Традиционното народно облекло в с. Лешниково, община Харманли

Сакар нюз
От Сакар нюз април 21, 2021 17:12

Традиционното народно облекло в с. Лешниково, община Харманли

Акценти

  • Регионален вестник, # 14/946 година XVIII, 9 - 15 април 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Гл. уредник Татяна Димитрова, Отдел “Етнография”, ИМ – Харманли

Традиционното народно облекло присъства във всекидневния живот на хората – и в празник и в делник, от раждането до смъртта. Така е и в село Лешниково.
Като цяло изработката на тези дрехи е твърде трудоемка и изисква голямо търпение. То е дело на домашното производство – на женския усет и творчество. Материалите, които са нужни – вълна, памук, коприна, също добиват сами. Преди да бъдат готови преминават през продължителна, предварителна обработка. Част от процедурите ги превръщат в прежда, а други – в платове. От платовете се шие облеклото. Украсите по облеклото и забраждането се купува от занаятчии.
Описанието на традиционното народно облекло в с. Лешниково е базирано върху снимков материал, народни носии на местното население и сведения от хората живеещи там.

Мъжкото облекло в с. Лешниково спада към чернодрешната носия

и това се обяснява с тъмния цвят на дрехите. Мъжката носия от края на XIX век и началото на XX век в Харманлийско се състои от риза, гащи, горни – безръкавни и ръкавни дрехи, пояс, калпак или кърпа, навуща и цървули.
Ризата е едно от изключенията в цвета, защото при нея преобладава белият цвят. Украсата е по пазвения отвор, края на ръкавите и външната страна на яката в по-ново време. Първоначално първите мъжки ризи имат туникообразни кройки. В по-късно време излизат ризите с платките.
Гащите се наричат „потури”. Носят се през зимата. Направени са от дебел, вълнен, тепан плат. Те са с дълбоко дъно и тесни крачоли, които се закопчават с телени копчета. Пристягат се с връв в кръста. Имат богата украса от гайтани по крачолите и около джобовете. Гащите са в естествения си цвят – кафяви или черни. През лятото обличат гащи литаци – лито тъкани и не тупани.
Около кръста увиват дълъг вишнев пояс, който има дълги ресни от двата края. В пояса мъжът може да носи кесия с пари, торбичка с тютюн, прахан с чакмак. Върху него се препасва кожен колан.
Върху ризата обличат елек. Той е вълнен, кафяв, къс и силно прилепва към тялото. Направен е от дебел тепан плат. С богата украса от гайтани. Среща се и друг вид елек. Той е черен или кафяв, от тепан вълнен плат, без ръкави, с припокриващи се предници. С богата украса от гайтани, копчета и елици от гайтани. Има малко джобче, в което се поставя броеница или часовник
Интерията е в естествен цвят или боядисана. Тя е с дълги ръкави, без яка, с припокриващи се предници. Закопчава се с телени копчета. Има богата украса от гайтан.
Обличат гришка – тупана дреха с дълъг ръкав.
За Лешниково е характерен клашникът. Носи се от мъже и жени. Има вълнена основа и козиняв вътък, тепана, без ръкави, стигаща до коленете, с прави предници и клинове. Украсява се с гайтан и плетени възи, подплатен с кожа.

Ямурлукът е с качулка, без ръкави, с естествен цвят.

На главата слагат калпак. При ежедневната си трудова дейност използват памучна кърпа.
Около краката си увиват навуща. Те са от бяло вълнено платно, домашно тъкано, като се навиват от пръстите на краката до коленете на мъжете. Пристягат се с върви. През лятото слагали партенки.
Чорапите се плетат от жените на ръка, като използват пет игли. Могат да бъдат бели или черни. На краката обуват цървули. Те са с остър връх и се изработват при домашни условия.
Женското облекло в с. Лешниково спада към т.нар. сукманено облекло. То е най-разпространено в нашата община. Състои се от риза, сукман, престилка, пояс.
Ризата е туникообразна, с дълги ръкави. Украсата е съсредоточена върху края на ръкавите, около пазвата и по полите на ризата.
Сукманът е направен от по-дебел, тупан плат, без ръкави. Неговата украса е по пазвения отвор, по края на полите и по края на ръкавите.

Женските пояси се
обвиват около кръста два – три пъти

и по този начин топли кръста на жената.
На кръста връзват престилка, наричана „пищомал”. Тя е вълнена, тъмна с богата цветна, растителна украса. Престилките са везани на ръка и на машина. От селото има жени, които бродират на машина, но това е в по-ново време. За тази цел ходят да се учат да бродират на машина. Това са били Минка, Ленка, Райка, Тянка.
Кърпите са розови, копринени (материалът, от който се правят, се нарича живичку – това е много финно платче). В 4-те ъгъла има везана украса. Отстрани пришита дантела. Наричат се меркезе.

През топлите летни
дни жените обличат
копринени фусти

– медени, небесни, розови, резедави.
Имат елек с фестони, копринени ферменета.
Отдолу обличат долни гащи, които се казват пачи. Те са памучни, с ниска талия, с подгъв по горния край, в който се слага връв за пристягане около тялото. Отдолу двата крачола завършват с друг плат.
За празниците жените си шият дрехи в зависимост от сезона. За Великден 3 копринени фусти, за всеки ден. За Коледа шият 3 сукмана, за всеки ден. Така се вижда коя мома е най-пъргава и най-красиво облечена.
През студените дни жените обличат литак, който е направен от тупан плат, с дълъг ръкав, с препокриващи се предници, с гайтани. Обличат и касак, който се е правил от козина.
Всяка жена трябва да може да плете чорапи, защото те са задължителна част от чеиза на невестата. През зимата са носени вълнени чорапи, а през пролетта и по-топлите дни памучни. Те са изплитани от жените на пет игли или на една кука. Някои се украсяват с разноцветни прежди, а има и такива, които са с допълнително ръчно везани.
Естествено неотменна част от женското облекло в село Лешниково бил накитът. На кръста слагат сребърен колан с малки пафти. Обеци носят от малки до големи. Неомъжените жени слагат алтънени обеци (златни). Носят се трепки, много синчени накити, като по- късите са слагат отзад на главата, а по дългите от двете страни над ушите. Момите носят кърпите си на кепе. Омъжените жени носят кърпите си пуснати.

Влияние върху облеклото могат да окажат
различни фактори,

икономически, културни, пол, възраст, семейно положения, занятие и т.н. Хората във всяко едно село влагат нещо различно в украсата. Бежанците обогатяват местната култура и бит, като внасят влиянието на своите традиции, които те са съхранявали векове наред.

Информатор: Митра Паунова Тончева, 80 г.

Сакар нюз
От Сакар нюз април 21, 2021 17:12
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 670 298 преглеждания