Скритите причини за агресията

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 24, 2023 14:24

Скритите причини за агресията

Акценти

  • Регионален вестник „Сакарнюз“ 20 – 26 януари 2023 г., брой 3/1027, година XX
  • Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

Фани Кез, психолог в СУ „Д-р Петър Берон“, Тополовград

Тревожността като ключово преживяване в процес на адаптация към училищната среда, живот и обкръжение е един от най-силните фактори, провокиращи агресивните прояви на децата. Всички знаем, че всяко дете изпитва известен страх и тревога, особено когато това се случва в условия на промяна. Изискванията към адаптивните възможности на децата в начален и гимназиален етап, в съвременните условия на трескаво налагане на нови програми, правила и учебно съдържание са още по-високи, от всякога. Ще добавя страховете и амбициите на родителите, които искат най-доброто за своите деца, вперили нервно поглед в един по-добър бъдещ живот.
Страхът от отхвърляне, разлюбване и изоставяне е един от най-важните чувства през първите години от образователният процес при децата. Тази тревога, обаче, е по-скоро нормативна. Децата на тази възраст нямат толкова добра и ясна картина на своя вътрешен свят и все още не могат да описват преживяванията и чувствата от породилите се притеснения. Макар че са свикнали на раздяла, напрежение, когато са сами в училище, за тях това е нова среда, към която те трябва да се адаптират. Тази адаптация събужда тревоги от ранни детски години, когато им се е налагало да се справят със страховете от отсъствието на родителите. Ако едно дете, поради чувство за несправяне в училище, поради строг родителски контрол, закрепи в съзнанието си усещане, че може да бъде от- ритнато или не, автоматично отключва гневът. Гневът е състояние на ума и част от когнитивните процеси. Детето или ученикът, в следствие от гневно състояние, може да бъде отреагиран по различен начин – да проявява автоагресия или да бъде с девиантно поведение в общостта. Когато едно дете проявява девиантност или автоагресия, тогава е необходимо към него да се подходи с разбиране, с поставяне на ясни правила за коригиране на поведението му, както и разясненост за последствията от постъпките му.

Родителите и педагозите несъзнателно могат да предизвикат чувство на вина у децата.

Това е особено валидно за „модерните“ учители или родители, които в старанието си да бъдат демократични, смятат, че дори когато казусът е по-сложен, трябва да получат разбиране и съгласие от средата. Съвсем различно е, когато на детето бъдат забранени отрицателните чувства, които той изпитва. Тогава ‘‘вината‘‘ се усилва и тя престава да има онова коригиращо и възпитателно за съзнанието влияние. Когато детето споделя резултатите си, които е получил в училище, особено когато те са отрицателни, те могат да станат повод за чувство на вина и ненужност. Вината и укорът имат място, когато детето е нарушило правилата за поведение, когато не е спазило изискванията спрямо него като ученик. Отново корекционна работа за заличаване на лошите черти от поведението му.

Агресивни прояви при подрастващите има, когато са били ограничавани или възпрепятствани

да изпълняват задължения или да вършат неща, които в действително са били по силите им. Много често след тези емоции децата изпитват фантазии, които пораждат или чувство за вина, или страх от самота. Това звучи абсурдно, но има много изследвания, направени в тази област, касаещи изследванията на душевния живот на децата. Често се срещат в прогимназиалните класове. Липсата на доверие във възможностите им, неразбирането на желанията им от техните родители, ги отричат повече от тяхната автономност. Търпеливото отношение и проявата на разбиране към трудността на задачата върши отлична възпитателна работа. При успех ще е удовлетворено, че се е справило с трудна задача, а при провал ще се чувства утешено, защото среща разбиране от страна на родителите си. Всички знаем, че нетърпението и търсенето на бързи резултати води до загуба на интерес, ограничава мисленето на детето, убива любопитството му, дори може да се стигне до емоционален срив.
В гимназиален етап юношата е способен да изпитва двойственост на емоционалното си отношение към другите и да не може да си обясни защо това се случва. Възрастните от своя страна никак не обичат двойствеността, по принцип. При такива случа при децата трябва да бъдат тренирани уменията им за асертивност, емпатия и добри маниери. Дали една постъпка ще бъде лоша, или добра, критикуваме се по различен начин, но при подрастващия трябва да се стимулира поведение, което да оценява добрите и лошите постъпки, а не въображаемото от тях.

На осъждане и критика подлежи единствено поведението, чувствата – не.

Оценката на чувствата на учениците и фантазиите им е заплаха не само за това дали ще се държат адекватно и конструктивно в училище, но и за тяхната психологична, социална зрялост в по-късен етап от техния живот.
Децата трябва да бъдат възпитани така, че да имат информираност за всяко едно чувство, което се е породило в тях, както и емоцията след такава. Никой не е способен да избира какво чувство да поражда у себе си, но всеки адекватно може да разреши проблем, ако умее да оцени себе си като фактор. В това се състои и масовият проблем с агресията на днешното време. Възрастният не трябва да дава пример с „преструвки“, а да говори за истината, морала, етиката на живота. Много по-важно е децата да умеят да покажат добродетелите в себе си и да възпитават такива, отколкото причините, с които са се превърнали в паразити сред обществото.

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 24, 2023 14:24
Напиши коментар

2 Коментара

  1. Gancho януари 26, 10:59

    ПОЗОР !

    Отговори на този коментар
  2. Gancho януари 26, 10:56

    Срам и позор

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама