Безкръвното мъченичество на отец Димитър от Главан

Акценти

• Известно е, че село Главан дало много свещеномъченици през турското робство от Кирановия род.

Свързани публикации

• Никола Дамянов омайва и теши душите с вечните градски песни 0 10.апр.
• Организираха благотворителен базар за мартеници в Елхово 0 25.фев.
• Спортната гимнастика през обектива на Димитър Атанасов 0 29.май

Крехка е човешката природа. При едно много силно преживяване, както тялото, така и душата могат да заболеят. Затова, когато трябва да се съобщи на някого скръбна вест или дори много радостна, той се подготвя от близките му отдалече.

След 9 септември 1944 г. започват неочаквани арести, съд, убийства. Затова много невинни жертви преживяват тежки психически разстройства.

При духовните лица е друго. За тях изпитанията идват още по-неочаквано, защото те не са участвали в партии, не са вдигали оръжие срещу борците за нова власт. Обаче при всички изпитания се оказвали по-издръжливи духом от другите.

Това било така, защото свещениците от ученическата скамейка в Духовната семинария знаели, думите на Спасителя: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят.“ И още: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил“ /Иоан 15:20, 18/.

Това показва, че те са били подготвени духовно за това, което се случвало, макар и неочаквано. Имало дори такива случаи, когато духовното лице се радвало, че страда за Христа, както са страдали апостолите и първите християни при гоненията.

Такъв Христов изповедник бил свещеник Димитър Димитров Могилков от село Главан, Харманлийска духовна околия. Той е роден на 11 януари 1904 г. в село Войводово, Харманлийско. Завършил свещеническо училище, създал семейство с Жека Димитрова и на 11 февруари 1928 г. бил ръкоположен за свещеник от Старозагорския митрополит Павел.

Първото му енорийско служение било в с. Овчарово. Там служел повече от десетилетие и през 1939 г. приел енорията в родното си село Главан. Установил се завинаги при свои, той останал до края на живота си там. В разцвета на духовните си сили, с опит в пастирската дейност, служил всеотдайно на Божия храм.

Но дошла политическата промяна през 1944 г. и започнали изпитанията му. Само няколко седмици след 9 септември бил арестуван. При задържането му бил измъчван да признае, че е имал връзка с врагове на народната власт.

Това не се доказало и го пуснали. Но отново бил задържан втори път и отново изтезаван. Страданията му били много големи. При двата ареста населението изпаднало в голям страх и селяните не смеели да влязат в храма, за да не ги сметнат за народни врагове.

След като оцелял и втория път, отец Димитър се прибрал в село Главан и продължил да служи. Това ставало при голям „психически тормоз над него и семейството му.“ Но той знаел, че като Христов войн няма да намери покой. С молитва се укрепявал. Достойното му служение поддържало вярата на селяните и на неговите домашни, които страдали най-много край него.

Много голяма болка изпитвал от това, че хората се обезверяват насилствено със заплахи, уволняване от работа и психически тормоз. А той знаел тъжното историческо минало на своето родно село и по спомени на своите близки, и като духовник.

Известно е, че село Главан дало много свещеномъченици през турското робство от Кирановия род. Поради тежката робска неволя 800 семейства се преселват в Южна Русия, водени от свещеник Михаил Киранов. Новите изпитания там дошли след революцията през 1917 г., когато жестоко се преследвало духовенството от атеистичната власт.

Тогава протойерей Димитър Киранов, настоятел на храм „Св. Йоан Златоуст“ в Ялта, бил разстрелян на 4 януари 1938 г. През 2000 г. Руската православна църква го причислява към лика на светиите.

По-малкият му брат протойерей Виктор Киранов също загинал мъченически като архиерейски наместник в Бурдянск. Умрял е в лагер през 1942 г. В едно от писмата до своите близки той пише: „страдам съвършено невинно юридически и физически“.

Събитията се повтарят. И отец Димитър страдал невинно. Той станал безкръвен мъченик единствено за вярата Христова, съзнавайки, че е гонен, както е бил гонен Христос. Това е великата утеха, която му давала сили да изтърпи двата ареста и пак да поеме пастирското си служение.

Починал на 20 ноември 1986 г. на 84 години. При всичките изпитания, които се отразявали на физическото му здраве, със силен дух, той достигнал дълголетие.

С чиста съвест посрещнал смъртта и получил награда за изповедничеството си на небесата.

Протойерей Дончо Карагеоргиев;

Монахиня Валентина Друмева.