Наградиха най-добрите стихове за жената

Сакар нюз
От Сакар нюз март 27, 2021 15:02

Наградиха най-добрите стихове за жената

Акценти

  • Регионален вестник, # 12/944 година XVIII, 26 март - 1 април 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Ангелика Николова от София и Петя Иванова от Габрово са носителите на първи награди в двете възрастови групи от Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка”.
Това определи журито с председател Боян Ангелов Иванов и членове: Боряна Атанасова Станева и Атанас Василев Атанасов-Звездинов. Те прегледаха и обсъждаха 393 творби от 190 автора от страната, постъпили за организирания конкурс от Община Свиленград, Съюза на българските писатели и НЧ ”Просвета-1870” Свиленград.
При Втора възрастова група:
1 място – Петя Иванова от Габрово със стихотворението „Бяло момиче“
2 място – София Милева от Хасково – с творбата „Жива“
3 място – Симеон Ангелов от Ботевград със „Самодива“
Поощрителни награди получиха Светлин от Каварна, Христина Борисова от Севлиево и Мариана Дафчева от Асеновград.
Първа възрастова група:
1 място – Ангелика Николова от София – „Най-красивата дума“
2 място – Инна Светославова Дойчинова от Сливен – „На тебе, мамо“
3 място – Михаела Веселинова Станчева от Търговище – „С дъх на момини сълзи“
Поощрителни награди са за Диана Георгиева – „За мама“, Мария Зелиу – „Майчини очи“, и Константин Караначев – „Молитвен зов“. И тримата творци са от Свиленград.

Бяло момиче

Той така я рисува, че тя се роди отначало –
беше бяло момиче с коси като зрял ечемик.
И звънеше в полето, от късния дъжд натежало,
на една чучулига далечният есенен вик.

Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше
и си тръгваха хората тихо, един по един.
Но художникът палеше свойте бои като свещи
и рисуваше обич в остатъка лененосин.

Беше толкова топло, че пламъче близна платното
и се втурна нагоре в небето. И спря да вали.
Той обикна жената, с която започва животът.
И така я обикна, че почна смъртта да боли.

Хоризонтът съблече на лятото златната броня
при нозете им. Дишаше крехко човешката тлен.
Беше станал животът така непосилно огромен,
че да няма къде да се скриеш на другия ден.

Беше късно, но помня кога се родих отначало –
Чучулигата пееше в нива със зрял ечемик.
Беше есен. Сега пролетта е почти разцъфтяла.
И те чакам, по-жива и бяла от сбъдващ се миг.

Петя Цонева Иванова, гр. Габрово
Първа награда, втора възрастова група

Сакар нюз
От Сакар нюз март 27, 2021 15:02
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама