и спирките.
Таксита като чели не се виждат много, но ги има на стоянките. Цените им не са много за нашия джоб, както и на тези на аерогара София. Столичните взимат по 2.5 евро на километър. Хотелите в централната част на Брюксел през седмицата започват от 200 евро. През събота и неделя някои намалят цените 3 пъти.
Според проучване на европейска туристическа агенция Брюксел е скучен европейски град. Да проучват каквото си искат бирата им е хубава, както и картофите. Тук не знаят за българското вино. Докарват си съседните страни и чак от Австралия и Нова Зеландия.
На булевард „Луиз” в има красиви бутици на световно известни марки за козметика, облекла, в които са изключително любезни, без да знаят даже имаш ли кредитна карта.

ЕС внася в хазната на града около 3 млрд. евро на година – 13% от бюджета на града. Още милиард и половина пък идват от други международни организации и компании.

Диамантите привличат богати от целия свят

Страната Белгия е била завладяна от испанци, австрийци, после се присъединява към Франция. След това е в състава на Нидерландия. През 1885 г. колонизира Конго. Дава й независимост през 1960 г. На 10 ноември 1830 г. е провъзгласена Независимостта и обявяване на вечен неутралитет. Държавното й устройство е федеративна, парламентарна монархия. Глава на държавата е крал (от 1993 г. – Алберт II от династията Сакс Кобург-Гота, българското издание на което е Симеон ).
Според статистиката Белгия е високо развита промишлено-аграрна страна. Най-развити отрасли там са автомобилостроене, химическа и много други промишлености, сред които ювелирна. Да, диамантите са на почит тук. Най-много са в Антверпен или „Диамантения град“. Събират ги от целия свят, обработват ги и ги продават на богати и на такива, които искат да се правят на такива. За онези, които искат по най-добрият начин да поискат ръката на любимата, да ознаменуват важен момент, или просто ако искат да впечатлят своята нежна половинка, може да и подарят бижу с диамант. След това да я закарат на вечеря в ресторант ,,Фалстаф”. Ще се помни цял живот.
Освен с това страната е известна и с производството бира, дантела и гоблени, шоколад. Има го има навсякъде в каквито си искаш опаковки. Особено прекрасни на вкус са ръчно правените шоколадови бонбони. Не е евтин.
Белгийската бира се прави в безброй много пивоварни, пръснати из цялата страна. Макар и повечето да предпочитат пивото правено от водещи марки, тези от малките могат да изненадат с нестандартен вкус. Имат такива с алкохолен градус до 11.5%. Всяка седмица се появява нов вид. Досега са 400.
През 1794 – по време на Великата френска революция Брюксел е окупиран от френските войски. След това и той става център на друга революция – Белгийската После го избират за столица.