Планинари посетиха скални светилища в Родопите

Милена Митева
От Милена Митева септември 21, 2021 08:53

Планинари посетиха скални светилища в Родопите

Акценти

  • Регионален вестник, # 33/965 година XVIII, 17 - 23 септ. 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Две скални родопски светилища бяха посетени от членове на група „Планинари Харманли“.
Караджов камък и Белинташ бяха наградата след дългите преходи из величествената планина Родопите.
На 11 септември ценителите на природата стартираха прехода си от туристическа база Сабазий и достигнаха до интересния скален феномен Караджов камък, който се намира близо до село Мостово.
Стръмните планински пътеки на дълбоката гора не смутиха участниците в прехода, които бяха на възраст от 12 до 72 години. Изкачванията и спусканията, по които имаше падания и ставания, забавляваха участниците до сълзи от смях. Всички задружно се наслаждаваха на магията на Родопите, а наградата им бе красиви гледки и незабравими спомени.
Достигайки до високо скално плато на връх с височина 1448 м, в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей в който е наместен Караджовия камък, всички участници се заредиха с положителни емоции.
Още от древността хората са смятали мястото за специално. Тук древните траки са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива.
Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош. Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, минава се точно под камъка. Последните няколко стъпала са изсечени от траките – това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени, а и има много други неща, които привличат вниманието. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности – Белинташ, Кръстова гора. Слизането е по същия път през парапета, защото останалите стени на платото са отвесни.
Близо 8 часа в планината на Орфей планинарите се любуваха на защитената местност и заредиха сили за още планински приключения.
На вторият ден от престоя си в Родопите туристите посрещнаха изгряващото слънце на другото скално светилище Белинташ. А там се разкри и мистиката на тази планина.
Скалното плато е дълго около 300 метра и широко около 40, а височината му е 50. То е древно праисторическо и тракийско светилище, вероятно дори „древна обсерватория“.
Легендите говорят, че от там тракийските жреци от местното племе беси са гадаели по звездите.
Изсечени от човешка ръка, още в древността, груби стъпала водят към скално плато, осеяно със стотици малки и по-големи дупки – жертвени олтари на жреците.
Белинташ се свързва и култът към тракийския бог на Слънцето – Сабазий. Мястото е било най-активно използвано през първото хилядолетие преди н. е., макар, че високо развита древна цивилизация е съществувала по тези места от много по-рано.
Предмет на научен интерес от почти четири десетилетия, самият Белинташ, като име, се приема в превод – „добър, бял камък“ или „камък на знанието“. Наричат го справедливо още и българският Стоунхендж.
С тези планински преходи планинарите завършиха идеята си да посетят свещения триъгълник от Кръстова гора, Белинташ и Караджов камък от изминалата година, когато времето възпрепятства това.

Милена Митева
От Милена Митева септември 21, 2021 08:53
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 905 502 преглеждания