Цял един бит, история, диалект – събрани в романа “Кар(а) тепе – Пътят на Васила”

Ива Вангелова
От Ива Вангелова декември 9, 2022 11:09

Цял един бит, история, диалект – събрани в романа “Кар(а) тепе – Пътят на Васила”

Акценти

  • Регионален вестник „Сакарнюз“ 9 – 15 декември 2022 г., брой 45/1023, година XIX
  • Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

Днес отново ви срещаме с Десислава Илкова – един млад български автор, родом от Харманли. Именно родния край е в основата на дебютния ѝ роман “Кар(а) тепе – Пътят на Васила”. Какво стои зад историята и каква е личната ѝ кауза зад романа ще ни каже самата тя.

Здравей, Десислава! Имаме удоволствието отново да си поговорим за теб и творчеството ти. Разкажи ни повече за пътя, който извървя дотук?
Здравейте, аз също се радвам да си поговорим отново. Щастлива съм да споделя, че от първото ни интервю до сега творчеството ми се радва на сериозен читателски интерес и вече имам зад гърба си две самостоятелни книги и участие в три колективни. Получавам много позитивна обратна връзка в социалните мрежи и страхотни отзиви от читателите. За книгите има вече и голям брой ревюта от книжни блогъри.

Кое беше най-голямото предизвикателство, което срещна като автор досега?
Всяко ново поприще само по себе си е предизвикателство – целият процес до фактическото издаване на една книга, влизането в големите книжарници, изграждането на авторски образ и почерк, усилията да накараш хората да ти се доверят и да повярват в таланта ти, да вземат книгата ти в ръцете си. Всичко това изисква много труд и постоянство.
Най-голямото предизвикателство обаче през тази година и половина безспорно беше предизвикателството, което отправих към самата себе си – да напиша роман. През целия ми живот бях писала единствено поезия и идеята да навляза в дебрите на прозата и да излея душата си без рими, беше сериозно изпитание, но и страхотно удовлетворение от крайния резултат.

Разкажи ни повече за самия роман? Как се роди идеята за него?
Идеята се породи благодарение на моята сантименталност към миналото и доза въображение. От малка обичах да се ровя из вещите на бабите и прабабите си и да откривам предмети, които ми изглеждаха като от друг свят. Стари монети, вестници, документи, снимки на хора, за които не знам нищо. Обичах да си представям как са живели в онези времена, толкова различни от настоящето.
Миналото лято попаднах на няколко портрета на прапрабаба ми Васила, за която знаех единствено, че е с гръцки произход, и ми се прииска да науча повече за нея – какъв е бил животът ѝ, каква е била съдбата ѝ, какво я е довело тук. Замислих се, че всеки от нас има някаква история, която в следващите поколения се позабравя и постепенно се изгубва напълно. А ако напишеш тази история на хартия, тя ще се запази и за тези след нас. Нещата, които научих, бяха толкова вълнуващи, толкова интригуващи, че реших да се превърнат в тема на следващата ми книга.

Каква е символиката на заглавието?
Първото нещо, с което асоциираме заглавието, е турското име на едно българско село – Черна могила. Това, което аз съм вложила в тези думи обаче, е много повече – те носят същността на живота на героите там. Цял един бит, история, диалект. Защо едната буква е в скоби става ясно на страниците на книгата. Но за да запазим все пак интереса на читателите, няма да издавам повече подробности.

Разказваш за „пътят на Васила“. А какво влагаш в думата „път“? Какво е пътят за теб?
Целият ни живот е един път – път през различните възрасти, път през изпитанията на битието ни, път, по който срещаме хора, съдби, поуки. Пътят е всичко това, което из- писваме с думите и делата си в книгата на нашето съществуване.

А кой е любимият ти герой от романа?
Любимият ми герой определено е Васила – разказвайки нейната история през моята призма, имам чувството, че опознах жената зад този художествен образ. И я почувствах страшно близка до сърцето си. Няколко месеца буквално лягах и ставах с мисълта за нея – какво ще ѝ се случи в следващата глава, какви са били емоциите ѝ в даден момент, как най-правилно да обрисувам всяко чувство, черта от характера, случка.

От нещата, които споделяш на страницата си, разбираме, че “Кар(а) тепе – Пътят на Васила” е не просто история за теб, а по-скоро лична кауза. Сподели ни повече?
Моят стремеж в написването на “Кар(а) тепе – Пътят на Васила” е не само да разкажа една история за отминалите поколения, а да увековеча в книга спомена за едно малко задружно село, чиито жители към днешна дата са малцина, но някога то е било дом за стотици семейства. Да запазя на хартия един диалект, който с течение на времето и урбанизацията е на път да изчезне. Да накарам читателя да се обърне назад, да премисли ценностите и стремежите на предците ни, да си припомни една България, която днес не съществува, да потърси в спомените си някой позабравен миг от детството.

Разбрах, че романът набира скорост и преди броени дни си отпечатала втори тираж. Очакваше ли такива резултати, когато започна да го пишеш?
Първата книга, предизвика интереса на читателите, но поезията е малко по-нишов жанр и там не може да се говори за толкова масово разпространение. С романа определено останах изненадана от бързия отклик на аудиторията и много по-бързото му популяризиране. Освен жанра, при него го има и елемента на носталгията по миналото и жаждата на всеки от нас да се докосне до онези по-далечни времена, да опознае дедите си по друг начин. Радвам се, че романът набира все по-голяма популярност и си пожелавам още много тиражи.

Да се върнем за момент и към поезията. Разкри ни кой е любимият ти герой от романа, но ми е любопитно кое е любимото ти стихотворение?
Тук се затруднявам. Почти всяко следващо стихотворение става мое любимо. Имам множество написани стихотворения след публикуването на стихосбирката, но ако се върнем към „Водопад от суети“, най-съкровени за мен са „Ти си моята благословия“, „Там облаците имаха лица“, „Моя любов“. В продължение на темата за „Кар(а) тепе“ ще цитирам любим откъс от стихотворение, написано за безценните мигове на детството:
„Там, където лятото не спеше,
а облаците имаха лица,
беше щастие. И детство беше.
Щастие в очите на деца.“

Какво предстои за теб след „Водопад от суети“ и “Кар(а) тепе – Пътят на Васила”?
В момента работя по един проект, свързан с поезията, но още е рано да издавам подробности. Имам идея и за следващ роман, но реализирам нещата стъпка по стъпка, за да отделя на всяка една книга нужното време и внимание.
В началото на следващата година планирам да организирам и срещи с читатели, на които да разкажа повече и за двете ми книги. Със сигурност първата такава среща ще бъде в Харманли, тъй като “Кар(а) тепе – Пътят на Васила” принадлежи именно там.

Наближава най-празничното време от годината. Какво ще пожелаеш на себе си и на нашите читатели?
На себе си пожелавам единствено здраве за мен и близките ми, всичко останало е в нашите ръце. На вас и вашите читатели желая незабравими и магични празнични мигове. Не губете вярата в малките вълшебства и правете добрини. Така животът е по-красив!

Ива Вангелова
От Ива Вангелова декември 9, 2022 11:09
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама