Първите два театрални салона в Свиленград

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 10, 2021 11:31

Първите два театрални салона в Свиленград

Акценти

  • Регионален вестник „Сакарнюз“ 5 - 11 ноември 2021 г., брой 40/972 година XVIII Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани

Свързани публикации

Откъс от книгата „Когато актьорите се гримираха на свещи. Страници от развитието на провинциалния театър”

Излезе от печат книгата „Когато актьорите се гримираха на свещи. Страници от развитието на провинциалния театър”, която съдържа „личните спомени” на Васил Гендов (1891–1970) – „патриархът” на българското кино, авторът на първия български игрален филм „Българан е галант”, киноактьор, сценарист, режисьор и продуцент. Успоредно с тази своя кинематографична дейност Гендов е дългогодишен директор на собствена театрална трупа, неин мениджър, драматург, постановчик, протагонист…

Тъкмо съдбата на своя
театър той проследява
в тези мемоари,

а ведно с това и на редица други пътуващи трупи, обикаляли България от началото на XX век до Втората световна война. Научен редактор на тази книга, а и автор на пояснителните бележки и коментари в нея е Петър Кърджилов,
На Исторически музей Свиленград той е предоставил на pdf формат книгата.
По долните редове са свързани с миналото на Свиленград и театралното дело в града. Споменатите пътуващи театри посещават почти всички български градове и градчета, книгата е написана увлекателно и предлага информация (правдива, реалистична и дори натуралистична) за живота на тогавашните актьори, който хич не е бил лек, която няма да срещнете в официалните истории на родния театър.

Интересни са първите два театрални салона в Свиленград

– в първия се приспособяваше кръчмата на известния навремето Мильо, разположена на главната улица, докато вторият, появил се по-късно, се намираше в бубарника, заемащ втория етаж на дървена постройка, в който се влизаше директно откъм улицата посредством дървена стълба от сковани дъски. В първите години, след като бубарникът бе приспособен за театрален салон, се случваше салонът да не бъде напълно опразван, така че една част от бубите оставаха в срещуположния на сцената край на салона, преградени с дъски, за да нямат досег с публиката. По-късно салонът биваше съвършено празен, но не мога да си спомня дали това се правеше, за да се предостави той изцяло за театрални нужди, или поради по-ранното приключване на бубената кампания. Характерно бе и това, че театрите афишираха своите представления с текста: „В салона на Бубарника“.
Характерното за салона в кръчмата на Мильо бе това, че той имаше само един вход и изход, разположен в дъното на помещението. Излизането на сцената от гримьорната, в която бе превърната кухнята, ставаше през тезгяха.
Съобразно тази ситуация мизансценът на много пиеси се изменяше, като често се създаваха големи паузи, за да се избегнат срещи на лица, които не трябва да се видят. Тук обаче във време на антракта публиката, особено мъжете, изпълваха празното място зад тезгяха и гримьорната, където консумираха разни напитки и мезета. Пушачите пък използваха същото място за пушалня, като димът от цигарите след втория антракт изпълваше целия салон. Това бе неизбежно, защото беше включено в условията за наемане на салона – съдържателят Мильо държеше на голямата консумация, която реализираше при всяко представление.

След живот от 4-5 години „салонът на Мильо“
отстъпи на „Бубарника“,

където сцената бе направена върху практикабли, издигащи се на 60 см. от пода. Разстоянието, което отделяше сцената от стените на зданието, беше около 40 см. Само от едната страна се оставяше по-широко място, но не повече от 80 см., което служеше за гардеробна и гримьорна. Тази теснотия заставяше участниците в представлението да се обличат и гримират на смени.

Гримьорната
позволяваше ползването й само от 4-5 души,

останалите търпеливо изчакваха под сцената. Там в легнало положение се смъкваше и артистът, който очакваше да му дойде редът за излизане на сцената, за която имаше отвор откъм гримьорната.
За да добие човек представа за големия подвиг на българския провинциален артист и за неговата беззаветна любов към сцената, ще посоча и това, че на тази сцена бяха поставени пиеси като: „Разбойници“ от Шилер от театъра на Георги Донев, „Едип Цар“ от театъра на Матьо Македонски, „Тебеширеният кръг“ от Клабунд – пак от театъра на Георги Донев, „Саломе“ от Уайлд, „Клетниците“ и „Парижката Св. Богородица“ на В. Юго от „Софийски театър“ на Васил Гендов.

Публиката масово се
отзоваваше на всички спектакли

от всички пътуващи провинциални театри. Представленията в „Бубарника“ обаче ще останат паметни в живота на българския театър – като подвиг, нямащ равен на себе си, защото всеки може да си представи какво означава да се поставят подобни пиеси със значителен състав върху плоскост от 2 ½ на 3 метра. Макар и предлагащ описаната обстановка, Свиленград си беше спечелил името на театрален град. Нека се прибави и това, че и двата салона се осветяваха с петромаксови лампи, шумът на които изпълваше салона през цялото време на представлението. Не бяха редки случаите, когато представлението се прекъсваше поради внезапното спиране или изгасване на лампите. Завесата се спускаше, докато се възстанови осветлението, след което наново се вдигаше и пиесата продължаваше от мястото, където е била прекъсната.

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 10, 2021 11:31
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама