Слово за Тодорова събота

Ето, че измина първата седмица на Великия пост, и сме на прага на Тодорова събота. Преживяхме цялата тази промяна с нашата душа, четейки Канона на св. Андрей Критски, а всяко едно Евангелско четиво в тези вечери ни водеше до текста на четивото тази вечер. В него чухме думите на Христос: „Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.” (Йоан 15:7) Ние всички сме грешници. И си го знаем. Знаем също, че не сме от този свят. И този свят, колкото и да ни изобличава, ние преди това вече сме изобличили себе си и знаем колко сме недостойни. Но в едно от Евангелията през седмицата чухме Христос да казва: Ако имате силна вяра, каквото и да поискате, ще ви се даде, ако не се усъмните, че е възможно. Идва въпросът, как да стане това? Как ние, които живеем в този логично подреден свят, да искаме нещо и да не се усъмним. Още повече, че това, което искаме, винаги ни изобличава в нашата слабост. Как да искаме?

Тази вечер чухме как да пребъдваме в Него. А да пребъдваме в Него, означава Неговото слово да живее в нас, Неговите слова да са пример и да са път в нашия живот, и по този път да вървим. Лесно е, единственото нещо, което трябва да искаме, е да го следваме…! Затова нека утре всички да се съберем в храма и да се причастим. Всички ние, които сме успели да осъзнаем себе си като отдалечени от Бога. Всички ние, които сме успели да видим в себе си плодовете на нашето тяло и недостатъчните плодове на душата. Всички ние, които виждаме себе си като завяхващи клони на лозата на Христа. Да призовем Светия Дух да слезе върху нас и върху Даровете, и да се причастим.

Тодорова събота е, за да ни напомня, че Христос е жив. Че светиите са живи и активно ни помагат в нашия живот, стига да пожелаем да ги чуем. Стига да пожелаем да ги призовем да дойдат, стига да почукаме, стига да повикаме. Стига до го пожелаем с цялото си сърце и да не се усъмним, че е възможно. Амин.