Читалищата – последната крепост на духа

Стоян Тонев
От Стоян Тонев февруари 3, 2022 11:04

Читалищата – последната крепост на духа

Акценти

  • Регионален вестник „Сакарнюз“ 4 - 10 февруари 2022 г., брой 5/983 година
  • Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

Читалищата, или народните читалища, са едно чудесно, чисто българско явление, потребност, появила се във вече късните, зрелите години на българското Възраждане в средата на 19. век. В пробуждащото се тогава с голяма сила желание и стремеж за национално Освобождение и Възраждане на България, по-будните българи по това време предвидливо са заложили на просветителството, на разбуждането и активиране на българите за знания, просвещение и духовност.
Като прелюдия към съзряването, че за свободата и независимостта си, за Възраждането на България като държава преди всичко трябва да се погрижим сами. Така възникват първите читалища.

Сведенията за първото читалище са от 1848 г. от Лом, когато още с отварянето на тамошното училище над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, Кръстьо Пишурка поставил над вратата надпис „Читалище“. Официално се смята, че първото българско читалище е основано на 30 януари 1856 година в Свищов – читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.
По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци. И тогава, и сега, те са необходимата потребност за запазване и съхранението на българският дух, традиции, национална и родова памет. Нещо уникално, както много неща в нашата история, въпросът е дали ще успеем да ги съхраним и развием в тези динамично променящи се времена.
Първото читалище в рамките на сегашната община Тополовград е това в административния ѝ център през 1894 година, което сега носи името „Св. Св. Кирил и Методий – 1894“.
През 20-е и 30-е години на миналия век се създават и други, а въпросите с материалното им база се решават постепенно през годините, къде с доброволен труд на населението, къде с помощта на общината и държавата – изграждане на сгради, предоставяне и пригаждане на други помещения за тази цел. За последно преди промените през 1989 г. бе изградена читалищната сграда в Орешник, направен бе Младежки комплекс в с. Радовец, който сега е сграда на местното читалище. Започнато бе дългоочакваното строителство на голям Дом на културата в с. Устрем, което не бе довършено и стои до днес като паметник.
Ремонтирани в последните 30 години бяха читалищата в селата Княжево и Синапово, а преди две години бе пригодено за читалищна дейност и едно помещение в с. Срем.
Най-голяма и представителна в селата за времето отпреди 50-60-години бе сградата на читалището в с. Орлов дол, която сега е в окаяно състояние.

Замислени първоначално като места за просвещение, заедно с училищата постепенно в дейността им влизат и други направления, най-вече в сферата на художественото самодейност.
От създаването им в селските читалища са се оформяли групи за автентичен фолклор, за представяне на местни обичаи и традиции, подготвят се и изнасят пиеси най-вече с историческа тематика. Основен фактор за осъществяване на тези и други духовни дейности са били учителите от местните училища, заедно с по-будните местни жители, които са били и изпълнители, режисьори и ръководители на всички прояви. Оформят се и добре обзаведени и попълнени с литература библиотеки.
Особено бурна дейност в тези читалища се развива през 60-е и 70-е години на миналия век. След първоначалната забрана и гонения срещу провеждането на традиционните български обичаи и празници – Коледуване, Сурвакане, Лазарица и т.н. след 1944 година идва един период, когато това спира и държавната политика се обръща към запазване и съхраняване на традициите. Но възстановяването вече е трудно, насилственото им прекъсване води и до постепенното им затихване в автентичния им вид. И тогава на ред идват фестивалите и съборите на народната творчество и голямата роля на народните читалища.
През 1960 г. в странджанското село Граматиково се е състоял и Първият фолклорен събор в страната, след който се отприщва вълната от такива събори в цялата страна. Основен фактор за подготовката и участието на местни самодейни състави на тях играят местните читалища, като през 1965 г. се поставя началото и на Национален събор на българското народно творчество в Копривщица.
Многобройни са проявите и отличията на съставите от община Тополовград там. В хода на тази вълна от такива събори в страната и в община Тополовград започва провеждането на събора „Сакара пее“ в местността Корията край Тополовград.
Фолклорният събор „Сакара пее“ започва своята кратка приказка през 1965 г. в местността Корията през месец май, където зазвучали фолклорни бисери от местни изпълнители и състави.

В следващите години съборът е станал като фолклорен фестивал на Сакар планина и били канени състави от Ямболски, Хасковски и Старозагорски окръзи. Всичко това е минавало като подготовка на съставите и участниците през местните читалища. Тяхна голяма и отговорна задача, която са изпълнявали чудесно. За тази по-мащабна проява са канени като жури известни фолклористи. През една от годините на провеждането му на 24 май вали сняг, което не попречва на провеждането му.

Съборът продължава своето съществуване едва 12 години – до 1977 г. След това се трансформира като „Преглед на художествената самодейност“ в общината и слиза на сцената на читалището в Тополовград.
Това продължава десетина години. От 1991 година започва неговото ново продължение – Фолклорния събор в рамките на събора край манастира „Света Троица“, който продължава и до днес.
Проявите на читалищните състави от общината на различни фестивали, събития, концерти са винаги вълнуващи и красиви.
За съжаление това, което стана в училищата, става и с читалищата по места. Демографската катастрофа в общината, липсата на достатъчно средства и най-вече все по-намаляващите възможности за попълване и поддържане на физическото, а от там и изпълнителското присъствие в съставите все повече ограничават сферата на дейност във все по-малко функциониращите читалища в общината.
Читалището в Тополовград се явява като координиращ и методически център в сферата на духовността като цяло в общината, но демографските проблеми сериозно влияят вече и върху неговото дейност. Функционират читалищата в селата Орешник, Мрамор, Устрем, Радовец, Срем, Княжево, Синапово, Орлов дол и Хлябово. За сега най-добре сред тях се изявяват техните състави от Радовец, Устрем, Княжево, Срем и заедно с другите дано се съхранят още дълги години и дай боже да се появят приемници, които да продължат традициите. Защото, след като вече няма училища в повечето от селата в общината, дано поне читалищата да се съхранят, като онзи необходим духовен център за всяко населени място. Колкото по-дълго, толкова по-добре, за да се чувстват местните хора, че са живи и че ги има.

Използвани са материали от Исторически музей – Тополовград

Стоян Тонев
От Стоян Тонев февруари 3, 2022 11:04
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама