Фолклорният празник и съборът край „Свeта Троица” ще ги има винаги

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юни 24, 2022 10:09

Фолклорният празник и съборът край „Свeта Троица” ще ги има винаги

Акценти

  • Регионален вестник „Сакарнюз“ 24 - 30 юни 2022 г., брой 24/1002, година XIX
  • Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

Интервю с професора по етнология и д-р по музикално и танцово изкуство Николай Ников

Господин Ников, Вие не за първи път сте на традиционния фестивал край манастира „Света Троица“. Какво си спомняте за неговото начало, първите години от провеждането му и последвалото негово развитие през годините?
Аз съм щастлив човек, защото се запознах с чудесния фолклор на този край още като студент в далечната 1977 година на фолклорната експедиция с проф. д-р Тодор Иванов Живков, тогава асистент в Института за фолклор. И тогава имаше сбор, с борби и песни, които през 1980 г. вече аз, като фолклорист в тогавашния Окръжен съвет за култура Ямбол, превърнахме сбора в регионален, който продължи два пълни дена. Спомням си и естрадата, която бе на друго място, на източната страна на манастира в ниското и стана един чудесен амфитеатър, с насядалите по склона стотици зрители. Жежкото слънце не успя да ги прогони и тогава дори предложихме на тогавашната управа да залесят склона…, но след 2-3 години комай слънцето ги накара да се навират под дърветата, където песните от сцената се смесваха с чалга и мирис на пуканки, топли кебапчета и захарен памук. Но съборът оцеля през годините.

Колко пъти вече председателствате или участвате в журито на фестивала? Какви са Вашите наблюдения, впечатления и записки относно мястото на автентичния фолклор от тази югоизточната част на страната ни в това, с което се представят участниците – песни, ритуали, обичаи? Не става ли той все по-малко автентичен за сметка на смесването на различни фолклорни мотиви от цяла България, от различните фолклорни области?
Не съм броил от тогава колко пъти съм имал честта да журирам този прекрасен събор. Е имаше, разбира се, и прескокни години, в които не съм участвал. Но сякаш пъпът ми е хвърлен тук и съм щастлив да слушам отново и отново тези песни и свирни, да гледам багрите на сукманите и пъстроцветното облекло на този край. Е, няма ги вече еникьойските костюми на синаповчанки, омайните свирни на фамилията Куршумови, хоротропците от Радовец и Орлов дол, джамалите на Дуганово и веселите хрумки на княжевските кукери, които макар и измислени се опитваха да се вклинят в традицията и предизвикваха истинския смях у зрителите с Ванката, змея, дявола и другите персонажи.

Наблюдавайки дейността на читалищата в община Тополовград от около 50 години, на мен не само ми се струва, но е и факт, че демографската криза в общината жестоко засяга и тяхната работа. Ето вече има населени места, които нямат групи за фолклор, а и дори на практика не съществуват и не развиват никаква дейност вече.
Другите, които все още „държат фронта“, всяка година се явяват с все по-застаряващи и оредяващи състави. Рядко се появяват нови, млади хора. Това засяга вече и Тополовград, не само селата.
Къде и как да търсим изхода от тази неблагоприятна ситуация? Няма ги, изчезнаха както си отиде дървеното рало, заменено от тракторите и тъкачните станове с компютъризираните машини за тъкане и везане. И това е нормално, но както в последните години се нароиха клубовете за народни танци и в дискотеките все повече се играят народни хора, мисля, а и ми се иска, да се нароят и повече певчески клубове. Затова нека старите певици не гледат лесното, та да пеят всички хорово, поддържани от музикален инструмент, а да показват своето майсторство с пеене без съпровод и с отпяване така, както техните майки и баби са го правили. Тяхната памет и сцената изискват това. Качиш ли се на сцена, покажи как е било, а не да търсиш само гезмето и лекото. Предстои Копривщица, нека там се покаже красотата на сакарския фолклор. Децата ни да го запомнят истински.

Каква Ви е оценката за тазгодишното издание, което заради лошото време се проведе в читалището в Тополовград? Това дали намали най-малко неговата емоционална страна. Все пак едно са красивите поляни и места край манастира, друго е читалищният салон, поне като настроение и донякъде вдъхновение. Това попречи ли, разстрои ли организацията на събора? Има ли бъдеще фестивалът и такива прояви като него в цялата страна?
Въпреки че в тазгодишното издание се явиха по-малко участници, качеството на представянето им бе много по-добро. И тук виждам изключителната добронамерена помощ на организаторите на събора. Не са спестили сили и време, за да запознаят колективите със забележките от миналата година. Ръководителите са се вслушали и ето, че резултатът не закъсня. Групите от Радовец, Устрем, Хисаря, Дряново, Сунгулраре, Средец, Пчела, Доситеево и много други пяха антифонно, с отпяване и техни си песни, не измислени и от други краища, затова бяха и много първенците.
Обредите на сцената бяха недоизкусурени и това е грешка на ръководителите. Да не се осланят на паметта на днешните 50-60-годишни, които не помнят заръките на техните баби, че на сватба се дарява на дясно рамо, че мома носи китка вляво, пък женена вдясно…, малки нещица, но с големи послания на дедите ни, втъкани в шевици, в словесни формули, в песни и маками.
В читалищата на общината има една от моите книги – „Фолклорът на сцена”, нека ръководителите прочетат нещо от нея, защото тя е моето и на дедите ни послание да опазим чистотата на българщината, като жарава, от която да се стоплят душите и на нашите внуци.
Нека не затриваме тези послания.
Освен това за тазгодишния фестивал община Тополовград бе домакин на 2-ри етап от 6-и Национален преглед на фолклорните ансамбли в рамките на Традиционния народен събор „Света Троица“. Той е организиран от Националната секция на ЦИОФФ – Международен съвет на организаторите на фестивали за фолклор на ЮНЕСКО. Тази секция организира национални прегледи на фолклорните ансамбли на България, които да участват в международни културни форуми. Мисля, че се представихме добре.
Аз имах честта и удоволствието да бъда официален представител на ЦИОФФ за Събор „Света Троица“. Въпреки промяната мисля, че той премина на едно много добро ниво, за което искам да изкажа голямата си благодарност на организаторите от общината и читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1894“.
Все пак има съществена разлика между поляните край манастира и читалищната сцена. Загубата предимно бе за участниците – че не можаха да се порадват на заслужени аплодисменти, но и за тополовградчани, че пропуснаха да се насладят на прекрасни изпълнения – песни, танци, обичаи и ритуали. А въпреки превратностите на времето този фестивал и другите като него из цялата страна имат бъдеще и място в културния и обществен живот на страната и ще ги бъде!

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юни 24, 2022 10:09
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама